Скъпа Европо, Германия показа пътя

Източник: Dear Europe: Germany has shown the way forward

Забележка: Ние – Студио Беров – сме свободни в това отношение от самото начало.
Всичките ни издадени книги са направени с LibreOffice Writer и други свободни пособия:
Linux, LibreOffice, Inkscape, GIMP, Ghostscript Go, Perl…

Германия направи ODF задължителен като стандартен формат за документи в своята суверенна (независима) цифрова уредба. Решението е част от т.нар. Deutschland-Stack (Германски стълп) — рамката, която урежда създаването, възлагането и управлението на цифровите решения в държавното управление на всички равнища. Това не е пробен проект или препоръка от работна група, а задължително изискване, подкрепено от федералното правителство и коалиционното споразумение.

Представителният (официален) документ е публикуван от IT-Planungsrat — централният орган за политическо управление, който обединява федералното и провинциалните правителства и насърчава развитието на общи, насочени към гражданите решения за действащо и сигурно цифрово управление в Германия: https://www.it-planungsrat.de/beschluss/b-2026-03-it.

Сега вече въпросът към всички други европейски правителства е ясен: какво чакате? С това решение ясно се очертава разликата между онези, които държат на цифровата независимост (суверенитет), и онези, които не го правят.

Вече няма оправдания

През годините държавните администрации в Европа натрупаха редица изтъркани оправдания защо не въвеждат задължително стандартни и отворени формати за документи. Нека ги разгледаме едно по едно.

„ODF не е достатъчно зрял.“
ODF е международен стандарт (ISO) още от 2006 г. Днес е версия 1.4, с дейно развитие, широка среда от осъществявания и действително прилагане от множество държави, Европейския парламент и големи администрации по света. Този довод отдавна не издържа.

„Промяната на формата изисква преквалификация на служителите.“
Основно правило в немската уредба е намаляване на зависимостта от доставчици. Ако възражението е цената на обучението, това означава, че търговските интереси на господстващ доставчик се поставят над интересите на гражданите и институциите. Подобно нещо може да е приемливо в частния сектор, но не и в държавната политика.

„Пазарният стандарт гарантира съвместимост.“
Т.нар. пазарен стандарт, възприет безкритично от администрациите, е затворен формат, създаден по-скоро за обвързване с доставчик, отколкото за съвместимост. Той дори е приет от ISO като преходен (Transitional) вариант именно защото съдържа затворени елементи. ODF, обратно, по своята същност е съвместим и се развива в тази посока.

„Обвързани сме с действащи договори.“
Договорите изтичат, а правилата се обновяват. Днес, пред нуждата от европейски цифров суверенитет, е време отворените стандарти да бъдат включени — без да се чака нов десетгодишен цикъл, през който да продължаваме да плащаме за достъп до документи, създадени с обществени средства.

Европейската рамка на политики

Преминаването от затворени към стандартни, отворени формати не е радикален избор, а съгласуване с вече приети решения на европейските институции, заложени в различни закони и наредби.

Закони като CRA (Киберустойчивост), NIS2 и DORA изискват цифровата уредба на Европа да бъде изградена върху управляеми технологии. Документите са част от тази уредба и трябва да бъдат в стандартен, отворен формат.

Освен това Законът за съвместима Европа (Interoperable Europe Act), в сила от 2024 г., изрично посочва отворените стандарти — което при документите означава ODF, а не OOXML, който, макар да се нарича „стандарт“, не е действително отворен.

Германия съчета тези положения в едно. Германски-стълп определя ODF не като идеологически избор, а като ключова съставна част на една суверенна и съвместима цифрова уредба, съгласувана с Европа.

Настоящото положение в страните от ЕС

Германия не е единствената страна, предприела стъпки към отворени формати, макар нейният подход да е най-цялостен.

Франция въведе задължителен ODF още през 2009 г., с последващи изменения, които засилват това изискване. Държавната администрация е длъжна да използва отворени формати при работа с граждани и между институции.

Нидерландия, Швеция, Норвегия и Дания също са приели политики в тази насока. През 2014 г. Обединеното кралство направи ODF задължителен за правителствени документи — решение, което остава в сила.

Италия също има насоки, които на практика сочат към ODF, но те често се пренебрегват без основание.

Общият извод е ясен: когато въпросът се разгледа сериозно, ODF се явява подходящият стандарт. Разликата е в степента на прилагане и в готовността да се устои на натиска от доставчици.

Нашият призив към действие, който би трябвало да бъде призив от всички граждани на ЕС

Ако сте държавен служител, съветник по цифрови политики, ръководител на ИТ в администрация или министър, отговарящ за цифровото развитие — този текст е за вас.

Не е нужно да измисляте нова политика. Нужно е да приложите вече приетата логика — за суверенитет, съвместимост, намаляване на зависимостта и изграждане на цифрова уредба в полза на гражданите — към документите.

Германия го направи решително. Франция, Италия и други страни също — макар и не толкова последователно. Европейската рамка го изисква, а общността от свободен софтуер е готова да го поддържа.

Единственото, което стои между вашата администрация и въвеждането на ODF, е решението да го направите.

The Document Foundation (Фондацията за документи), която е домът на LibreOffice, е сред водещите защитници на отворените документни стандарти в Европа и света.

За сведения относно внедряването на LibreOffice и ODF в държавната администрация, можете да пишете на info@documentfoundation.org.

От: Красимир Беров; Създадено: 2026-03-24; Обновено: 2026-03-26