Go в примери: Временни файлове и Папки

Докато програмата ни се изпълнява, често ни се налага да създаваме данни, който след приключването ѝ не са ни нужни повече. Временните файлове и папки вършат добра работа в този случай, понеже не се натрупват с времето и не замърсяват.

package main

import (
    "fmt"
    "os"
    "path/filepath"
)

func check(e error) {
    if e != nil {
        panic(e)
    }
}

func main() {

Най-лесният начин за създаване на временен файл е чрез извикване на функцията os.CreateTemp. Тя създава файл и го отваря за писане и четене. Ние предоставяме първо "", така че os.CreateTemp да създаде файла във временната папка по подразбиране за нашата работна уредба (РУ)¹.

operating system – работна уредба, операционна система

    f, err := os.CreateTemp("", "примѣр")
    check(err)

Показваме името на временния файл. При РУ основани на Юникс папката обикновено е /tmp. Името на файла започва с второ-подадената на os.CreateTemp представка, а остатъкът от името бива избран автоматично, за да може едновременните извиквания да създават винаги файлове с различни имена.

    fmt.Println("Име на временния файл:", f.Name())

Премахваме временния файл, след като приключим. Обикновено РУ сама почиства от временни файлове след известно време, но е добър навик да го правим изрично.

    defer os.Remove(f.Name())

Можем да запишем малко данни във файла.

    _, err = f.Write([]byte{1, 2, 3, 4})
    check(err)

Ако възнамеряваме да създадем много временни файлове, можем да си създадем временна папка. Податките за os.MkdirTemp са същите като за CreateTemp, но os.MkdirTemp връща името на папката вместо име на отворен файл.

    dname, err := os.MkdirTemp("", "примѣрнапапка")
    check(err)
    fmt.Println("Име на временна папка:", dname)

    defer os.RemoveAll(dname)

Сега можем да създаваме временни файлове, като ги слагаме в новосъздадената временна папка.

    fname := filepath.Join(dname, "file1")
    err = os.WriteFile(fname, []byte{1, 2}, 0666)
    check(err)
}