Ѩꙁыкъ Ѿносно | Входъ

ПРЕДИСЛОВІѤ (къмъ) ГРАММАТИКА за Старобългарскыя ѥзыкъ

Пълното названѥ на книгата е: ГРАММАТИКА за Старобългарскыя ѥзыкъ по сичко-то му развитіѥ, съставена отъ Ив. Н. Момчилова ПЬРВО ИЗДАНІѤ ВІѤНА, въ типографія-та на Л. Соммерова. 1865

До сега комахай сичкы-тѣ учены славенисты наричахѫ и наричатъ прадѣднія ни ѥзыкъ „славянскій, церковнославянскій, языкъ словенскій древняго нарѣчія (Добровскій) и священный языкъ Словянъ (Гангъ)“, каточе бы той да ѥ пріелъ най-пьpво начало-то въ писменность-та си не исключително по ѥдно отъ славенскы-тѣ нарѣчія, а изобщо по сичкы-тѣ, и слѣдователно каточе бы той да ѥ не собственна принадлежность на едно само нарѣчіѥ а изобщо на сичкы-тѣ. Туй наименованіѥ му даватъ, макаръ и да са-увѣрихѫ най-послѣ чрезъ доста историческы издырванія, че ни ѥдно друго отъ славенскы-тѣ нарѣчія не ѥ послужило въ основа за превода на св. писаніѥ, освень старобългарско-то. Само І. Шафарикъ въ съчиненіѥ-то си, „славянскій народописъ (издаденъ въ Прага 1842 год.)“ и профессоръ Шевиревъ, Руссинъ (може и другый нѣкой йоще) отдаватъ намъ тъзи исключително нашѫ принадлежность съ названіѥ „старобългарскій языкъ“.

Туй право названіѥ старобългарскый ѥзыкъ, доро и у насъ сега, по вліяніѥ-то на поправены-тѣ печатаны цьрковны книгы, има повечто значеніе въ ограниченъ смысьлъ относително само къмъ най-древнія періодъ на този ѥзыкъ, т.е. кога са-говори за паметници-тѣ му, за най-древни тѣ му рѫкописи, а не изобщо да означава ѥзыка по сичкы-тѣ му періоды (а). Поради туй ный безъ да объpнемъ вниманіѥ на бытіѥ-то му, неговы-тѣ паметници наричамы старобългарскы книгы, а сегашни-тѣ печатаны цьрковны книгы, що сѫ поправены по свойства-та на русскыя ѥзыкъ, наричамы славенскы книгы, каточе бы старобългарскый-тъ ни ѥзыкъ, слѣдъ преправванья-та му по чужды за насъ свойства, да ѥ изгубилъ право-то си надъ своѥ-то наименованіѥ.

Този ѥзыкъ, ѥдничка-тa наша древность, ѥдничко-то отъ прадѣды-тѣ ни наслѣдіѥ, като са-развивалъ въ писменность-та си само на нѣколко вѣковe въ родно-то си мѣсто, отредено было отъ Всевышня-та сѫдба да премине послѣ негово-то развитіѥ по друго нарѣчіѥ, и слѣдователно да пріѥмне друго направленіе. Той, слѣдъ пренасянье-то му y Руссы-тѣ заѥдно съсъ въвожданье-то на христіянска-та вѣра, былъ у тѣхъ за писмененъ ѥзыкъ въ употребеніѥ за доста време, комахай до предъ Петра Великаго, съ маловажны нѣколко измѣненія. Тогази въ 1663 г. вече той былъ съвсѣмъ поправенъ по свойства-та на русскыя ѥзыкъ, споредъ начьpтаніѥ-то на Патріарха Никона, който пріѥлъ за рѫководство грьцкѫ-тѫ и Острожкѫ-тѫ Библіи, и тъй са-ѥвява въ този-си видъ, какъвто днесь го гледамы въ печатаны-тѣ отъ тогaзи до сега цьрковны книгы (б). Но при сичкы-тѣ си тѣзи измѣненія, които той претьрпѣлъ, да ли престава отъ да е сѣщій-тъ той въ бытіѥ-то си? и слѣдователно да ли трѣба да изгуби право-то си надъ свеѥ-то древнье наименованіѥ „старобългарскыи ѧзыкъ“? Мыслѭ, че ни ѥдинъ здравъ разумъ не бы допуснѫлъ туй, до като явно са-види, че този ѥзыкъ въ бытіѥ-то си ѥ ѥдинъ и този сѣщій–тъ по сичко-то си развитіѥ отъ само-то му начало доро до сега, ако и да е претьpпѣлъ доста премѣны по свойства-та на друго нарѣчіѥ. Като ѥ тъй, то произлѣзва, че неоспоримо праведливо е да носи той за по сичкы-тѣ си періоды наименованіѥ-то „Старобългарскій языкъ“ споредъ Шафарика и Шевирева a не „славянскій, нито цьрковный.“ „Славянскій“ дѣто го наричатъ не ѥ праведливо, защoто, по най-пьpво-то си начало въ писменность-та, той не принадлежи изобщо на сичкы-тѣ славенскы нарѣчія, но исключително собственна принадлежность е само на старобългарско-то. Тъй и „цьрковный языкъ” не прилича да са-зове, защо-то цырква-та нѣма особитъ неинъ или общій за сичкы-тѣ христіѥны ѥзыкъ. Слѣдователно този прадѣдній нашъ ѥзыкъ неоспоримо, право и здраво прилича да са-зове по сичко-то си развитіѥ старобългарскій языкъ (по нашему ѥзыкъ отъ древнье-то ѩzъiкъ == ензыкъ).

Съ мысьль — че имамы неоспоримо право надъ туй наименованіѥ на прадѣднія си ѥзыкъ и че трѣба да са-преподава той въ по-горни-тѣ ни учебны заведенія по сичкы-тѣ му проѥвенія, съставихъ по този начинъ настояще-то си рѫководство и му дадохъ названіѥ грамматика за старобългарскыя ѥзыкъ по сичко-то му развитѥ. Тя е съвсѣмъ различна отъ пьpво-то ми изданіѥ и по съдьржаніѥ-то, и по расположеніѥ-то, и по туй назначавана пакъ пѣрво изданіе. Въ нея отъ ѥдна страна сѫ изоставены тѣзи грамматическы познанія, които са-считатъ вече упознаты на ученика отъ новобългарска-та грамматика, а отъ друга — напълно сѣ изслѣдованы свойщины-тѣ на старобългарскыя ѥзыкъ по сичко-то му развитіѥ. За туй са-излагатъ примѣры за него и отъ древность-та, и отъ новыя му періодъ, и са-забѣлѣжватъ колкото премѣны най-послѣ той е претьрпѣлъ, по вліяніѥ-то на постьпенно вкараныя въ него руссизмъ. При сичко туй, понѣкадѣ, дѣто има въ сегашнія ни ѥзыкъ опазены свойщины отъ древнія, тѣ са-забѣлѣжватъ въ сравненіѥ между два-та.

При съставянье то ѝ, азъ имaхъ въ съвѣтъ и въ подражаніѥ граматикы-тѣ П. Перевлѣвскаго и Пенинскаго, отъ които на пьpва-та повечь послѣдовахъ, щoто доста и преводъ чистъ употребихъ отъ нея, като наблюдавахъ да съобразявамъ правила-та отностително къмъ новобългарскыя ни ѥзыкъ.

А тъй, като що ѥ самъ ѥдинъ Всевышній съвьpшенъ въ дѣла-та си, а на неговы-тѣ смьpтны сынове дѣла-та като быватъ вынаги недостатъчны: то азъ въ погрѣшкы-тѣ и въ недостатъщи-тѣ на труда си надѣѭ-са да улучѭ снисхожденіѥ-то на наши-тѣ учены въ критикуванье-то имъ.

Ив. Н. Момчиловъ.

————

(а) Извѣстно ѥ, че г. Въстоковъ исторіѭ-тѫ на писменно-то развитіѥ на старобългарскыя ѥзыкъ дѣли на три періода: древнѣйшій, който объѥма древни-тѣ му паметници и са-простира отъ Х-то до ХІІІ-то стол.; средній, който объѥма цѣрковны-тѣ книгы, що сж списаны, въ Россія, Сырбія и Българія, и са-простира отъ ХІІІ-то до ХVІ-то стол. , когато са-поѥвили печатаны книгы-тѣ на св. писаніѥ и когато са-почело поправянье-то на този ѥзыкъ по свойства-та на Русскыя; новый, който объѥма цьpковны-тѣ книгы, що сѫ печатаны въ Россія, Полша,(не се чете) и Венеція, и са-простира отъ ХVI-то стол. до наше-то време.

(б) Ако да бы наши-тѣ стары цьрковны книгы быхѫ были опазены и не бы былн истребены отъ наши-тѣ гонители на ѥзыка и народность-та ни — отъ грьцко-то духовенство —; aко да бы, въ такъвзи случай, тѣ въ послѣдствіѥ быхѫ тука печатаны и бы слѣдовало до сега по тѣхъ четенье-то въ цыркви-тѣ ни: то, колкото за насъ-си, да ли таквозь направленіе идеше да пріѥмне този прадѣдній нашъ ѥзыкъ въ развитіѥ-то си? Колкото за насъ-си, да ли не щяхѫ да сѫ опазены до сега повечто му стары звукове и свойщины, които сега глѣдамы поруссены въ книгы тѣ, що смы принудены да доставямы за цѣркви-тѣ си отъ чужды страны? Въ доказателство на туй имамы (който ѥ запомнилъ) четенье-то на нѣкои наши стары вечь починѫлы свещенници, които са были учили по стары рѫкописны цѣрковны книгы, а не по сегашни-тѣ печатаны. Таквызи свещенници азъ запомнихъ двама-трима да четяхѫ по старо-то произношеніе: въскрьсыи изъ мрьтвыих…, да бѫдеть волꙗ твоꙗ…, настави мѧ на пѫть правыи…, аще не снѣсте плъти и кръве сына чловѣческааго… и други таквызи.

Грьцко-то духовенство, съ цѣлъ — да слѣѥ нашѫ-тѫ народность съ грьцка-та — съ време като сполучило съ разны интригы при Честно-то ни Правителство да истреби цьрковны-тѣ ни книгы, за да гы замѣсти съ грьцкы (коѥто и сполучило по доста мѣста изъ отечество-то ни, че и до днесь по нѣкадѣ не може йоще да са-искорени), съ този народоубійственъ начинъ то принудило насъ — Българы-тѣ да си доставямы богослужебны книгы за цьркви-тѣ отъ чужда страна, и тъй намѣсто грьцкы-тѣ си книгы натлъпило ни на главы-тѣ да слушамы при богослуженіѥ-то си чужды за насъ звуковe. А сега при сичко-то си туй народоубійственно постѫпванье, то пріѥма туй за средство йоще да ны компромитирува предъ Честно-то ни Правителство, ужь че русскый-тъ ѥзыкъ бы ималъ вліяніѥ въ цьркви-тѣ ни. Можели да бжде по-голѣмо убійство за ѥдинъ народъ отъ туй? (!!!)

Руссы-тѣ , като пріели съ време прадѣднія ни ѥзыкъ за богослужебенъ ѥзыкъ въ цьркви-тѣ си, въ послѣдствіѥ дѣто го поправили по свойства-та на ѥзыка си, направили туй колкото за тѣхъ-си, за да иде четенье-то му по звука на ѥзыка имъ, а не съ намѣреніѥ да унищожатъ наше-то произношеніѥ , че да ни наложатъ тѣхно-то.

Кога Руссы-тѣ не могли да тьpпѭтъ чужды звуковe при богослуженіѥ-то си, но гы измѣнили въ свойственны по звука си: то, за да бы ный могли да излѣземъ отъ туй таквози положеніѥ, въ коѥто насилственно ѥ втыкало насъ грьцко-то духовенство, да ли бы было грѣшно предъ Бога за насъ, ако быхмы поискали въ богослужебныя си ѥзыкъ да въспоставимъ наше-то си намѣсто чуждо-то? Струва ми са, сѣкый здравомыслящій да ѥ съгласенъ въ туй – какъ приличало бы на наше-то духовенство, ако ѥ възможно, полека-лека да изгонва отъ богослужебныя ни ѥзыкъ чужды-тѣ за насъ звукове и да гы замѣстя съ прадѣдовы-тѣ ни, колкото имамы опазены отъ древность-та, и при сичко туй, подъ покровителство-то на Н. В. Боговѣнчанныя ни Царь. Султанъ-Абдулъ-Азиса, който покровителствува цѣрковны-тѣ ни правдины, да са-земне промысьлъ за печатаньѥ на новы богослужебны за насъ книгы, по народны-тѣ ни звукове, що сѫ остали отъ древность-та сега опазены въ ѥзыка ни, а не по чужды.

Преписал от източника за Слово.бг Красимир Беров