Go в примери: Срочници

Често искаме да изпълним код на Го някъде в бъдещето или да го изпълняваме повторно през определено време. Вградените възможности в Го за осъществяване на срочници¹ и часовници² правят и двете задачи лесни. Първо ще разгледаме срочниците, а после часовниците.

timer – срочник (брояч за оставащо време – срок), хронометър, таймер. Чрез срочника задаваме краен срок за сбъдване на събитие.
ticker – (в разговорната реч) часовник, махало, времемер

package main

import (
    "fmt"
    "time"
)

func main() {

Срочниците отчитат оставащото време до единично събитие в бъдещето – задават срок. Казвате на срочника колко време искате да чакате и той ви дава канал, по който ще се изпрати съобщение, като му дойде времето. Този срочник ще чака две секунди.

    срочник1 := time.NewTimer(2 * time.Second)

Изразът <-timer1.C възпира програмата чрез своя канал C докато изпрати стойност, означаваща настъпването на срока.

    <-срочник1.C
    fmt.Println("`срочник1` звънна.")

Ако просто искахте да изчакате определено време, можехте да използвате time.Sleep. Онователна причина да използвате срочник, е че можете да отмените настъпването на събитието (изтичането на зададения срок), преди да се случи. Ето един такъв пример.

    срочник2 := time.NewTimer(time.Second)
    go func() {
        <-срочник2.C
        fmt.Println("Пуснахме срочник2.")
    }()
    stop2 := срочник2.Stop()
    if stop2 {
        fmt.Println("Спряхме срочник2.")
    }

Даваме на срочник2 достатъчно време, да отброи времето до събитието, ако изобщо е щял да го направи. Така показваме, че всъщност е бил прекъснат (спрян).

    time.Sleep(2 * time.Second)
}