ПРОЛОЖНО ЖИТИЕ НА ПЕТКА ТЪРНОВСКА

(Дигитализирано от Красимир Беров през август 2020г. от „Българската Литература и Книжнина през XIII век“ под редакцията на Иван Божилов и Стефан Кожухаров, издателство „Български Писател" София, 1987, стр. 53)

(Текстът е същият като от „Статра Българска Литература – 4 – Житиеписни Творби“, Съставителство и редакция: Климентина Иванова, София 1986 стр. 189)

Номерата за бележките под линя от СБЛ Т4 са добавени от мен.

В същия ден [14.Х.] е паметта на светата преподобна Параскева.

Тази света и преподобна Параскева беше от селото, наричано Епиват, от град Каликратия, дъщеря на благоверни родители, нито обилно богати, ни властници, нито пък страдащи от бедност.

И когато достигна пълнолетие, и реши твърдо, и възревнува ангелския живот, остави родители и приятели, и всички, що са в света, и последва Христа. Окрилена от добродетелите, тя влезе в пустинята и пребиваваше там, възлюбила безмълвния живот, живот, така да се каже, наистина ангелски, измъчвайки тялото си с пост и бдение. В пустинята тя не виждаше ядене и пиене, но храна и ястие ѝ бяха сълзите и непрестанните молитви. Като прекарваше така целия си живот и се просвети от добродетели в тази страна, и живя доблестно, с ум и съзнание съединени, и свързани, и намиращи се винаги високо, тя не пожела да се приобщи към никого от земните, но пребиваваше, цялата устремена към бога, вървяща по неравен и труден път.

Щом предусети своята кончина, тя оставя пустинята и отива в Цариград. След като обходи всички свети места и остана за кратко там, стигна и до своята родина Каликратия и тук предаде блажения си дух в ръцете на живия бог; и прие почестите на небесния венец.

Случи се в това време [някакъв] моряк, след като боледуваше от тежка болест и умря, да бъде погребан около [една] кула. И понеже от гроба там излизаше смрад, никой не можеше да мине по оня път. Тъй като там имаше стълпник1, той бе принуден да излезе от кулата и да погребе по-дълбоко оня труп, та миризмата да не излиза от дълбокото. А други хора чуха, взеха трупа от пътя и го погребаха близо до тялото на светицата. Щом видяха нейното тяло цяло, запазено от само себе си, и съвършено, и здраво, те се чудеха. След това размислиха, че ако това тяло би било свято, бог би го разкрил чрез чудеса, и си отидоха, оставяйки го на същото място.

И ето един от тях на име Георги видя такъв сън, дивен и ужасяващ: някаква царица, седяща на престол, и множество от сановници, които я окръжават. Когато той ги видя, веднага бе обхванат от страх и падна ничком. Един от онези светли мъже го взе за ръка, вдигна го и му каза: «Човече, не се ли боиш от бога, понеже това тяло е свято? И как тялото, разложено и смърдящо, погребахте с това тяло на божията раба Параскева?» [Каза му и светата]: «Но иди сега бързо и извести на всички да ме избавят от толкова силна смрад! Ако не направиш това, знай наистина, че чрез огън от бога ще изгорите и ще загинете! Защото и аз съм човек и моето отечество е Епиват!»

В същата нощ и една жена на име Евтимия видя същото видение. И на сутринта и двамата съобщиха на всички. Когато всички чуха това, взеха свещи и се стекоха над тялото на светата. И извадиха тялото, та го положиха в ковчег; и като го пренесоха, положиха го в църквата на Светите апостоли, където излива изцеления и до ден днешен; бесните получават лек, слепите – проглеждане, хромите – прохождане и обхванатите от всякакви различни недъзи получават целба.

А великият цар Иван Асен, син на великия и стария цар Асен, чу за чудесата на светицата и, възжелал с желание, пожела да пренесе тялото на светицата в своята земя. Защото тогава франките владееха Цариград и плащаха данъци на Иван Асен2. Той пък не поиска ни сребро, ни скъпоценен камък, но, като се вдигна трудолюбиво, пренесе светото тяло в своя славен Царевград Търнов. И го посрещна с патриарха3 и с целия клир, и с народа; и със свещи, и с кадила, и с всякаква почест я положиха в Царската църква.4

Нека с нейните молитви да ни сподоби господ със своето царство. Амин!

БЕЛЕЖКИ

(Бележки от СБЛ Т4 стр.575)

Проложното житие на Петка Търновска възниква в Търново през XIII в., вероятно наскоро след 1235 г. Първата му част е превод от гръцки и завършва с пренасяне на мощите на преподобната в църквата «Свети апостоли» в Каликратия. Тази част фактически е съкращение на Василиковото житие. Втората част – разказът за пренасяне на мощите в Търново – е оригинална българска добавка, плод на родолюбивите настроения в българската престолнина в последното десетилетие от царуването на Иван Асен II. Сравнението на разказа за пренасяне на мощите и споменатия вече Летописен разказ показва, че проложният разказ е възникнал след Летописния и е оформен под негово влияние. Не познаваме текста на Проложното житие в препис от XIII в. Всички достигнали до нас преписи се намират в състава на т. нар. Стишен пролог, в търновския превод на този паметник, който е допълнен с произведения за търновските светци. Трябва да отбележа, че Проложното житие се среща и в другите редакции на Стишния пролог, но там, доколкото може да се съди по познатите преписи, то се помества без втората му част – т. е. без разказа за пренасяне на мощите в Търново.

Тъй като не разполагаме с преписи, по-ранни от средата на XIV в. не може със сигурност да определим дали при включването му в състава на Стишния пролог Проложното житие на Петка е претърпяло някакви сериозни редакционни промени. Вероятно намесата на по-късния книжовник се е ограничила с някои стилистични варианти или малки лексикални изменения. Както знаем, Стишният пролог е изключително популярен в литературата на православните славяни и благодарение на него и Проложното житие е широко разпространено. То се среща в български, сръбски, молдавски, влашки и източнославянски преписи, Най-ранните от тях се датират от XIV в., а най-късните – от ХУІ в. Освен в Стишния пролог Житието може да се срещне и в Служебен миней за м. октомври, в службата на Петка Търновска под 14 октомври след 6-тата песен на канона, тъй като някои книжовници обединяват в едно цяло служебния миней и стишния пролог за съответния месец.

Най-ранният препис от Проложното житне на Петка, запазен в България, е поместен в ръкопис № 73 от сбирката на БАН, същия, в който се намира и Проложното житие на Иван Рилски (срв. Опис на славянските ръкописи, с. 139). Преписът от Житието на Петка в този ръкопис е поместен на л. 76б–77б.

Изд.: E. Kałužniacki. Zur älteren Paraskevalitteratur. p. 52–54; Б. Ст. Ангелов. Старобългарски текстове. IV. Проложно житие на Петка Търновска. – Известия на Архивния институт при БАН, кн. 1 (1957), с. 290–292.

Поместеният тук превод е направен по изданието на Б. Ст. Ангелов от Кл. Иванова.

Лит.: Хр. Кодов. Старите жития на св. Петка Епиватска. Кратки книгописни бележки. – Духовна култура, 1960, кн. 1, с. 21–23; Е. Георгиев. Литературата на XIII в., с. 169–170.

1. Стълпник – отшелник, който се подвизава като доброволен затворник в кула или някаква друга висока постройка.

2. Става дума за кръстоносците, които владеят по това време Цариград. Няма исторически данни, че те са се намирали във васални отношения и са плащали данък на цар Иван Асен II.

3. Примасът на България Василий.

4. Царската църква – църквата «Свети четиридесет мъченици» в Търново, където са били мощите. Според някои изследователи те са останали в тази църква до падането на Търново (срв. История на България, 1, с. 382). В. Златарски счита, че мощите са се пазили в църквата «Света Петка» на Царевец (срв. В. Златарски. История, III, с. 346).

БЕЛЕЖКИ 2

(От БГЛ и КН стр 209)

Петка (Параскева) Епиватска, наречена по-късно Търновска, е общо-балканска светица, чийто култ се утвърждава в Търново през XIII в. и по-късно се разпространява и в други страни. Параскева-Петка е живяла през втората половина на X в. и според агиографските легенди произхожда от селището Епиват около Каликратия. Времето на нейния живот се определя сравнително точно поради факта, че родният ѝ брат, Евтимий, станал Мадитски епископ, също е канонизиран и годината на смъртта му е приблизително известна (989–996). Преданията за отшелническите подвизи на Параскева-Петка стават основа на възникналия по-късно култ към нея през XI в. Мощите ѝ са пренесени в църквата «Свети апостоли» в Каликратия. Някой от местните книжовници ѝ е посветил житие. Изглежда обаче, че тази житийна творба не е задоволявала минималните литературни изисквания, защото през средата на XII в. тя попада в ръцете на патриарх Николай IV Музалон (1147-1151). Патриарх Николай нарежда житието да бъде изгорено и възлага на един столичен книжовник – дякон Василик – да напише подходящо житие За светицата. Гръцкият текст на това житие не е достигнал до нас, но съществува житие, познато по единствен препис в български сборник от XIV в., за което се предполага, че е превод от Василиковото житие.

Изглежда, че през първите десетилетия на XIII в. култът към Параскева-Петка е бил много популярен в Тракия, защото след Клокотнишката битка на Иван II Асен един от най-ценните трофеи, обогатили престолния град "Търново, са нейните мощи. Те са пренесени в Търново вероятно през юли 1291 г. Летописен разказ за това събитие, открит от Ст. Кожухаров, ни запознава с историческите обстоятелства, при които е станало пренасянето на мощите и дава данни за първите произведения в нейна чест, пренесени и преведени в българската престолнина. Според Ст. Кожухаров по времето на Иван II Асен са преведени: едно проложно житие, риторичното житие на дякон Василик, както и служба за преподобната.

Паметта на Петка Търновска се празнува на 14 октомври, но понякога тя се смесва с две други едноименни светици – Параскева Иконийска (празнува се на 28 октомври) и Параскева Римлянка (празнува се на 26 юли). След падането на българската държава под османска власт култът към Петка Търновска не заглъхва, а става още по-интензивен, тъй като нейните мощи се пренасят съответно във Видин, Белград, в Цариград и накрая – в Яш (Румъния). Едновременно се разпространяват и творбите, посветени на нейната памет – Проложното ѝ житие, едно пространно житие, написано от Патриарх Евтимий, и Разказ за пренасяне на мощите ѝ във Видин и Белград от Григорий Цамблак. За нея се пишат и творби на румънски език. В руската книжнина се срещат и агиографски, и химнографски произведения за Петка Търновска.

Проложното житие на Петка Търновска Възниква в Търново през XIII в., вероятно наскоро след 1235 г. Първата му част е фактически преведена от гръцки и завършва с пренасяне на мощите ѝ в църквата «Свети апостоли». Тази част е съкращение на Василиковото житие. Втората част – разказът за пренасяне на мощите в Търново – е оригинална. Тя несъмнено е повлияна от Летописния разказ за това събитие, за който вече споменахме. За съжаление не познаваме текста на Проложното житие в препис от XIII в. Всички достигнали до нас преписи се намират в състава па т. нар. Стишен пролог, в неговия търновски превод, допълнен с произведения за търновски светци. Може да се предполага, че при Включването на Проложното житие в състава на Стишния пролог то е претърпяло най-малкото езикова редакция, както и останалите творби за български светци. Тъй като Стишният пролог е изключително популярен паметник в литературата на православните славяни, то Проложното житие на Петка е извънредно широко разпространено. То се среща в български, сръбски, молдавски, влашки и източнославянски преписи. Най-ранните от тях се датират от XIV в., а най-късните – от XVIII в.

Най-ранният препис от Проложното житие на Петка Търновска, запазен в България, е поместен в ръкопис № 73 от сбирката на БАН, в който се намира и проложното житие на Иван Рилски. Преписът от житието на Петка Търновска се намира на л. 766–776.

Издания: E. Kałužniacki. Zur älteren Paraskevalitteratur der Grichen, Slaven und Rumänem. Wien, 1899, р. 52–54; Б. Ст. Ангелов. Старобългарски текстове. IV. Проложно житие на Петка Търновска – Известия на Архивния институт при БАН, кн. 1, (1957), с. 290–292.

Литература: Сергий, архиеп. Полнъй месяцеслов Востока. Изд. 2, т. П, Владимир, 1901, с. 318; 412; Хр. Кодов. Старите жития на св. Петка Епиватска. Кратки книгописни бележки. – Духовна култура, 1960, кн. 1, с. 21–23; Е. Георгиев. Литературата на XIII в., с. 169–170; Кл. Иванова. Житието на Петка Търновска от Патриарх Евтимий (Източници и текстологически бележки). – Стб. лит. 1980, 8, с. 13–36. Ст. Кожухаров, Неизвестен летописен разказ от Времето на цар Иван Асен II – ЛМ, 1972, 2, с. 123–135.

Поместеният тук превод е направен по изданието на Б. Ст. Ангелов от Кл. Иванова.

1. Стълпник – отшелник, който се подвизава като доброволен затворник в малка кула.

2. Става дума за кръстоносците, които владеят по това време Цариград. Няма исторически данни те да са се намирали във васални отношения и да са плащали данък на цар Иван Асен II.

3. Под «патриарх» тук се разбира всъщност архиепископът или примасът на България Василий.

4. Царската църква – църквата «Свети Четиридесет мъченици» в Търново. където са били мощите. Според някои изследователи те са останали в тази църква до падането на Търново (срв. История на България, III, 1982, с. 382). В. Златарски обаче смята, че мощите са се пазили в църквата «Света Петка» на Царевец (В. Златарски. История, III, с. 346).

От: Красимир Беров; Създадено: 2021-11-04; Обновено: 2021-11-04