Двигатель Ѿносно | Входъ

За буквите

Не целя евтино привличане на вниманието с това заглавие. Думата ми е наистина за тях, а не за писмената, доколкото изобщо може да се каже, че Черноризец Храбър е имал предвид буквите, а не писмената. Словото „буква“ е съществувало по онова време със същото значение както и днес „Аꙁъ бꙋкы вѣдѣ…“. В съвременния чешки език „писмено“ означава именно буква, но ние знаем, че е имало време, в което са се чудели чехите коя дума да ползуват за „въздух“ – „вздух“ (както е днес) или „луфт“ (както е на немски). Сиреч, не можем да считаме техния избор от по-ново време на слова за обозначаване на нещата за меродавно свидетелство за значението им в по-старо време. Но това е въпрос за обсъждане другаде.

Когато замислях слово.бг, имах вътрешното усещане, че начертанието на буквите трябва да съответства на съдържанието – на онова, за което се говори. Да могат буквите, със своето начертание, да подсилват говореното, да му подхождат, да са в съгласие с него, да дават представа за времето, мястото, народността – „Аꙁъ бꙋкы вѣдѣ…“.

Говорим за нашия език, мислим на него. Той има отличителни черти. Уместно е да бъде представен с подходящо изглеждащи букви. Бях чувал нещо и знаех, че съществуват български (българизирани) шрифтове. Такива, при които буквите имат по-различен външен вид – не универсалният от типа на Times New Roman или Arial. Освен това, като славословец на свободния софтуер виждах, че макар GNU FreeFont и DejaVu да са постигнали много в изобразяването на огромно количество знаци от стандарта Уникод, те не са съвсем подходящи за всеки вид писание.

Както обикновено се оказва при моето (и вашето навярно) откриване на нови частици свят, разбрах, че културата на типографията, както и да се глобализира, не може да се откъсне напълно от особеностите на местната култура, в която се развива. Днес в Латинска Америка има много силна типографска школа, която, разбира се, работи основно в областта на латиницата. Въпреки това всеки малко по-добре запознат с типографията човек може да отличи латинско начертание, изработено в Южна Америка, от такова, изработено в Европа или САЩ, да речем. Начертанията на латинските букви в различните школи имат различен рисунък. Така е и в съвременната българска азбука (кой измисли тая дума „кирилица“?), където различията между международната азбука и съвременната ѝ българска форма са отчетливи:

Times New Roman: абвгдежзийклмнопрстуфхцчшщъьюя
Veleka: абвгдежзийклмнопрстуфхцчшщъьюя

Открих Veleka в LocalFonts, място в мрежата, посветено на народностните разновидности на начертанията на буквите – така наречените локализирани шрифтове. „Велека“ е пък името на шрифта, който избрах като подразбиращ се за страниците на слово.бг. Шрифтът Veleka се отличава с някакво изящество и в него има достатъчно глифове от Уникод, за да изобрази и по-стари текстове. Ето и пример: „Туй наименованіѥ му даватъ, макаръ и да са-увѣрихѫ най-послѣ чрезъ доста историческы издырванія, че ни ѥдно друго отъ славенскы-тѣ нарѣчія не ѥ послужило въ основа за превода на св. писаніѥ, освень старобългарско-то.“

В LocalFonts, докато разглеждате шрифтовете със свободен лиценз, имате възможност да вземете случаен откъс и да го поставите в кутийката за проба на шрифта. Така лесно ще видите дали в шрифта, на който сте се спрели, присъстват всички букви, които са ви необходими. Ето и как изглежда:

Оказа се също така, че сме имали, и слава Богу все още имаме, добра школа в типографското изкуство. Но историята на българската типография никак не прилича на историята на типографията в Европа, а дори и в Русия. Ние не сме имали Ренесанс, Барок, Рококо, Просвещение като отделни културно-исторически епохи – всяка със свое собствено разбиране за красивото и изящното. Ето защо неслучайно казваме „Ренесанс“, когато говорим за Европа, и „Възраждане“, когато става въпрос за България. Нашият „Ренесанс“ за разлика от европейския събира в кратък исторически отрязък (малко повече от век) културно-историческото и съответно естетическото развитие в Европа (протекло там в рамките на няколко века). Ускореното развитие на българската култура неминуемо се отразява и на нашата типография. Развитието на българската типография е скокообразно. За съжаление връзката с нашата собствена стара книжнина е прекъсната от османското владичество. Ив. Н. Момчилов споменава, говорейки за българския език: „Колкото за насъ-си, да ли не щяхѫ да сѫ опазены до сега повечто му стары звукове и свойщины, които сега глѣдамы поруссены въ книгы тѣ, що смы принудены да доставямы за цѣркви-тѣ си отъ чужды страны?“
От наподобяването на руската църковнославянска печатна книга, в България за много кратко време се полагат основите на наша собствена типографска школа.

Създателят на localfonts.eu, Стефан Пеев, е изключително вещ в занаята и е наясно с много повече от бегло споменатото от мен дотук. Погрижил се е да запълни липсващата ниша. Да може всеки – гъркът, сърбинът, патагонецът – да намери нужния му шрифт. Защото универсализирането в това отношение често е в ущърб на местните култури. Поговорихме си и ето част от това, което ми сподели той:

„През 40-те години на XIX век в печатната книга в България преобладават шрифтовете, които са реплика на църковнославянската типография (не продължение на старобългарското ръкописно наследство, а реплика на друга епоха и на други култури – на руската и изобщо славянската църковна печатна книга). Преходът от ръкописното наследство на старобългарската книга към печатната книга всъщност при нас е прекъснат, ние не вземаме начертанията на шрифтовете за първите печатни книги от прякото ни историческо наследство, а опосредствано – чрез други славянски култури и чрез начина, по който те са приспособили ръкописните начертания и са ги превърнали в печатни букви. Някъде от началото на 40-те години на XIX век в българската типография започва да навлиза гражданският шрифт. Гражданския шрифт ние заимстваме от Русия на първо място. При това прескачаме цял век в развитието на гражданския шрифт в Русия (от появата му през 1708 година до първите десетилетия на XIX век) и приемаме една вече развита и установена негова форма. Трудно е да се говори за някаква българска типографска школа през Възраждането. Книгите са печатани почти изцяло извън България и българският автор и издател е ползвал това, което е било достъпно тогава, без да търси народностните особености. Ето как критично обрисува състоянието на българската типография до средата на 1940-те години на ХХ век проф. Васил Йончев: „Бившите собственици на букволивните не са живели с проблемите на шрифта и затова не са ни оставили никакво шрифтово наследство. За удобство и печалби внасяли всички шрифтове от чужбина. Обикновено са купували вече демодирани образци, защото са били по-евтини. Формите на буквите били изградени от хора, които не са познавали нашия език и писмо, което личи от неразвитите горни и долни дължини на редица букви и от механичното намаляване на някои главни букви, вместени в средните линии на малката азбука“. Върху основата на тази сурова, но основателна критика проф. Васил Йончев определя в началото на 60-те години на ХХ век няколко основни насоки за развитие на графичната форма на азбуката, които за щастие се превръщат в програмни за българската художествена шрифтова школа: „1. Да се завърши започнатата упорита борба за търсене и уточняване на нови естетически форми, чрез които ще се разграничи графическият образ на малките букви от този на главните букви. 2. Да се подобрят в по-удобни форми някои сложни букви. 3. Да се увеличи шрифтовото ни богатство чрез разработване на класически образци. [...] 4. Да се създадат шрифтови форми с подчертан национален характер на базата на съвременните изисквания“ (Йончев, Васил. Шрифтът през вековете. С., Български художник. Първо издание 1961. Второ издание 1971). Тъкмо тези принципи, изразени от проф. Йончев и споделяни от неговите съратници и следовници като проф. Тодор Варджиев, Стефан Груев, Кирил Гогов, Илия Груев и други определеят постепенно облика на съвременната форма на българската кирилица и създават истински българска типографска школа. Графичната форма на съвременната българска кирилица се отличава с това, че повечето от редовните знаци са с форми, различни от главните (като например В и в, Г и г, Д и д, но се основават върху ръкописното изписване на буквите, при които има горни дължини (ascenders – англ.) и долни дължини (descenders – англ.). По този начин в съвременната българска кирилица до голяма степен се заличава разликата между редовните букви в техния печатен или електронен вид и ръкописното им изписване.
Графичната форма на съвременната българска кирилица не е отделен случай на различие в рамките на международната кирилица. Свойственост в прилагането на кирилицата се наблюдава още в сръбската и македонската писменост, където редовната малка буква „б“ като тип конструкция се отличава от международно приетата форма за кирилското б; съществено различен е и подходът за изписване на печатната и електронната форма на курсивните б, г, д, п, т в сръбската и македонската писмена традиция спрямо съответните им форми в международната кирилица.
На тези различия не бива да гледаме като на случайни или пък (още по-лошо) да ги мислим като отклонения от правилната форма на международната кирилица. Време е да си дадем сметка, че по своята същност кирилицата е може би най-демократичната азбука в света. Още с появата си тя разчупва модела на триезичната догма, предлагайки четвърти писмен език за християнството (при това върху основата на говоримия език). Само десетилетия след появата на първата азбука на славянски език (глаголицата) учениците на Кирил и Методий си позволяват да ревизират създаденото от своите учители и да предложат нов вариант за азбука, различен от глаголицата. В такъв смисъл говоря за демократичност на кирилицата – писмена уредба, която не се страхува да се променя във времето. И макар развитието да не е постепенно, а скокообразно, накъсано, непоследователно, ние днес не бива да загърбваме идеята за подобно развитие. Затова и съвременната българска форма на азбуката заслужава много повече внимание от това, което ѝ отделяме днес.“

И така, LocalFonts не е поредното място, на което са събрани колкото се може повече шрифтове. LocalFonts.eu е повече от депо за шрифтове. Той следва своя стройна и добре обмислена политика на утвърждаване на разнообразието в изкуството на типографията, като при това не се опитва да печели посетители чрез уж безплатни, а в действителност откраднати от авторите им шрифтове, а предоставя на всеки посетител възможност да избира измежду раздела за наистина безплатни и раздела за платени шрифтове. По този начин сайтът е едновременно верен на авторите на шрифтове и честен спрямо потребителите, защото не ги въвежда в заблуждение.
Радвам се, че открих това място и намерих там буквите за слово.бг. Вярвам, че и вие ще намерете там вашите. Защото красивите, съвършено изваяни и добре подбрани букви са всъщност тялото на нашата писмена реч.

Послепис:
Очаквайте ново допълнено издание на „Велека“.

Красимир Беров