Ѩꙁыкъ Ѿносно | Входъ

Ѩꙁыкъ

Писания и изследвания по въпроса за названието на нашия език.

ПРЕДИСЛОВІѤ (къмъ) ГРАММАТИКА за Старобългарскыя ѥзыкъ

Пълното названѥ на книгата е: ГРАММАТИКА за Старобългарскыя ѥзыкъ по сичко-то му развитіѥ, съставена отъ Ив. Н. Момчилова ПЬРВО ИЗДАНІѤ ВІѤНА, въ типографія-та на Л. Соммерова. 1865

До сега комахай сичкы-тѣ учены славенисты наричахѫ и наричатъ прадѣднія ни ѥзыкъ „славянскій, церковнославянскій, языкъ словенскій древняго нарѣчія (Добровскій) и священный языкъ Словянъ (Гангъ)“, каточе бы той да ѥ пріелъ най-пьpво начало-то въ писменность-та си не исключително по ѥдно отъ славенскы-тѣ нарѣчія, а изобщо по сичкы-тѣ, и слѣдователно каточе бы той да ѥ не собственна принадлежность на едно само нарѣчіѥ а изобщо на сичкы-тѣ. Туй наименованіѥ му даватъ, макаръ и да са-увѣрихѫ най-послѣ чрезъ доста историческы издырванія, че ни ѥдно друго отъ славенскы-тѣ нарѣчія не ѥ послужило въ основа за превода на св. писаніѥ, освень старобългарско-то. Само І. Шафарикъ въ съчиненіѥ-то си, „славянскій народописъ (издаденъ въ Прага 1842 год.)“ и профессоръ Шевиревъ, Руссинъ (може и другый нѣкой йоще) отдаватъ намъ тъзи исключително нашѫ принадлежность съ названіѥ „старобъ…

ПРѢДГОВОРЪ (към) КЛЮЧЪ БЪЛГАРСКАГО ꙖЗЫКА

Отъ Г. С. РаковскагоНАПИСАНЪ ВЪ БУКУРЕШТЪ1865Започнѫтъ же въ Одесѫ1858———Издава гу Киро Стояновъ, племмянникъ-тъ на Раковски.———<•>—•—<•>———ОДЕССА,ТИП Г. УЛЬРИХА, КРАСНЫЙ ПЕРЕУЛОВЪ,ДОМЪ № 3.1880

Занимаюштъ ся въ Новый Садъ (въ Австриѭ) 1857, въ издание то «Горскаго Пѫтникѫ» падна ми на умъ — не были бы възможно и нашыи Бьлгарскы ꙗзыкъ да си положи каквы и да е правила о пройзведении речии, какъ то имжтъ и други тѣ класичны названи ꙗзици – и дѣ бы можалъ, прѣдприѣвшыи подобно едно изслѣдование, да найди источницы о тому? Дѫли имѫтъ писано основно нѣшто други тѣ Славяни врьху тойзи прѣдмѣтъ, какъ то и врьху старонародно то си прѣди Христꙗнства вѣроисповѣдание, отъ коихъ, мыслѣхъ и бѣхъ увѣренъ, чи можи ся разлѣ голѣмъ свѣтъ за нашѫ тѫ най-старѫ повѣстность, т.е. за наше то най-старо бытие? Тыя мысли мя занимавахѫ за дьлго врѣмя и въ сьрдце то ми ся вроди една непрѣстана грыжѫ, коꙗ ни…