Акатист На Господ Иисус Христос За Починал

(Из книжка „Акатист към Господ Иисус Христос за починал, Утешително слово към близките“. Издание на Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2007 г.)

Утешителни думи към близките

(из писма на епископ Теофан)

Загубата на близки хора е едно от най-големите бедствия, постигащи човека в този земен живот. За утешение при подобни нещастия мнозина са се обръщали към преосвещения епископ Теофан, просейки неговите наставления и молитви. Епископ Теофан обикновено давал отговор в писма, които по своята простота и дълбоко разбиране на духовния живот имат значение за всички.

Епископ Теофан смятал, че при гроба на близките и скъпи за нас хора е естествено да се поскърби и поплаче, но тази скръб трябва да бъде умерена и в никакъв случай да не преминава в отчаяние.

„Не може да не се поскърби – писал Светителят на един човек поради смъртта на родителите му, – такава е нашата душа; но да се поскърби с мярка, и при това неголяма. Кое е главното при човека, тялото или душата? Главна е душата. Когато душата е жива и човекът е жив. А когато умира, кое умира – душата или тялото? Тялото, а душата остава жива. И така се оказва, че починалите са живи; живи са и вашите родители. Те само са се разделили с вас и са започнали да живеят на друго място. Там ще преминете и вие в свое време и ще се видите. Раздялата при вас е само временна. Затова и казвам, че не може да не се поскърби, само че не много, колкото някои скърби, когато напуска дома си за известно време.

С нас така се е случило, че си представяме починалите такива, каквито са били, когато са лежали в ковчега... а след това в гроба, и даже нареждаме: колко ти е тъмно, колко ти е тясно, колко влажно... А в същото време там въобще ги няма тези, които оплакваме. Те са на друго място и даже около нас, но в съвсем друг вид.“

„Плачете, плачете – писал на друго място Светителят на една майка, – в това няма нищо неестествено и укорител­но. Нечовешко щеше да бъде, ако майката не поплаче за смъртта на дъщеря си. Но и при това трябва да се знае мяр­ката: да не се разбива човек и да не забравя това разбиране за смъртта и починалите, което се дава на нас, християните. Умряла! Не тя е умряла, умряло е тялото, а тя е жива и жи­вее така, както и ние, само че в друг вид битие. Тя се прибли­жава и към вас и ви гледа. И трябва да предполагаме, че се удивлява, че вие плачете и се съсипвате, когато на нея й е по-добре. Ако тя се явеше и вие я помолите отново да влезе в тялото, тя не би се съгласила за нищо на света. Защо да вли­зате в такова разногласие с нея? Да желаете това, което й е противно?

Каква любов има в това?

Не може да не потъжите, че не можахте да видите очи­те й за последен път, да чуете последна дума от нея, да й дадете последна прегръдка на майчината любов. Добре, по­плачете. Но не много. Телесните й очи се затвориха, а с ду­шевните тя гледа. Погледнете и вие към нея със своята душа. Не си я представяйте в гроба. Тя не е там. Там е тялото й, а тя е извън него и може би сега стои при вас. Езикът й е за­млъкнал, но тя не е лишена от възможността да ви говори в сърцето. Заслушайте се и ще чуете: „Майчице, не тъжи и не се разстройвай. Аз съм с теб и на мен ми е много добре.“ Отговорете ѝ и вие: „Слава Богу, че ти е по-добре.“ Обятия­та са застинали, няма да се разтворят повече. Но тя със себе си, като душа, може да обгърне вашата душа така топло, както топла е и обичайната прегръдка. Отговорете ѝ и вие спокойно, с умирена душа чрез топла памет за нея.“

По този начин велико утешение за християнина е това, че починалите и след смъртта си продължават общуването с нас, направо с душата ни.

На въпроса, какво става с починалите, Светителят ка­зал; „Тялото се завръща в земята, а душата получава някак­во място по Неговото усмотрение, където пребивава до все­общото възкресение в радостно очакване или в ужасно отча­яние. Това е страна, скрита за нас. Какво е там – не ни е казано с подробности. Едно е казано ясно... че тамошното състояние напълно съответства на това как човек е настро­ил себе си тук на земята. А как да се настрои е широко разяснено в Евангелието и в посланията. И за нас сега това е главното.

Тъй като целта не е на земята, а в друга форма на битие, то разумно е да насочваме всички грижи към това, добре да се приготвим за там. Ако не се приготвим, всичко пропада.

Не се измъчвайте с въпроси, какво е там и къде ще бъ­дем. Когато в ума се народят такива въпроси, си казвайте: на добрите ще бъде добре, на лошите – лошо. Съответно на това и мястото на едните ще бъде светло, а на другите – тъмно."

Защо поменаваме починалите?

„Защото – отговарял Светителят – така ни е заповядано да правим. А че е заповядано, е видно от това, че в Божията Църква не е имало време, когато да не се е вършело такова поменаване. Значи това идва от Апостолите и от Самия Господ. Трябва да поменаваме не само своите близки, но и всич­ки православни християни по всяко време и във всяка мо­литва.

И ние самите ще бъдем там и ще се нуждаем от такава молитва, както беднякът от парче хляб и чаша вода. Помни, че молитвата за починалите е силна поради това, че идва от лицето на цялата Църква. Както при естествения порядък при бременност майката диша, а силата на диханието преминава в детето, така е и при благодатния порядък: Цър­квата диша с общи молитви за всички, а силата на молитви­те преминава на починалите, намиращи се в лоното на Цър­квата, която се състои от живи и от покойници. Не се поленявай да поменаваш при всяка молитва всички починали наши отци и братя: това ще бъде милостиня от тебе за тях.“

Необходимостта от поменаване на починалите произ­тича и от това, че те продължават общението си с нас.

„Починалите са живи и общението между нас не се пре­късва. Както се молим за живите, без значение дали живеят праведно, или не, така се молим и за починалите, без да из­следваме дали са причислени към праведните, или към грешните. Това е дълг на братската любов. И всички ние сме длъж­ни да се отнасяме един към друг като членове на едно тяло, в дух на доброжелателно сърдечно общуване, и живите, и починалите, без да се разделяме на две от смъртта.“

„Участта на починалите не е решена до всеобщия съд. Дотогава ние не можем да считаме никого за окончателно осъден и на това основание се молим, утвърждавайки се на надеждата в безмерното Божие милосърдие.“

Особено горестна за родителите бива раздялата с деца в ранна възраст. Мнозина дори са склонни да мислят, че това им се изпраща като наказание за греховете. В писмата на свети Теофан намираме такъв отговор:

„Това не винаги е за наказание. Но то може да бъде за благото на децата и на самите родители. Ние сме слепи и не го виждаме, и не виждайки, роптаем... и мислим хулно за Бога, като че ли Той не е прав. А Той всичко устройва по най-добрия начин.“

На друго място, развивайки подробно същата мисъл, епископ Теофан пише следното за утешение на една скърбя­ща майка: „Дъщерята – хубава и добронравна – е починала. Трябва да казваме: „Слава Тебе, Господи, че си я взел по-скоро, не давайки да се заплете в съблазните и прелестите на този свят.“ А вие скърбите: защо Бог я е избавил от тези увлечения и я е взел в Своето свято Царство чиста и непо­рочна. Излиза, че е по-добре, ако тя беше израснала и се беше потопила във всичко това, което в наше време не е чудно, особено за такива симпатични момичета, каквато вие казва­те, че е била. Ето ти мъдра майка – скърбяща, че дъщеря й е спасена, а не погубена.“

Накрая, в заключение, ще приведем още два откъса от писмата на епископ Теофан.

Из писмото към умираща сестра:

„Прощавай, сестрице! Господ да благослови твоя изход и твоя път след него. Нали ти не умираш. Тялото ще умре, а ти ще преминеш в свят на живите, жива, помнеща себе си и осъзнаваща всичко заобикалящо. Там ще те посрещнат тат­ко и майка, братя и сестри. Поклони им се и им предай на­шите привети и ги помоли да се грижат за нас. Ще те заоби­колят твоите деца, радостно поздравявайки те. Там ще ти бъде по-добре, отколкото тук. Затова не се ужасявай, като виждаш приближаващата смърт: за тебе тя е врата към по-хубав живот. Твоят Ангел пазител ще приеме душата ти и ще я поведе по пътища, каквито Бог повели. Ще се явяват греховете – кай се за всички и имай твърда вяра, че Господ и Спасителят заглажда всички грехове на каещите се грешни­ци. Ще бъдат заличени и твоите, когато се покаеш. По-живо утвърждавай тази вяра в себе си и остани неразделно с нея. Дай, Господи, мирен изход! Още някой и друг ден – и пак ще бъдем заедно. Затова не тъжи за оставащите. Прощавай, Бог да е с тебе!“

Из писмото към мъжа на умиращата сестра:

„При починалите скоро започва подвигът на премина­ване през митарствата. Тук е нужна помощ на сестрата. По­мислете за това и ще чуете вопъл: помогни! Ето в какво трябва да устремим цялото си внимание и цялата си любов към нея. Мисля, че най-действителният признак на вашата любов към починалата ще бъде това, ако от минутата на излизането на душата й се потопите в молитва за нея, за новото й състояние и новите й неочаквани нужди. Като за­почнете така, непрестанно се молете на Бога за помощ, особено в продължение на шест седмици, а и след това. В разказа за света Теодора чувалчето, от което ангелите са взимали, за да я освободят от злите духове, са били молитвите на нейния старец. Същото ще бъдат и вашите молитви. Незабравяйте да направите това – ето какво е любов! Известете и мене по-скоро... и аз също ще започна, нека и децата правят това... А да скърбим прекалено и да се съсипваме - няма смисъл.“

Не се стремете към земното. Всичко е тленно – единст­вено задгробното щастие е вечно, неизменяемо вярно. И то зависи от това, как ще преживеем този наш живот.

Свети Теофан Затворник

________

Из книжка „Акатист към Господ Иисус Христос за починал, Утешително слово към близките“

Издание на Славянобългарски манастир

„Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2007 г.

sveta-gora-zograph.соm

Акатист На Господ Иисус Христос За Починал

Кондак 1

Избрани Ходатаю и Първосвещениче, положил душата Си за грешния свят, дал ни власт да бъдем чеда Божии и да обитаваме в незалязващия ден на Твоето Царство! …

За мъж: АКАТИСТ_ЗА_ПОЧИНАЛ_Мъж.pdf

За жена: АКАТИСТ_ЗА_ПОЧИНАЛ_Жена.pdf

От: Красимир Беров; Създадено: 2023-02-15; Обновено: 2023-02-18