Омир за Финикия и Египет

Николай Гочев
СУ „Св Климент Охридски“, 18 ноември 2025 г.

Омир – първият географ

Във въведението към „География“-та си Страбон отбелязва, че тази наука е философска; така че ако някой желае да познава философията като цяло, той трябва да е и географ.1 И обратно, добрият географ вече е в някаква степен философ.2

След това се обръща към предшествениците си и поставя на първо място Омир, когото и нарича начинател (ἀρχηγέτης) на географията. След него идват Анаксимандър, който пръв бил съставил географска карта, и Хекатей, автор на първото в „собствен смисъл“ географско съчинение.3

Разбира се, Страбон дава доводи в полза на твърдението, че Омир е първият географ.4

Най-напред (1), той е показал, че обитаемата земя е нещо като остров, разположен „сред океана“;5 и че океанът заобикаля този остров от всички страни.6 При това Омир е знаел, че океанът не е река,7 както някои мислели, а е море, вътре в което обаче има течения, подобни на реки.8

После, той споменава (или намеква за, ὑπῃνίττετο τεκμηρίοις τισί) народности и места, които винаги са се смятали за крайни (2) на вселената – етиопци на юг, либийци на запад, еремби (араби) на изток,9 кимерийци10 и други на север.11

Освен това е разбирал (3), че хората на запад – и то особено тези в Иберия, -обитават най-подходящите за живот земни области,12 и точно затова е поставил Елисейското поле13 и Островите на блажените именно там – около и западно от Херакловите стълбове.14 И наистина, добавя Страбон, крайният Запад винаги е бил цел на онези, които са искали да владеят най-хубавите места. Затова тази част на света неведнъж е била завоювана – първо от Херакъл, после от финикийците, и накрая от римляните.15

Това е знаел Омир относно границите на вселената.16 Що се отнася до „вътрешното море“, той го е познавал много добре:17 били са му известни Италия,18 Сицилия, Либия, Египет, Финикия, Кипър; бил е запознат с малоазийския бряг и прилежащите му острови, с Черно море до Колхида,19 тракийското крайбрежие и цялата брегова ивица на Егейска и Йонийска Елада, заедно с вътрешните ѝ части.20

Мнозина казват, добавя Страбон, че Омир като поет е пренебрегвал точната истина за местата и събитията, тъй като главната задача на поезията била да забавлява (както твърдял Ератостен). Но това не винаги е така. Поне при Омир ние намираме зад повърхността на поетическия разказ и философия, а следователно и науки; защото, както казвали някои от проницателните изследователи на словесността, първата философия – това е поезията.21

Омир и Херодот

Какво да кажем по повод тези думи ? Ако задача на географията е общото описание на земната повърхност, без да се изключва представянето и на живия свят, и на човешките общества, тогава Омир много отстъпва на други стари автори.

Херодот да кажем, чиято книга е наречена „История“, е далеч повече географ от Омир. Достатъчно е да си припомним сведенията и размислите му за дължината, приливите и изворите на Нил;22 съобщенията за скитските реки, като се започне от Дунав и се стигне до Дон;23 разсъжденията за промяната на крайбрежните линии вследствие на речните наноси – примерно това, че някога цялата делта на Нил е била морски залив.24 Също и подробните описания на бита и нравите на народите, за които споменава.

Причината за тези преимущества на Херодот като географ идват не толкова от това, че гръцката цивилизация по негово време е била по-развита (макар някои негови съвременници като Тукидид да мислят точно така),25 колкото че задачата на труда му е друга. Омир като поет се занимава, ако си послужим с думите на Аристотел, с човешки действия и характери;26 и ги показва не чрез действително случилото се, а чрез общото, събрано в образи и разкази, произведени от въображението.27 Докато историята, на която по Херодотово време географията е като част, се интересува именно от действително случилото се и действителните условия, в които то е протекло.28 Ето защо Херодот по необходимост ще е по-точен и изчерпателен, когато става дума за географски описания.

Поезията като исторически източник

Несъмнено Омир споменава множество реално съществуващи места, градове и етноси; но той го прави не просто за да отбележи тяхното наличие, или за да докаже, че нещо се е случило точно така, а само доколкото са необходими за поетическото действие.

Той може да спомене финикийците или египтяните; но го прави не защото те са „част от света“, както прави Херодот, а за да покаже, примерно, че на Менелай не му е било лесно да се завърне от Троя, а е трябвало да мине през много изпитания (които обаче са му донесли и материални придобивки).29

Или за да представи Одисей като ловък лъжец и забавен разказвач. Тъй като след завръщането си в Итака той прави всичко възможно да не бъде разпознат, и поради това разказва измислени истории за живота и пътешествията си из далечни страни – като Финикия и Египет: и ги разказва било на собствените си роби като свинаря Евмей,30 било на враговете си, дошли да поискат Пенелопа за съпруга,31 било на самата Пенелопа, когато тя го поканва в гостната, за да чуе какво може да ѝ каже този скитник за нейния заминал преди почти 20 години съпруг.32

Самият разказ за пътешествията на Одисей, доколкото е изпълнен с фантастични случки, не се нуждае от точни сведения за местата, през които героят е минал. Описания на конкретна обстановка – и природна и културна – не липсват. Но когато поетът разказва как единадесет от дванадесетте кораба на Одисей се оказали затворени в дълбокия залив при града на лестригоните и моряците са били избити от местните людоеди;33 или на какво разстояние се е намирал т. нар „кози остров“ от брега, където циклопът обитавал своята пещера34 – това не е география, а е по-скоро топография, при това художествена. Тези места в този им вид, както са ни дадени в поемите, са възможни и представими, но никой не би могъл да знае дали са действителни.

Това се отнася и за места, за които няма съмнение, че съществуват, какъвто е остров Фарос срещу египетското крайбрежие – там, където много векове след Омир ще бъде построена Александрия. В поемата се казва, че Фарос е на един ден път с кораб от брега, и то при благоприятен вятър35 – което ще рече няколко десетки километра. В „исторически“ времена обаче (при Александър Македонски), той е много по-близо до брега, а впоследствие (при Плутарх) се оказва съединен с него чрез изкуствен провлак. Днес пък е напълно неразличим, тъй като се е слял с бреговата линия.36 А как можем да сме сигурни, че в Омирово време е бил толкова далеч?

Народности и езици при Омир

И тъй като нашата тема е за присъствието в поемите на народности с определена култура, каквито са финикийците и египтяните, необходимо е да кажем нещо и за представата на Омир за народност (етнос). Ако се вгледаме в текста, ще забележим, че тя е мъглява. Главната причина е, че той не си служи с явлението „език“. Неговите герои общуват помежду си така, сякаш подобно различие между хората не съществува – всички говорят на един език. Поради това те и не се делят на елини и варвари, тъй като това противопоставяне е възникнало точно на основата на езиковото различие.

В литературата го виждаме за пръв път с яснота при Есхил (в „Агамемнон“).37 Омир сякаш не знае за съществуването на гръцки език (може би защото диалектите са му изглеждали като различни езици). Както забелязва Тукидид в началото на „Пелопонеската война“, той си служи с етнонима „елини“ рядко и означава с него далеч не всички, тръгнали от континентална Гърция, а само тесалийците около Фтия –тези, управлявани от рода на Ахил.38 Поради това не е правел и разлика между „елини“ и „варвари“;39 а тези, които са тръгнали с Агамемнон и най-вероятно са говорели на един език, макар и с диалектни разлики, са наричани не „елини (гърци)“, а „ахейци“, „аргийци“ или „данайци“.40

Но макар Омир да не си служи с явлението „език“, то е реално и той е бил зависим от него. Много от етносите, за които споменава, са имали различни имена точно защото са говорели на различни езици. Такива са били траките, както и други от съюзниците на Приам – пеласги (за които по-късно разказва Херодот), пафлагонци, пеонци, карийци (споменавани от Тукидид като първи обитатели на Цикладските острови),41 фриги и ликийци.42 Омир обаче ги отличава не по езика, а главно по местата, които обитават (както пеонците обитават около течението на Аксиос - Вардар); или просто защото „се наричат“ по различен начин.

Колкото до финикийците и египтяните, за които ще разкажем, при тях езиковата разлика спрямо другите средиземноморци е извън всякакво съмнение; но все пак у Омир изглежда, че те разговарят с „ахейците“ напълно свободно и без преводач.

Финикия

Финикийци са тези, които обитават град Сидон и околностите му. Затова на едно място се казва: „заминаха за своята Сидония“.43

Корабите им обикалят из цялото Средиземноморие44 и поради това всеки, който се нуждае от транспорт, може да се обърне към тях.45 Това обаче не е безопасно; възможно е пътникът да бъде изоставен на някоя суша без предупреждение, или направо да бъде продаден като роб.46

Те се занимават преди всичко с търговия. Когато спрат на някое пристанище, корабът им може да остане там дълго, дори за цяла година – било за да продадат цялата си стока, било за да изчакат време, подходящо за отплаване.47

Все пак те са и производители. Във Финикия, и пак в Сидон (Тир и други тамошни градове не се споменават) се произвеждат стоки за бита, които се ценят много. Омир споменава за платове, дрехи,48 съдове (кратери),49 бижута (огърлици)50 и играчки.51

„Ахейците“ се отнасят към тях с подозрение и ги смятат за измамници.52 Това се дължи на лошото отношение в Омировия свят към търговската дейност изобщо. Когато на острова на феаките един от местните младежи решава да оскърби Одисей, той го оприличава на търговец;53 това е по-обидно, отколкото да те попитат дали си пират.54

Финикийците са опасни и с това, че понякога заробват не само тези, които са посмели да пътуват на кораба им, но и хора от пристанищата, включително деца. Това се е случило на свинаря Евмей. Той отрасъл в свободно и заможно семейство на някакъв остров, може би западно от Итака.55 Бавачка му била една финикийка от Сидон. Когато на острова се появили финикийски търговци, тя се залюбила с един от тях, а той ѝ предложил да я отведе обратно в родината ѝ; тя пък му обещала да донесе на кораба скъпи предмети от дома, където била купена, а и да доведе детето на стопаните, което, казва, „навсякъде ходи след мен“.56

Ето как Евмей бил отвлечен като малък и после продаден в дома на Лаерт. Но той не изглежда да съжалява много за станалото. Заробването не било рядкост, а ако човек попадне на добри господари, би могъл да живее нелошо – дори по-добре от някои свободни.57

От същия този разказ става ясно, че и самите финикийци са били отвличани от други, които принадлежали по-скоро на общността на „ахейците“ – защото онази жена била отвлечена от едни тафосци,58 а Тафос е остров близко до Итака. Това се потвърждава и от един (като цяло лъжлив) разказ на Одисей, където той се представя за критянин и разказва как неговите моряци, след като спрели на египетския бряг, нападнали мирното население и убили попадналите на пътя им мъже, а жените и децата опитали да отвлекат в робство (но не успели).59

Египет

Финикийците не са бедни, но по богатство Египет превъзхожда Финикия. Когато в песен IX на „Илиада“ Ахил казва, че не би приел никакви подаръци от Агамемнон, той споменава за богатството и блясъка на „стовратната“ Тива като за нещо пословично.60

Ако някой посети страната мирно и без лошо намерение, той може да се надява на добър прием и материални придобивки – било защото ще намери покровителство и работа (като Одисей според един от лъжливите му разкази),61 било защото ще получи богати подаръци (като Менелай и Елена).62 Но ако дойде с цел грабеж, ще трябва да се сражава; а се оказва, че египтяните, макар и мирни, били добри войници.63

Богатството на страната се дължи, както изглежда, на успешното земеделие.64 Там има и много злато: един от домакините на Менелай в Тива го е дарил не само с пособия за миене (къпални) и готвене (триножници), но и с десет таланта злато, което е огромна сума. Вретеното, което жена му подарила на Елена, също било златно.65

Земята на египтяните ражда различни растения, от които те умеят да се ползват. Има всякакви билки, от които може да са изработват лекарства: и във връзка с това се казва, че в Египет всеки е лекар, защото те водели произхода си от Пеан – бога на лекарското изкуство.66

Египтяните имат свои собствени богове, които са подчинени на „вселенските“, предвождани от Зевс. Такъв е Протей, с когото Менелай се среща на Фарос.67 От него той узнава, че за да успее да напусне острова, ще трябва да принесе жертва на боговете, което е пропуснал да стори навреме. Но не става ясно кои са тези богове – възможно е и те да са местни, египетски.

Така че може би още в Омирово време египтяните вече са били известни сред гърците като силно религиозни хора – нещо, за което впоследствие надълго ще говори Херодот в кн. II на неговата „История“.68

---

От: Красимир Беров; Създадено: 2025-11-20; Обновено: 2025-12-30