Етимология на знанието
Превод от руски: Теодора Берова
Ще поговорим за праиндоевропейския корен *ǵnō- със семантика „знам, зная“. Малко по-късно ще стигнем и до нашата дума „знам“, която произхожда от този корен, но ще започнем с онези, които по-малко са издевателствали над звуците.
Измененията на звуковете тук ще се отнасят до първото палатализирано *ǵ (което в кентумните езици ще се втвърди и ще стане \g\, а в сатемните езици ще се смекчи още повече и ще стане \z\ или \j\) и гласната *ō, която в някои езици може да премине в \a\.
📚 латински: *ǵ се втвърдява, *ō не се мени, тоест измененията са минимални
От *ǵnō- получаваме глагола "gnōscere" („знам“). Вярно, с времето първият звук е изпаднал и се получило „nōscere“.
Оттук произхожда прилагателното „nōbilis“ („знатен“), и по-натам например френското и английското „noble“ („благороден“).
Също така оттук е съществителното „nota“ („знак“, „забележка“, „признак“), откъдето е „нотариус“ и „нотация“.
Още, изходният глагол „gnōscere“ има антоним „ignōrāre“ („не знам“), което в други езици с времето придобива основно значение „игнорирам“.
С друга представка се получил глаголът „cognōscere“ („узнавам“, признавам“), откъдето причастието „cognitus“ („узнат“, „познат“) и неговият антоним „incognitus“ („неузнат“, „непознат“), който знаем от попадналата при нас чрез италианския дума „инкогнито“.
📚 древногръцки: също кентумен (*ǵ се втвърдява), *ō също не се мени
Тук, впрочем, се е случила една своеобразна приумица с появата на допълнителна първа сричка, и се е получил глаголът γῐγνώσκω \gĭgnṓskō\ („знам“).
До нас е достигнала негова производна дума с отрицателна представка – „агностик“.
Също с представка, която може да означава пълнота на действието, δῐᾰ́γνωσῐς \dĭắgnōsĭs\ („диагноза“, дословно нещо от рода на „разпознаване“).
И също с представка, отправяща ни напред в бъдещето — πρόγνωσῐς \prógnōsĭs\ („прогноза“).
📚 прагермански: тук отначало е кентум, а после по *g е избумкал и законът на Грим, т.е. *ǵnō- > *gnō- > *knō-
После имало още няколко стъпки, за които да се пише сега би било твърде дълго, но на изхода сме получили например английския глагол „know“ („знам“). Първата буква, разбира се, вече отдавна не се чете, но все пак.
📚 праславянски: най-накрая сатемен език, т.е. *ǵ преминава в *z, а още *ō преминава в *а
И от *ǵnō- получаваме *зна(ти), е и по-нататък нашето „знам“. А също така „знак“ и „знатен“, т.е. същите тези смисли, които наблюдавахме в латинския.
източник:
От: Красимир Беров; Създадено: 2026-03-19; Обновено: 2026-03-19
Можете да ни подкрепите чрез PayPal или кредитна карта.