РАЗКАЗ ОТ ВРЕМЕТО НА ЦАР ИВАН II АСЕН

(Дигитализиран ѿ Красимир Беров през юли 2020 от „Българската Литература и Книжнина през XIII век“ под редакцията на Иван Божилов и Стефан Кожухаров, издателство „Български Писател" София, 1987, стр. 112)

(Същият теѯт без бележките под линия е публикуван в Стара българска литература Т. 3 стр 81)

А след този цар Роман1 и другите православни, които царуваха в Цариград, светицата беше много почитана и прославена. И похвална вест за нея се разнесе из цялата гръцка земя и всички прииждаха отблизо и отдалече на дивно поклонение и за да видят множеството чудеса, които ставаха край нейното тяло. По божие благоволение слепи проглеждаха, сакати и глухи, и бесни оздравяваха и всички, обхванати от веригите на страданията и от различни недъзи, получаваха изцеление, когато идваха с вяра. Кой ли може да изброи станалите чудеса, дадени от бога на светицата!

Но под властта на латинците2 и след разорението на добрата почит, която имаха верните към светците, а така също и на голямата почит към светата преподобна Петка, отново благоволи бог да не се помрачава славата и честта, която имаше светицата. Възложи бог на сърцето на благоверния и благочестив и богобоязлив наш цар, владеещия цялата българска земя Иван, Новия Асен3, сина на предишния Асен Стария4, да измоли светата преподобна Петка, понеже тогава имаше латинци. Макар и да владееха Цариград, те твърде много се бояха и почитаха и се повинуваха на словото, което излизаше от устата на цар Асен, понеже поради него, мисля си, държаха властта, И ако би поискал от тях злато или сребро, или скъпоценни камъни, или бисери, биха му дали, но той не поиска тленна ценност, а поиска от тях светата, пречистата и нетленната, понеже тя е неизмеримо по-ценна от злато, сребро и други такива неща. Той измоли за себе си по-доброто — чест и похвала, и радост, и веселие, помощ непобедима, укрепване на царството си не само през този век, но и в бъдещия — като измоли избавителката. И нареди с голяма почит да пренесат тялото ѝ от Каликратия5 в неговия преславен град Търново. Това стана по времето на митрополит Марко6, служител при пренасянето на тялото на светицата. Нейното посрещане от царя и подчинените на властта му беше величествено. И така със слава и голяма почит, с радост и веселие я положи в своята църква, въздавайки почит и похвала на светицата за слава на бога, който го удостои да придобие такава благодат.

А след смъртта на патриарха7, в същата година, благоверният цар изпрати своя многосмирен и преподобен в медоточното учение духовен отец монаха Йоаким8 да премине от Цариград във Велика Никея9, за да бъде благословен за архиерей. И когато отиде в Каликратия, тук се сдоби със служба за помен на светицата, с похвала и житие за нея, от което преведохме, за да възпяваме и хвалим светицата с подобаващо за нея хваление, а не да прилагаме на преподобната, пък да я наричаме мъченица. Понеже има друга мъченица заради Христа, чиято служба и похвала навсякъде се намира. Тази се затрудняваме да възхвалим според славата ѝ, но според силата си, доколкото можахме, похвалихме я.

И както на родителите да кажем, е приятно да приемат от своите младенци признателност, така и ти, преподобна майко, приеми тази малка похвала, която ти принасяме от сърце, и дай, молим ти се, мир на нашия живот, благополучие на църквите, сила и могъщество на нашия цар срещу противниците, като пазиш и закриляш болярите, войниците и хората, които бог подчини на властта му — чрез силата на кръста, заради молитвите на пресветата наша владичица Богородица и на всички светци, пострадали заради Христа и приели от ръката на Владиката нетленни венци и небесно царство, за което и нас да направи достойни господ. На него слава с безначалния отец и с пресветия, благ и животворящ дух.

БЕЛЕЖКИ

(Дигитализиран от „Българската Литература и Книжнина през XIII век“ под редакцията на Иван Божилов и Стефан Кожухаров, издателство „Български Писател" София, 1987, стр. 258)

Разказът е открит от Ст. Кожухаров в пергаментен ръкопис от втората половина на XIV век (сега в Държавния исторически музей — Москва, сб. А. И. Хлудов, № 162, л. 141б, 142). Макар по жанр да спада към типа «разкази за пренасяне на мощи» на светци, историческите сведения, които съдържа, дадени в хронологически порядък, ни дават основание да го причислим към историколетописните съчинения на българската литература от XIII век. Събитията, които отразява това съчинение, засягат важни моменти от политическата и църковна история на Средновековна България в периода 1230—1235г.

Публикация на текста и превод на разказа у Ст. Кожухаров. Неизвестен летописен разказ от времето на Иван Асен II. — ЛМ, 1974, 2, с. 126—129. Същия превод публикуваме тук.

1. Император Роман — не може да се уточни дали се отнася за византийския император Роман III Аргир (1028—1034) или до император Роман IV Диоген (1068—1071).

2. Латинци — авторът на разказа има предвид рицарите от IV кръстоносен поход, основали Латинската цариградска империя (1204—1261).

3. Иван Нови Асен — българският цар Иван II Асен (1218—1241).

4. Асен Стария — българският цар Иван I Асен (1186—1196).

5. Каликратия — град в Тракия.

6. Митрополит Марко — митрополит на Велики Преслав.

7. «След смъртта на патриарха» — тук под патриарх авторът разбира предшественика на Йоаким I, Василий, признат за примас на българската църква от папа Инокентий III (1198—1216), който още приживе се оттегля на Атон.

8. Йоаким — неговата кариера била свързана с Атон, откъдето той пристига в България. В началото на 20-те год. на XIII в. вече е игумен на манастира «Св. Архангел Михаил» при с. Красен (до средновековния град Червен), построен със средствата на българския цар. Около 1234 г. е избран за архиепископ на Търново, а от 1235 г. и за патриарх на българската църква. Починал 18. I. 1246. (Вж. тук и бел. към Житие на патриарх Йоаким.)

9. Велика Никея — гр. Никея в Мала Азия. След падането на Цариград: в 1204 год. става столица на империята, седалище за никейския император и цариградския патриарх.

От: Красимир Беров; Създадено: 2021-11-10; Обновено: 2021-11-10