За буквите

Не целя евтино привличане на вниманието с това заглавие. Думата ми е наистина за тях, а не за писмената, доколкото изобщо може да се каже, че Черноризец Храбър е имал предвид буквите, а не писмената. Словото „буква“ е съществувало по онова време със същото значение както и днес „Аꙁъ бꙋкы вѣдѣ…“. В съвременния чешки език „писмено“ означава именно буква, но ние знаем, че е имало време, в което са се чудели чехите коя дума да ползуват за „въздух“ – „вздух“ (както е днес) или „луфт“ (както е на немски). Сиреч, не можем да считаме техния избор от по-ново време на слова за обозначаване на нещата за меродавно свидетелство за значението им по онова време. Но това е въпрос за обсъждане другаде.

Когато замислях слово.бг, имах вътрешното усещане, че начертанието на буквите трябва да съответствува на съдържанието – на онова, за което се говори, както се вижда и по-горе. Да могат буквите, със своето начертание, да подсилват говореното, да му подхождат, да са в съгласие с него, да дават представа за времето, мястото, народността – „Аꙁъ бꙋкы вѣдѣ…“.

Говорим за нашия език, мислим на него. Той има отличителни черти. Уместно е да бъде представен с подходящо изглеждащи букви. Бях чувал нещо и знаех, че съществуват български (българизирани) шрифтове. Такива, при които буквите имат по-различен външен вид – не универсалният от Times New Roman или Arial. Освен това, като славословец на свободния софтуер виждах, че макар GNU FreeFont и DejaVu да са постигнали много в изобразяването на огромно количество знаци от стандарта Unicode, те не са съвсем подходящи за всеки вид писание.

Както обикновено се оказва при моето (и вашето – не ли?) откриване на нови частици свят, разбрах, че съществува цяло течение в съвременната типография, отделящо значително внимание на изработката на начертания на буквите, отразяващи определени отличителни белези на езиците и наречията дори. Ето например, днес в Латинска Америка има много силна типографска школа и всеки малко по-добре запознат може да отличи латинско начертание, изработено там, от такова, изработено в Европа, да речем. Нищо, че и на двете места се ползва латиница. Едни и същи букви изглеждат по различен начин. Така и в азбуката (кой измисли тая дума „кирилица“?), когато използуваме различни начертания, буквите се различават не просто по извивките си. Някои от знаците, представящи една и съща буква, са различни:

Times New Roman:

...

Veleka:

...

Открих Veleka в LocalFonts, място в мрежата, посветено на народностните разновидности на начертанията на буквите – така наречените локализирани шрифтове. „Велека“ е пък името на шрифта, който избрах като подразбиращ се за страниците на слово.бг. Отличава се с някакво изящество и с достатъчно налични знаци, за да изобрази по-стари текстове. Ето пример: „Туй наименованіѥ му даватъ, макаръ и да са-увѣрихѫ най-послѣ чрезъ доста историческы издырванія, че ни ѥдно друго отъ славенскы-тѣ нарѣчія не ѥ послужило въ основа за превода на св. писаніѥ, освень старобългарско-то.“

Можете да вземете случаен откъс и да го поставите в кутийката за проба. Така лесно ще видите дали присъстват всички букви, които са ви необходими. Ето и как изглежда:

Оказа се също така, че сме имали, и слава Богу все още имаме, добра школа в типографското изкуство. Нашият случай, разбира се, е частен. Ние не сме имали Ренесанс, Барок, Рококо, Просвещение като отделни откъси от време и разбиране за красиво в историята ни. Пък и неслучайно казваме „Ренесанс“, когато говорим за Европа, и „Възраждане“, когато говорим за България. Нашият Ренесанс е всичко накуп, за разлика от европейския. Това се отразява и на нашата типография. Развитието ѝ е скокообразно. За съжаление, връзката с нашата собствена стара книжнина е прекъсната от османското владичество. Ив. Н. Момчилов споменава, говорейки за българския език: „Колкото за насъ-си, да ли не щяхѫ да сѫ опазены до сега повечто му стары звукове и свойщины, които сега глѣдамы поруссены въ книгы тѣ, що смы принудены да доставямы за цѣркви-тѣ си отъ чужды страны?“
От наподобяването на руската църковнославянска печатна книга, в България за много кратко време се развива собствена типографска школа.

Създателят на localfonts.eu, Стефан Пеев, е изключително вещ в занаята и е наясно с много повече от бегло споменатото от мен дотук. Погрижил се е да запълни липсваща ниша. Да може всеки – гъркът, сърбинът, патагонецът – да намери нужният му шрифт. Защото универсализирането в това отношение не върши работа просто. Поговорихме си и ето част от това, което ми сподели той:

„ През 40-те години на XIX век в печатната книга все още преобладават шрифтовете, които са реплика на църковнославянската типография (не продължение на старобългарското ръкописно наследство, а реплика на друга епоха – на руската и изобщо славянската църковна печатна книга). Преходът от ръкописното наследство на старобългарската книга към печатната книга всъщност при нас е прекъснат, ние не вземаме начертанията на шрифтовете за първите печатни книги от прякото ни историческо наследство, а опосредствано – чрез други славянски култури и чрез начина, по който те са приспособили ръкописните начертания и са ги превърнали в печатни букви. Изобщо, българската типография малко се оглежда в собствената си история и е цяло чудо това, което през 60-те години на XX век правят проф. Васил Йончев и неговите съратници – да предложат създаването на специфична българска форма на кирилицата. Приносът на Йончев е колосален и... уви! недооценен. По своята същност кирилицата е може би най-демократичната азбука в света. Още с появата си тя разчупва модела на триезичната догма, предлагайки четвърти писмен език за християнството (при това върху основата на говоримия език). Само десетилетия след появата на първата азбука на славянски език (глаголицата) учениците на Кирил и Методий си позволяват да ревизират създаденото от своите учители и да предложат нов вариант за азбука, различен от глаголицата. В такъв смисъл говоря за демократичност на кирилицата – писмена уредба, която не се страхува да се променя във времето. И макар развитието да не е постепенно, а скокообразно, накъсано, непоследователно, ние днес не бива да загърбваме идеята за подобно развитие. Затова и съвременната българска форма на кирилицата заслужава много повече внимание от това, което ѝ отделяме днес. “

И така, намерете вашите букви.

Красимир Беров

От: Красимир Беров; Създадено: 2018-12-06; Обновено: 2024-01-08

Можете да ни подкрепите чрез PayPal или кредитна карта.