„Нова земя“ от 1896 г. – възстановена

(или какво иска да каже издателят)

През декември 2024 г. попаднах на снимково копие на първото издание – 1896 г. – на романа „Нова земя“ от Иван Вазов. Не знаех, че съществува такава книга. Зачетох се. Книгата грабва. Но се спъвах в множеството печатни грешки и неедно­род­ност­та на правописа. Потърсих съвременни издания на книгата и открих, че има не малко. Купих си я и даже я намерих цялата в сайта Читанка. В съвременните издания Вазовият изказ бе запазен, но сякаш написаното бе обезкостено с премахването на оня правопис, па макар и спъващ ме с нееднородността си – но не и с еровете, ятовете и носовките си. С тях се свиква и започват да придобиват смисъл още на втората страница.

За да се постигне пълнота при прочита и добро разбиране на книгата, е нужно да бъде прочетена именно на правописа, с който е възнамерявал да я издаде Вазов. След внимателен разбор, включващ честота на използване на правописни правила и вземащ предвид дейността му по онова време в обстановка на неустановеност на правописната норма, установихме, че Вазовският правопис в това първо издание е много близък до Дриновския с някои изключения.

Така всеки, прочел книгата, може да забележи, да се убеди, че сме нещо повече от „тук и сега“, при което всеки е отделен и сам за себе си. Да се види четириизмерен, като добави времето. И няма друг начин да го разбере, ако не положи усилия, и то чрез четене.

За да бъде постигната тази крайна цел, просто трябваше да се превърнат снимките отново в словен плет и да се поправят грешките. Така щяхме да създадем свое­образна машина на времето. Това занимание отне почти шест месеца.

Разбихме крайната цел на няколко по-малки. Те са полезни дори сами по себе си и са следните:

    1. Да предостави на най-широк кръг съвременни български читатели изданието от 1896 г.;

    2. Да представи състоянието на езика ни от края на XIX век;

    3. Да запознае читателя с употребата и предназначението на изхвърлените от азбуката ни букви Ѫ и Ѣ, както и с предназначението на краесловните ерове – Ъ и Ь;

    4. Да покаже, че Вазовият език е достъпен и за съвременния читател с малко помощ от издателя;

    5. Да подготви читателя за четене на по-стари произведения на български език;

    6. Да запознае читателя със състоянието на държавността ни и духа на онова време. Вазов рисува художествен образ на тогавашното българско общество и предобраз на днешното му състояние. В този смисъл книгата е пророческа;

    7. Да пренесе Вазовото послание във времето с оглед на бъдещите предизвикателства пред отделната личност и народа ни;

    8. Да изиска по-високо мерило за качество на издаваната в България книжнина, като покаже как би могло да се подходи към такива произведения, без те да бъдат осакатявани чрез „преводи“ и преразкази.

И така:

Това е буквална възстановка – буква по буква, а не фототипно издание, на първото издание от 1896 г. на рома­на (продължение на „Под игото“).

Направено е по втория тираж от общо шест тиража по 1000 бр., отпечатани с на­званието „Издание“. Възстановено е копието, предоставено свободно в мрежата от Варненската регионална библиотека „Пенчо Славейков“.

Единствените промени са по еднородността на правописа и поправяне на печатните грешки. Затова наричаме това възстановено издание „СЕДМО“.

Буквите Ѫ и Ѣ в думите изгласят различно в зависимост от местния говор. Четете ги, както бихте ги произнесли на местното си наречие. Това е и предназначението им – да обединят местните говори в единен правопис. Краесловните Ъ и Ь просто озвучават предходната съгласна буква.

Към словния плет са добавени бележки под линия. Отнасят се до преводи на откъси от чужди езици – френски, немски, румънски и турски, и някои споменати личности, места и събития. Бележките помагат за по-пълно разбиране на съдържанието.

Освен бележките под линия добавихме „РѢЧНИКЪ“ на остарели, рядко срещани думи, както и такива, срещани само в някои български говори. Всички, които ни бяха непознати на нас, и такива, които смятаме, че ще са непознати за повечето ученици. Може и да са повече. Ако не откриете дума в речника, потърсете я на адрес https://ibl.bas.bg/rbe/, като ползвате съвременен правопис.

Поради множеството споменати личности и събития, счетохме за нужно да добавим и приложение „СВИДѢТЕЛСТВА“. То съдържа снимки на по-важните за книгата споменати личности и карти, както и кратки исторически справки. Познаването на историческите обстоятелства способства за схващане духа на онова време.

В приложението „БѢЛѢЖКИ“ ще намерите впечатления, описание на правописа и обосновка на въведените по­правки, както и технически по­дробности по изработката на изданието.

Речникът, бележките под линия и правописните бележки в края правят възможен прочита на книгата без особена езикова подготовка, сиреч тя става подходяща за четене от най-широк кръг читатели, включително ученици от основното училище.

Можете да изтеглите откъси от книгата и да я поръчате с отстъпка от /кънигꙑ/нова-земя.bg.html.

Красимир Беров – съставител на изданието

От: Красимир Беров; Създадено: 2025-06-03; Обновено: 2025-06-03