ПРѢДГОВОРЪ (към) КЛЮЧЪ БЪЛГАРСКАГО ꙖЗЫКА

Отъ Г. С. Раковскаго
НАПИСАНЪ ВЪ БУКУРЕШТЪ
1865
Започнѫтъ же въ Одесѫ
1858
———
Издава гу Киро Стояновъ, племмянникъ-тъ на Раковски.
———<•>—•—<•>———
ОДЕССА,
ТИП Г. УЛЬРИХА, КРАСНЫЙ ПЕРЕУЛОВЪ,ДОМЪ № 3.
1880

Занимаюштъ ся въ Новый Садъ (въ Австриѭ) 1857, въ издание то «Горскаго Пѫтникѫ» падна ми на умъ — не были бы възможно и нашыи Бьлгарскы ꙗзыкъ да си положи каквы и да е правила о пройзведении речии, какъ то имжтъ и други тѣ класичны названи ꙗзици – и дѣ бы можалъ, прѣдприѣвшыи подобно едно изслѣдование, да найди источницы о тому? Дѫли имѫтъ писано основно нѣшто други тѣ Славяни врьху тойзи прѣдмѣтъ, какъ то и врьху старонародно то си прѣди Христꙗнства вѣроисповѣдание, отъ коихъ, мыслѣхъ и бѣхъ увѣренъ, чи можи ся разлѣ голѣмъ свѣтъ за нашѫ тѫ най-старѫ повѣстность, т.е. за наше то най-старо бытие? Тыя мысли мя занимавахѫ за дьлго врѣмя и въ сьрдце то ми ся вроди една непрѣстана грыжѫ, коꙗ никакво спокойствие не ми даваше.

Впустихъ ся въ издирвание то и прочитание то на различны съчинения, до колко то мы допуштахѫ тогавашни тѣ ми срѣдства — и занѣтыя, въ кои то мыслѣхъ чи щѫ найдѫ нѣкакво си удовлетворение врьху прѣдмѣта си, нъ до никакво основно слѣдствие не можахъ да дойдѫ, зашто то гы найдохъ писаны по подражанию на другы тѣ ꙗзыцы 1), кое подражание нѣма онова сходство и свойство съ пьрвобытенъ, старъ нашыи ꙗзыкъ 2); и тѫй вмѣсту да му дадѫтъ правы тѣ разꙗсненыя заблѫдили го и отсранили го отъ пьрвѫ тѫ му маткѫ до толко што го затьмнили и най ꙗсни тѣ му значения!

Обстоꙗтьлства та прикѫсахѫ моето тихо въ Нoвыи Садъ занѣтие и унуждихѫ мя да прибѣгна въ Одессѣ за нѣколко си врѣмя. Дoшавшъ же тамо вкоренена та вѣки въ сьрдце то ми мысьль врьху тойзи прѣдмѣтъ, не мя остави да ся заузьмна на нѣкое си друго прѣдприѣтие, кое то ми бѣше твърдѣ лесно, нъ впустихъ ся пакъ въ истое любимо вѣки за мене пьприште, противъ сичкы тѣ си недостатки и ускѫдности кои то мя отъ всѣкадѣ обкрѫжвахѫ не милостиво.

Истинѫ тѫ да кажѭ, тамошни тѣ ми занѣтыя мя ползовахѫ много, нѣ чи найдохъ нѣкакавъ си источникъ за прѣдмѣта си, нъ чи узнахъ и рѣшихъ: дѣ трѣба да иштѫ тойзи источникъ? А то мое узнание и рѣшение быде слѣдное: ꙗзыка е съвремено поѭвление съ чьловѣка, чьловѣчески тѣ же на свѣта дѣйствыя или страданыя сѫ почнѫли тутакъ си съ негово то поѭвление, т.е. той е ималъ тутакъ си работѫ с природѫ тѫ въ общѣ тꙗ е имала съ него, што то пьрвобытныи ꙗзыкъ тамъ трѣба да ся ишти, а нѣ въ писмены тѣ памятницы, които не отивѫтъ, а и ни ти могѫтъ да идѫть до тамо, заштото сѫ притьрпѣли тысящы измяненыя въ разностѫпено и притьрпѣват катаднѣвно. А кату ся зѣми тꙗ точкѫ за най — отдалѭ и непристѫпнѫ вѣки границѫ сички тѣ ꙗзыцы могѫть ся доведи до тамо съ сравнитьлно то по между имъ разглобление.

Не по малко мя занимаваше и Самскрытска та стара книжнинѫ а най-паче голѣмо то сродство, да не кажимъ почти единство, съ нашъ Бьлгарскы ꙗзыкъ. Самскрытско то старо вѣроисповѣдание и негово то единство, кое ся вижда съхранено въ народны тѣ ни стары попрѣданыя, приказкы, празницы, пѣсны, домашны обрѣды и обичаи, баяныя, учиштеныя съ воды и поклоненыя по нѣкои си пештеры, ниришта и проч. И отъ того додохъ въ здравомыслено то заключение чи: наше то старо бытие тамо трѣба да го иштимъ, съ сичко чи досегашны тѣ Европѣйски учени, изслѣдователи на сравнитьлно то любословие и на ꙗзыкоиспытание то, никакъ наше то имя Бьл гаринъ и нашыи Българскы изыкъ нѣсѫ при ѣмнжли да съпричисліять въ това ново искуство, нъ, какъ то стари тѣ Грыци сж ны хвылѣли въ Скитскаѭ имя, тии, днѣшни Европѣйски учени, ны съпричислѣвакть съ Финскы и Череменскы и незнамъ ioште каквы племена, и качвѫтъ ны по уралскы тѣ дивы и пусты горы!!…

По тойзи начинъ ные додохме най-послѣ до това заключение: пьрвобытный ꙗзыкъ всѣкаго народа — трѣба да ся ишти въ пьрвобытно то поꙗвление чьловѣка на свѣта, а най-стараꙗ повѣстность или най-пьрвье начяло повѣстности всѣкаго народа трѣба да ся ишти въ пьрвобытныи му ꙗзыкъ; всѣкаго народа трѣба да ся разглоби и докара до еднѫ такавѫ точкѫ или границѫ отъ коꙗ то нататакъ вѣки не е възможно да ся иди, а спомагатьлни тѣ срѣдства на това разглобление и учиштение отъ разновидно то гласопроизношение и отъ въ ведены тѣ и притрупаны тѣ отъ послѣ окончиныя или приносны значения, тыя средства сѫ признаты тѣ днѣсь за най-стары ꙗзыцы, самскрытыи и Зандсккы ꙗзыкъ за ꙗриꙗнскы тѣ ꙗзыцы.

Относитьлно за най-старѫ Бьлгарскѫ повѣстностъ, ные издадохме въ Одесѫ (1858) пьрваѭ часть «Показалеца си» коꙗ бѣше кату едно обꙗвление на наши тѣ бѫдущы съчинения, кои слѣдоваме под наслова «Основни начала за Бьлгарскѫ тѫ най-старѫ повѣстность. А сега, относитьлно Бьлгарскаго ни ꙗзыка, издавамe настоꙗщее си съчинение подъ название то «Ключъ Бьлгарскаго ꙗзыка» начнѫвши от Бьлгарское асбукы.

Надѣйме ся чи наши тѣ учени Бьлгари штѫть убьрна внимание врьху той-зи важенъ прѣдмѣтъ за нашѫ тѫ народнѫ. книжнинѫ. Нека отъ никого не чѣкаме отъ чюзды тѣ да пишѭть нѣшто съвьршено за нашѫ та народнѫ книжнинѫ, и да ѭ извадꙗть на бѣлъ свѣтъ! То важно прѣдприѣтие отъ насъ Бьлгары тѣ завыси и отъ насъ трѣба и можи да ся испьлни, ако всѣкъ ученъ Бьлгаринъ ся занимава и работи. понѣшто си, до колко то му допуштѫть вештественитѣ и умнитѣ средства.

Съчинитель.

Преписал съ-вестно от източника Красимир Беров

От: Красимир Беров; Създадено: 2018-10-13; Обновено: 1970-01-01