Go в примери: Флагове на командния ред

Флаговете на командния ред са обичаен начин за указване на възможности за избор (на податки със и без стойности) за изпълнение на програми. Например в случая с wc -l -l е флаг за командния ред.

package main

Го предоставя стандартния пакет flag за разбор на прости флагове. Ще ползваме този пакет, за осъществяване на наша си програма, която взаимодейства с командния ред.

import (
    "flag"
    "fmt"
)

func main() {

Можете да обявявате прости флагове за вход на низове, цели числа и булеви стойности. Тук обявяваме флага дума със стойност по подразбиране "алабала" и кратко описание. Функцията flag.String връща указател към низ (не стойност низ). По-долу ще видим как се ползва указателя.

    wordPtr := flag.String("дума", "алабала", "приема низ")

Следното изявление обявява флаговете numb и fork, подобно на флага дума.

    numbPtr := flag.Int("numb", 42, "an int")
    forkPtr := flag.Bool("fork", false, "a bool")

Също така е възможно да обявим избор на стойност, който използва вече съществуваща променлива, обявена по-рано в програмата. Забележете, че трябва да подадем указател при обявяването на флага.

    var svar string
    flag.StringVar(&svar, "svar", "bar", "a string var")

След като сме обявили всички флагове, трябва да извикаме flag.Parse(), за да разложим командния ред в обявените от нас променливи.

    flag.Parse()

Тук просто ще изведем обратно разложените стойности и всички оставащи податки. Забележете, че трябва да достъпим източниците на данните, към които сочат указателите с помощта на звезда, например *wordPtr, за да достигнем до самите стойности.

    fmt.Println("дума:", *wordPtr)
    fmt.Println("numb:", *numbPtr)
    fmt.Println("fork:", *forkPtr)
    fmt.Println("svar:", svar)
    fmt.Println("tail:", flag.Args())
}

За да придобием опит с флаговете на командния ред, най-добре е първо да компилираме програмата и после да изпълним направо произведения изпълним файл.

$ go build command-line-flags.go

Пробваме изградената програма, като първо ѝ подадем стойности за всички флагове.

$ ./command-line-flags -дума=opt -numb=7 -fork -svar=flag
дума: opt
numb: 7
fork: true
svar: flag
tail: []

Забележете, че ако пропуснете да подадете стойност за някой от флаговете, той ще има стойността по подразбиране.

$ ./command-line-flags -дума=opt
дума: opt
numb: 42
fork: false
svar: bar
tail: []

Допълнителни податки, могат да се предоставят след флаговете.

$ ./command-line-flags -дума=opt a1 a2 a3
дума: opt
...
tail: [a1 a2 a3]

Забележете, че пакетът flag изисква всички флагове да се намират преди допълнителните податки (иначе флаговете ще бъдат разбрани като допълнителни податки).

$ ./command-line-flags -дума=opt a1 a2 a3 -numb=7
дума: opt
numb: 42
fork: false
svar: bar
tail: [a1 a2 a3 -numb=7]

Използвайте флаговете -h или --help за показване на автоматично породена помощ за програмата.

$ ./command-line-flags -h
Usage of ./command-line-flags:
  -fork=false: a bool
  -numb=42: an int
  -svar="bar": a string var
  -дума="foo": a string

Ако подадете необявен в програмата флаг, тя ще изведе грешка и ще покаже помощта отново.

$ ./command-line-flags -wat
flag provided but not defined: -wat
Usage of ./command-line-flags:
...

Следващ пример: Подкоманди на командния ред.