СЛУЖБА ЗА ПЕТКА ТЪРНОВСКА

(Дигитализирано от Красимир Беров през 2020г. от „Българската Литература и Книжнина през XIII век“ под редакцията на Иван Божилов и Стефан Кожухаров, издателство „Български Писател" София, 1987, стр. 97)

14 (ОКТОМВРИ) МЪЧЕНИЕ НА СВЕТИТЕ МЪЧЕНИЦИ НАЗАРИЙ,

ПРОТАСИЙ, ГЕРВАСИЙ И КЕЛСИЙ. ПРИСЪЕДИНИ СЕ В ТЕХНИЯ

ДЕН И МЪЧЕНИЕТО НА СВЕТАТА МЪЧЕНИЦА ПЕТКА И

ПРЕПОДОБНАТА ПАРАСКЕВА

ВЕЧЕРНА

СТИХИРИ

Като живееш и след смъртта се, Петко блажена,

ти правиш добро на всички, които

прибягват с вяра към твоя ковчег;

от злини и страдания винаги закриляш,

тишина на живота и мирно съзидание,

чрез молитвите си даруваш,

от бесовско връхлитане спасяваш почитащите

благоверно, свята, твоята памет

и от Бога опрощение на съгрешилите даваш.

Ангел земен стана на земята,

живот безплътен в земно тяло показа,

когато, избягала далече от баща и майка,

в чертога небесен, Богоневесто,

към Христос присъедини се – твоя жених.

Като пребиваваш в Каликратия,

имаш обиталище крепко,

където изцерение даваш на притеклите се с вяра

и благодатта на чудесата над всички изливаш.

Някога оросяваше на израилтяните мана,

но много повече в дена, наречен на твоето име, чиста;

когато беше двойно повече раздаването на пшеница,

според броя на приемащите днес хляба небесен.

В памет на тебе приемаме, Параскево славна,

като просим от благодатта даровете на чудесата;

под твоята закрила, чиста,

и сладост на душата имаме,

и спасение достигаме.

СТИХОВНИ СТИХИРИ

Богатство неизчерпаемо придоби

царствуващият град сега –

съкровището несметно на светите мощи,

ковчега на мирото непресъхващ,

води на изцерението избликващ за всички

и благодатта неоскъдняваща на чудесата.

Така прослави преподобната господ,

такъв благ дар даде на тази земя

чрез нейното намиране.

Дойдете всички Богомъдри

от земи далечни,

да се докоснете до ковчега на преподобната,

понесли в душата си своите молби –

един за оздравяване от различни страдания,

друг за прошка на греховете,

някой за получаване на милост от Бога

– за всякакви неща в полза на нашето спасение.

КАНОН ПЕСЕН ПЪРВА

Параскево преподобна,

ти в по-ново време подвизаването си започна и вършейки добрини,

намери добра отплата – светъл покой достигна в бъдещето.

Жива чрез благодатта на тревите, Параскево,

открихме те като духовен рай, чиста;

плодове приемаме от тебе

и с радостта на чудесата се изпълваме, свята.

Богатият промисъл на Владиката

чрез неоскъдняващия дар направи святата и чистата

съкровище на изцерението за нас.

Дай на всички този дар!

Към Богородица

Някога земята на прабабата

раждаше тръни поради проклятието;

градината преминала през тебе, Богородице пречиста,

донася на живота цветята на радостта.

ПЕСЕН ТРЕТА

Нарани душата си с любов

да влезеш в небесния чертог

и видимо да се насладиш на неизказаните радости,

да се обречеш на /девство за/ прекрасния Христос.

Очисти душата си от тленните страсти,

жилище от нея сътвори

на добрите дела, Параскево,

и храм, и духовно селение достойно.

Като звезда изгря над земята

чрез светли дела и просвети душите на всички благоверни,

видели твоята светозарна благодат.

Към Богородица

От тебе изгря Христос, пресвята девице,

слънцето на правдата,

огряло със светлина в древност

стоящите в тъмнината с вяра и благодат.

СЕДАЛЕН

Непорочна и честна агнице,

ти с господа се съедини тайно,

за да живееш в чистота,

украсила себе си с добротата,

която Бог ти даде.

Затова получи благодатта на изцерението –

чрез духовна сила да лекуваш

страданията на идващите при тебе.

ПЕСЕН ЧЕТВЪРТА

Закопняла за Живот, изпълнен с тишина,

ти се отлъчи от плътския живот;

живеейки с божия дух,

не в безстрастие – ще кажа, –

а като безплътна живя.

Духовната благодат намери

сияещата ти пречиста душа

и цялата в тебе се всели,

и чрез тебе върши чудеса,

и изцерение излива за всички.

Ти повали цялото бесовско опълчение

и победа над тях одържа,

и духовния фараон, преподобна, потопи във водите.

Към Богородица

Прекрасен плод покълна от девицата,

който претворява горчивия вкус

на прадедовската волност някога

в сладост на веселието и в живот.

ПЕСЕН ПЕТА

Ти изкорени прилежно плевелите на тръните

– на кълновете душегубителни;

ти отгледа семето на безстрастието,

стократен плод изкласяващо.

Силата на врага се разори

чрез постническото ти въздържание и твърдост,

а божието изобличение се въоръжи

и умъртви змията – стария злодей.

Бъди застъпница пред Бога с дръзновението си

за нас и мирния ни живот;

изпроси, свята, спасение на душите ни

и прошка за греховете ни, и избавление.

Към Богородица

Езикът на риторите недоумява

как да те възхвали, девице, госпожо, царице,

защото ти стана престол на божието слово,

като роди един от троицата, чиста.

ПЕСЕН ШЕСТА

Напои, славна, душите на вярващите

с капките на твоите словеса

и като произнасяш спасителни поучения,

прохлади жадуващите сърца

на пристъпващите с вяра към тебе.

Не можа да те задържи в отечеството ти

стремеж към преходни неща, пречиста,

но божията любов прие те,

да странствуваш те напъти,

за да достигнеш в небесния град.

Отдалечи се, бягайки, и дойде на Сион,

и във Витлеем, и в пещерата,

и във водите Йордански

пречистото си тяло освети,

миропомазване извърши, благодат избликвайки.

Към Богородица

Тебе последва, майко Богородице,

и божието слово, пречиста,

честната Параскева,

и обогати се с благодатта на чудесата,

и лечение раздава на прииждащите.

КОНДАК

Нека всички да възпеем благочестиво

светата Параскева,

святата закрилница на изпадналите в беди,

защото, напуснала живота,

нетленното получи навеки;

затова постигна слава –

благодатта на чудесата чрез божие повеление.

ИКОС

Отключи се изворът на чудесата!

Дойдете да почерпим сега от водата,

изливаща изцерение, понеже

светицата раздава оздравяване.

Сами тези чудеса преславни

станаха за всички, защото

Бог със слава я удостои.

Като постоянна негова рабиня,

намери благодатта на чудесата чрез божие повеление.

ПЕСЕН СЕДМА

Ако и да премина от земята

в небесните селения, добра девице,

но на нас остави безценно съкровище –

твоето пресвято тяло, чиста,

което ни оБогатява с изцерения.

Макар и да избяга далече от отечеството си,

за да избегнеш земните красоти,

и достигна Йорданската пустиня, чиста,

но Бог отново те подари на нас

като покров, извършващ изцерения.

Пещта на плътските страсти

ти изгаси със сълзи, Богоневесто,

и сега сред прохлада и райска храна

стоиш пред Христос и пееш:

«Благословен си!»

Към Богородица

Ти си нашето очистване, най-възпявана девице,

и убежище, и помощ,

и твърдо застъпничество за верните;

молим те за опрощение на многото ни грехове

и за спасение на душите ни.

ПЕСЕН ОСМА

Епиват е отечеството ти, девице-Богоневесто,

за Каликратия ти си закрила,

а цялата земя се изпълни

с величието на твоите чудеса.

Бог те прослави достойно, чиста,

в смъртта като жива те запази,

защото към живеещите на земята свято постъпваш

– с вяра отправените им молитви приемаш.

Бог, който устройва и властвува над всичко

с премъдър промисъл, те направи, чиста,

спасително пристанище за всички плаващи,

което ги избавя от беди и бури.

Към Богородица

Запази те чиста след раждането

пребожественото слово, родено от тебе,

бидейки Бог един в две воли и проявления – Бог въплътен.

ПЕСЕН ДЕВЕТА

Далият власт на змия да настъпваме

– змията, която някога мнозина измъчваше и умъртвяваше –

ти даде сила, Богомъдра,

против умиране от змийско ухапване,

защото високо издигна дървото –

знамението на кръста, откъдето излизаше (силата).

Някога великият Моисей по божия заповед

в пустинята змия направи медна,

умъртвяваща змиите, които смъртоносно хапеха;

така и ти, пречиста, умъртви

отровната змия чрез кръстното знамение.

Еднокрак човек при тебе прибягна,

с изсъхнал десен крак от рождение;

живееше в царствуващия град,

имаше дървен крак, но не бе лишен

– изцерение получи до твоя ковчег,

най-възпявана.

Към Богородица

Майко божия, послушай гласа на твоите слуги,

зовещи към тебе: спаси ни като милосърда,

помогни ни срещу опълчението на въоръжени врагове,

прогони противниците от лицето ни и ги погуби.

СВЕТИЛЕН

Оставила света и родителите си, Богомъдра,

девствена като на небето чрез постене,

ти стана равна на ангелите и преподобна Параскево;

достигнала красотата на светците,

молиш се да бъдат дарувани

с избавление от греховете твоите раби.

ХВАЛИТНИ СТИХИРИ

Поела пътя на постенето,

ти отбягна житейската любов,

Параскево преславна,

защото веднъж с мъдрите деви свещоносно

влезе в палатите на своя господ Бог,

а друг път се врече в девство на Христос.

Ти изливаш изцерение над благоверно притеклите се,

но и нас, които те възпяваме,

избави от душевни недъзи

чрез молитвите си към Бога.

С надеждата Христова и с вярата се възмогна,

Богатството на родителите отбягна

и с безплътните ликуваш,

Параскево преподобна.

Затова избликваш изцерение след смъртта си

и твоите мощи са изпълнени

с всяко благоухание и аромати.

Христос, когото възлюби, той те надари,

за когото закопня, той те прослави.

И ето, ние се молим: изпроси за твоето стадо

велика милост от Бога Христос.

Играйте с весело ликуване

всички, обикнали новия празник!

Прехвалната Параскева и Богоневестата преподобна,

която преди беше скрита, днес се яви,

тъй както дървото от земята – живоносният кръст,

скрит в земята, се показа.

Затова, като я чествуваме достойно,

нека извикаме:

закрили ни от всякаква беда,

винаги спасявай своето стадо.

БЕЛЕЖКИ

(Дигитализирано от Красимир Беров през 2020г. от „Българската Литература и Книжнина през XIII век“ под редакцията на Иван Божилов и Стефан Кожухаров, издателство „Български Писател" София, 1987, стр. 235–236)

Общите сведения за развитието и проникването на култа към Петка Епиватска, наречена по-късно Търновска, в българската и изобщо в славянската традиция, бяха уточнени благодарение на първите преводи на произведения за нея, направени в Търново и по Летописния разказ за, пренасянето на мощите ѝ от времето на Иван II Асен (вж. тук коментариите към, Житие на Петка Търновска и Летописния разказ от времето на Иван II Асен).

Култът към Петка Търновска е получил голяма популярност в. България и другите славянски страни и в продължение на векове е подлаган на системна и непрекъсната художествена обработка. Може би най-съществена причина за този непрекъснат творчески интерес е движението на: мощите ѝ, пренесени от Каликратия в Търново, в края на XIV в. – във Видин, после: в Белград, в Цариград, докато най-сетне се озовават в Яш, където се намират и сега. Съответно на града, където са се пазели останките, към името ѝ се добавя прозвище – Търновска, Белградска, Яшка.

Ярък израз на почитта към нея е Богатият химнографски цикъл, чиято история в славянското средновековие може да се проследи по ръкописи от XIII до XVIII век. Най-ранният текст на Служба за нея е поместен в Драгановия миней, но каква част от този текст е преведена от гръцки и какво е добавил в Службата от себе си преводачът-книжовник (около 1234 г., според сведението на Летописния разказ), е твърде трудно да се определи. Този най-стар текст става основа на пространната редакция на Службата, възникнала в Сърбия, чийто автор най-вероятно е Григорий Цамблак. Пак с неговото име се свързва друга пространна редакция, разпространена в руската ръкописна традиция, залегнала и в печатните минеи. Напълно нова Служба за Петка Търновска възниква в Търново през втората половина на XIV в. За неин автор се счита с голяма вероятност Патриарх Евтимий. Този Богат химнографски цикъл води началото си от търновските химнописци през XII век, оБогатява се през XIV в. с нови молебни канони.

Най-ранната Служба е известна по редица преписи от XIII и XIV век в Драгановия миней, в рък. F.п. I. 72, съхраняван в Ленинград (XIV в.), в: Енинския стихирар (XIV в), съхраняван в Археологическия музей в София, и др.

Изд.: Й. Иванов, БСМ, 424–431.

Лит.: Ст. Кожухаров. Неизвестно произведение на старобългарската поезия. – Старобългарска литература, т. 1, 1971, 289–322; Ст. Кожухаров. Търновската книжовна школа и развитието на химничната поезия в старата българска литература. – Търновска книжовна школа. Т. С., 1974, 277—309.

Преводът на текста е направен от Ст. Кожухаров по преписа в Драгановия миней, издаден от Й. Иванов. Редица уточнения са направени по ръкописа F. п. I. 72. Този превод се публикува за първи път.

От: Красимир Беров; Създадено: 2021-10-14; Обновено: 2021-10-14