О ПИСМЕНЬХЪ

  1. За начинанието
  2. За набора и стария текст
  3. За буквите на различни словѣнски наречия
  4. Изображения

За начинанието

„О писменьхъ“ – „За буквите“ е задължително четиво за занимаващите се със славистика и старобългаристика, за всички, родени в езика на светите братя. Че е един от най-старите текстове от средновековната българска и изобщо славянска литература, достигнал до нас, можем да съдим по самото му съдържание: „Аште ли къто речетъ ꙗко нѣстъ ѹстроилъ добрѣ, пон҄еже сѧ постраꙗѭтъ и ѥште…“ –„Ако ли пък някой рече, че не ги е нагласил добре, понеже и сега още се нагласяват“ както и „…сѫтъ бо ѥште живи, иже сѫтъ видѣли ихъ.“ – Още са живи тези, които са ги виждали.. Произведението е и напомняне за нас за главното предназначение на писмената, създадени от св. св. Кирил и Методий. Да издигнат целия словѣнски род до Бога, като преведат Божието слово на разбираем език. Така, според нашите съвременни разбирания, те „създават“ третия класически език след гръцкия и латинския.

Двете български царства успяват да разпространят Словото, въпреки изчезването им през 1018 г. и 1396 – 1422 г. от картата като самостоятелна държава. Доказателство за размаха на делото са многобройните преписи с доказан български произход, намиращи се днес в Русия и други славянски страни. Както и самата съвременна азбука, позната като кирилица, създадена в Преславската книжовна школа в Първото Българско Царство. Дали я ползваме по предназначение – да се доближаваме до Бога?..

Осъзнавайки значимостта на произведението, след като въведох стария текст от едно издание от 1965 г., реших да потърся преводи на различни съвременни славянски езици и наречия и да ги поставя един до друг, така че всеки да може да сравни, да види със собствените си очи пътищата, по които е поел този език за повече от хиляда години. Тъй като исках да видя как би изглеждало и моето собствено родно наречие, жива съставна част от съвременния български език, добавих и превод на него. В последствие добавих още две издания на стария текст: едното – буквално представяне на най-стария препис, а другото – по-нова възстановка от 2016г.

По-долу са представени „преводи“ (видимо различни еволюции на езика) на следните славянски езици:

Български книжовен с правописа до 1945 г.; Български книжовен; Моето родно наречие от северозападна България (Врачански окръг); Македонски; Банатски български; Втори стар текст на произведението, който открих, след като бях набрал вече моя; Руски – два превода; Чешки; Български книжовен, транслитериран на латиница според както я ползват в Чехия; Чешки; Чешки, транслитериран на кирилица; Сръбски; Украински.

Настоящата работа е от полза за средните училища в България, за студентите по Старобългаристика и от различни славянски филологии, както и за всекиго, желаещ да съпостави два или повече от въведените езици.

Можете да местите текстовете наляво и надясно. Можете да сгъвате и разгъвате всеки един от тях. Изходният код на скрипта, с който осъществих тази страница, и самите текстове са достъпни в Github (https://github.com/kberov/OPismeneh). Там можете и да ми пишете с препоръки и градивни забележки. Ще се радвам да добавя още преводи на други славянски езици, ако ми бъдат предоставени.

За набора и стария текст

Преписах (набрах) изцяло на ръка, използувайки моя собственоръчно съставен .XCompose файл с настройки за клавишни съчетания за въвеждане на старите букви в Линукс. Преписвам от „Старобългарски Език - текстове и речник“ от Стоян Стоянов и Мирослав Янакиев, изд. „Наука и Изкуство“, 1965 г., където текстът е нормализиран. Това ще рече с поправени „грешки“ според правилата от IX-XIв. Правилата са изведени от учени слависти и старобългаристи чрез изследване на множество преписи с архетипи от онова време – IX-XIв. – с доказан български произход. След писменото представяне прилагам и изображения на обнародваното през 1965 г. и на преписа от Лаврентиевия сборник (1348 г.) – най-старият известен препис.

Превода на съвременен български взех от Читанка. Той е на Куйо М. Куев, най-вероятно от някое от неговите издания от 1961/66/67/68/75..., по преписа от Лаврентиевия сборник (1348 г.). Това е среднобългарски сборник, познат още като „Иван Александров”. Сборникът се съхранява в Руската Национална Библиотека в Санкт-Петербург под обозначение F.I.376.

В Лаврентиевия препис заглавието е „О писменехь Чръноризца Храбра”. Предполага се, че то повтаря заглавието от първоизточника. Повече подробности могат да се прочетат в „Стара Българска Литература том 2 (Ораторска Проза), Лиляна Грашева, София 1982” 303-307. Преводът също може да бъде намерен там на страница 27.

Позволих си да пиша „ꙃ“ вместо „s“ (както е в книгата), тъй като е по-лесно четимо за нас, а и двете означават звука „дз“. „ѹ“ е двузначна буква и се чете просто като „у“. Писали са я така „ѹ“ по подобие на гръцкия. Спокойно също би могла да се замени с „ꙋ“,но за нея се въздържах. Тя се ползва през второто българско царство, откогато всъщност е и най-старият останал препис, споменат по-горе.

Разделянето на цѣлини (параграфи) е мое и е с цел по-лесно намиране на съответствия между стария и съвременния словоплет (текст).

Ако някои букви не се изобразяват добре (маймуни, квадратчета, въпросителни), можете да си свалите и инсталирате шрифтове от някое от следните места. localfonts.eu – най-различни шрифтове, noto - Шрифт „Ното“ (със съвременен външен вид) със знакове за всички езици (и стари) на света. Старобългарски шрифт: Bukyvede В дъното на страницата там има връзки за сваляне. Споделяйте, за да го прочетат и други. Благодарѭ!

Красимир Беров

За буквите на различни словѣнски наречия


1 (cu) О ПИСМЕНЬХЪ


2 (cu) о писменъхъ чрънориꙁца храбра1


3 (bg) За буквитѣ0

Прѣжде ѹбо словѣне не имѣахѫ кн҄игъ, нъ чрьтами и рѣꙁами чьтѣахѫ и гатаахѫ, погани сѫште. Крьстивъше же сѧ, римьскъими и грьчьскꙑми писменꙑ нѫждаахѫ сѧ пьсати1 словѣньскѫ рѣчь беꙁ-ѹстроѥньꙗ. Нъ како можетъ сѧ пьсати добрѣ грьчьскꙑими писменꙑ: богъ, или животъ, или ꙃѣло, или црькꙑ, или чаꙗнѥ, или широта или ꙗдъ, или ѫдѹ, или ѩꙁꙑкъ и ина подобьнаꙗ симъ? И тако бѣшѧ мънога лѣта.

Прѣжде ѹбѡ словѣне неимѣхѫ книгъ · нѫ чрътами и рѣꙁами чьтѣхѫ и гатаахѫ погани сѫще · кръстивше же сѧ, римсками и гръчьскыми писмены · нѫждаахѫ сѧ словѣнскы рѣчь беꙁь ѹстроениа · нѫ како можеть сѧ писати добрѣ гръчьскыми писмены · б҃҃ъ · или живѡтъ · или ꙃѣлѡ · или цр҃ковь · или чаание · или ширѡта · или ꙗдь · или ѫдѹ · или юность · или ѫꙁыкъ · и инаа поⷣбнаа симь · и тако бѣшѫ многа лѣта ·

Прочѣе прѣди славѣнитѣ нѣмаха книги, но бидѣйки езичници, четѣха и гадаеха съ черти и резки. Когато се кръстиха, бѣха принудени [да пишатъ] славѣнската рѣчь съ римски и съ гръцки букви безъ устроение. Но какъ може да се пише добрѣ съ гръцки букви: БОГЪ или ЖИВОТЪ, или ДЗѢЛО, или ЦРЬКꙐ, или ЧАꙖНЬѤ, или ШИРОТА, или ꙖДЪ, или ѪДОУ или ЮНОСТЬ, или ѨЗꙐКЪ1 и други тямъ подобни. И така беше много години.

По томь же чьловѣколюбьцъ богъ, строѩи вьсꙗ и не оставлꙗѩи чьловѣча рода беꙁ-раꙁѹма, нъ въсѧ къ раꙁѹмѹ приводѧ и съпасенью помиловавъ родъ словѣньскъ, посъла имъ свѧтаѥго Конъстантина Философа, нарицаѥмаѥго Кѵрила, мѫжа правьдьна и истиньна, и сътвори имъ писмена три десѧте и осмь, ова ѹбо по чинѹ грьчьскъихъ писменъ ова же по словѣньстѣи рѣчи…

по том же чл҃колюбець б҃ъ строѫи и всѣ · и не ѡставлѣѫ чл҃ча рода беꙁъ раꙁѹма · нѫ всѧ къ раꙁѹмѹ приводѧ и сп҃сению · помиловавь родъ чл҃чь · посла имь ст҃го кѡстантина философа нарицаемаго кирила · мѫжа праведна и истинна · и сътвори имъ, л҃ · писмена и осмь · ѡва ꙋбѡ по чинѹ гръчьскыхь писменъ · ѡва же по словѣнстѣи рѣчи ·

Слѣдъ това човѣколюбецътъ богъ, който урежда всичко и който не оставя човѣшкия родъ безъ разумъ, но всички привежда къмъ разумъ и спасение, смили се надъ човѣшкия родъ, изпрати му свѣти Константинъ Философа, нарѣченъ Кирилъ, праведенъ и истинолюбивъ мѫжъ, и той имъ състави 38 букви: едни по образецъ на гръцкитѣ букви, а други пъкъ споредъ славѣнската рѣчь.

Ѿ2 пръваго же наченъ по гръчьскѹ. ѡни ѹбо алфа. а съ, аꙁь. ѿ аꙁа начѧть ѡбое. и ꙗко же ѡни подобльше сѧ жидовьскымь писменемь сътворишѫ, тако и съ гръчьскымъ. жидове бѡ пръвое писмѧ имѧть алефь. еже сѧ cкаꙁаеть ѹчение съвръшаѫще. въводимѹ дѣтищѹ и гл︮ѧ︯ще ѹчи сѧ. еже есть алефь. и гръци подобѧще сѧ томѹ алфа рѣшѫ. и сподоби сѧ речение скаꙁаниа жидовьска гръчьскꙋ ѫꙁыкѹ. да речеть дѣтищѹ вь ѹчениа мѣсто ищи алфа. боиши сѧ речеть гръчьскомь ѫꙁыкомъ. тѣм бо поⷣбѧ сѧ ст꙯ыи кирилъ створи пръвое писмѧ, аꙁь. нѫ яко и пръвомѹ сѫщѹ писмени аꙁь. и ѿ б҃а данѹ родѹ словѣнскомѹ на ѿвръстие ѹстъ. въ раꙁѹмъ ѹчѧщим сѧ бꙋквамъ. великомь раꙁдвижениемь ѹстъ въꙁгласит сѧ. а ѡна писмена маломъ раꙁвⷣижениемь ѹсть въꙁгласѧт сѧ и исповѣдаѫт сѧ.

Ѿ пръваго же наченъ по гръчьскѹ · ѡни ѹбо алфа · а съ, аꙁь · ѿ аꙁа начѧть ѡбое · и ꙗко же ѡни подобльше сѧ жидовьскымь писменемь сътворишѫ, тако и съ гръчьскымъ · жидове бѡ пръвое писмѧ имѧть алефь · еже сѧ cкаꙁаеть ѹчинение съвръшаѫще · въводимѹ дѣтищѹ и глѧще ꙋчи сѧ · еже есть алефь · и гръци подобѧще сѧ томѹ алфа рѣшѫ · и сподоби сѧ речение скаꙁаниа жидовьска гръчьскꙋ ѫꙁыкѹ · да речеть дѣтищѹ вь ѹчениа мѣсто ищи алфа · боиши сѧ речеть гръчьскомь ѫꙁыкомъ · тѣм бо поⷣбѧ сѧ стыи кирилъ створи пръвое писмѧ, аꙁь · нѫ яко и пръвомѹ сѫщѹ писмени аꙁь · и ѿ б҃а данѹ родѹ словѣнскомѹ на ѿвръстие ѹстъ · въ раꙁѹмъ ѹчѧщим сѧ бꙋквамъ · великомь раꙁдвижениемь ѹстъ въꙁгласит сѧ · а ѡна писмена маломъ раꙁвⷣижениемь ѹсть въꙁгласѧт сѧ и исповѣдаѫт сѧ ·

Изпърво започна по гръцки: тѣ прочѣе казватъ „алфа“, а той — „азъ“. Отъ „а“ започватъ и двѣтѣ азбуки. И както гърцитѣ съставиха своитѣ букви по образецъ на еврейскитѣ, така и той — по гръцкитѣ. Първата буква у евреитѣ е „алефъ“, което ще рѣче „учение“. Като се завежда отначало детето на училище, казва му се: „Учи се“ — това е алефъ. И гърцитѣ, подражавайки на това, казваха „алфа“. И така се пригоди този еврейски изразъ къмъ гръцкия езикъ, че казватъ на детето „алфа“, което значи на гръцки „търси“ вмѣсто „търси учение“. Подобно на това и св. Кирилъ създаде буква „азъ“. Но като първа буква и дадена отъ бога на славѣнския родъ за развързване устата на онѣзи, които чрезъ азбуката се учатъ на разумъ, „азъ“ се изговаря съ широко отваряне на устата, а другитѣ букви се изговарятъ и произнасятъ съ слабо разтваряне на устата.

Се же сѫтъ писмена словѣньскаꙗ, сице а подобаѥтъ пьсати и глаголати: а, б, в, г и прочаꙗ.

Се же сѫть писмена словѣньскаа · сице а поⷣбаеть писати и гл҃ати · а҃ б҃ в҃ г҃ ·

Тѣзи сѫ славѣнскитѣ букви и така трѣбва да се пишатъ и произнасятъ: а, бъ, въ, г…2

Дроуꙃии же глаголѭтъ: по чьто ѥстъ л︮и︯ писменъ сътворилъ? А можетъ сѧ и мьн҄ьшемь того пьсати, ꙗкоже и грьци дъвѣма десѧтьма и четꙑрьма пишѫтъ. И не вѣдѧтъ колицѣмь пишѫтъ грьци; ѥстъ бо дъва десѧте и четꙑри писменъ, нъ не наплънаѭтъ сѧ тѣми кън҄игꙑ, нъ приложили сѫтъ двогласьнъихъ а︮і︯, и въ чисменьхъ же три: шестоѥ и девѧтьдесѧтьноѥ и девѧтьсътьноѥ и събираѭтъ ихъ три десѧте и осмь. Тѣмь же томѹ подобьно и вь тъжде обраꙁъ сътвори свѧтъи Кѵрилъ три десѧте писменъ и осмь.

Дрѹꙁии же гл҃ѧть почто есть ·л҃и · писменъ створилъ · а можеть сѧ и меншимь того писати · ꙗко же и гръци ·к҃д · пишѫть · и не вѣдѧть колицѣмь пишѫть гръци · есть бо ꙋбѡ ·к҃д · писменъ · нѫ не наплънѣѫт сѧ тѣми книгы · нѫ приложили сѫтъ двогласныхь ·аi҃ · и въ чисменех же ·г҃ s҃ е҃ · и ·ѳ҃ · десѧтное · и ·ѳ҃ · сътное · и събираѫтъ сѧ ихъ ·л҃и · тѣм же по томѹ поⷣбно и въ тьжⷣе ѡбраꙁъ створи ст꙯ыи кирилъ ·л҃и · писменъ ·

Нѣкои казватъ: „Защо е създалъ 38 букви, когато може да се пише и съ по-малко, както гърцитѣ пишатъ съ 24 букви?“ Но тѣ не знаятъ съ колко пишатъ гърцитѣ. Наистина тѣ иматъ 24 букви, но не изпълватъ съ тѣхъ книгитѣ си, та сѫ прибавили 11 двугласни и три за числата: 6, 90, 900. И като се събератъ — 38. Подобно на това и по сѫщия начинъ св. Кирилъ създаде 38 букви.

Дроуꙃии же глаголѭтъ: чьсомѹ же сѫтъ словѣньскꙑ кьн҄игꙑ? Ни того бо ѥстъ богъ сътворилъ, ни то анъгели, ни сѫтъ иждеконьнꙑ, ꙗко жидовьскꙑ и римьскꙑ и ѥлиньскꙑ, иже отъ кони сѫтъ и приѩти сѫтъ богомъ.

Дрѹꙁии же гл҃ѧть чесомѹ же сѫть словѣнскы книгы · ни того бо есть б҃ъ створилъ · ни то агг҃ли · ни сѫть ижде конни · ꙗко жидовьскы и римскы и еллинскы · ижде ѿ кона сѫть · и приѫты сѫⷮъ бм҃ъ ·

Други пъкъ казватъ: „Защо сѫ славѣнскитѣ книги? Тѣхъ нито богъ ги е създалъ, нито ангелитѣ, нито пъкъ сѫ изначални като еврейскитѣ, римскитѣ и гръцкитѣ, които сѫ още отначало и сѫ приети отъ бога.“

А дрѹꙃии мьнѧтъ ꙗко богъ самъ ѥстъ сътворилъ писмена, и не вѣдѧтъ сѧ чьто глаголѭште окаꙗнии! И ꙗко трьми ѩꙁꙑкꙑ повелѣлъ богъ кн҄игамъ бꙑти, ꙗко же въ ѥѵанъгелии пишетъ: и бѣ дъска написана жидовьскꙑ, и римьскꙑ и ѥлиньскꙑ, а словѣньскꙑ нѣстъ тѹ, тѣмъ же не сѫтъ словѣньскꙑѩ кън҄игꙑ отъ бога.

а дрѹꙁии мнѧть ꙗко б҃ъ намъ есть створилъ писмена · и не вѣдѧт сѧ что глѧще ѡкаании · и ꙗко трими ѫꙁыкы есть б҃ъ повелѣлъ книгамъ быти · ꙗко же въ еvⷢ҃ли пишеть · и бѣ дъска написана жидовьскы и римскы и еллинскы · а словѣнскы нⷭ҇ѣ тѹ · тѣм же нѣ сѫть словѣнскыѫ книгы ѿ б҃а:

А други пъкъ казватъ, че богъ ни е създалъ буквитѣ. И не знаятъ, окаянитѣ, какво говорятъ и мислятъ, като смѣтатъ, че богъ е заповѣдалъ да се пишатъ книги на три езика, както пише въ Евангелието: „И имаше дъска, написана на еврейски, римски и елински.“ А славѣнски тамъ нѣмаше. Затова славѣнскитѣ книги не сѫ отъ бога.

Къ тѣмъ чьто глагол҄емъ или чьто речемъ къ тацѣмъ беꙁоумьнꙑмъ? Обаче речемъ отъ свѧтꙑихъ кьн҄игъ, ꙗкоже научихомъ сѧ ꙗко вьсꙗ по рѧдоу бꙑвает отъ бога, а не отъ иного. Нѣстъ бо богъ сътворилъ жидовьска ѩꙁꙑка прѣжде, ни римьска ни ѥлиньска, нъ сꙑрьскъи, имьже и Адамъ глагола, и от Адама до потопа, и от потопа доньдеже бог раꙁдѣли ѩꙁꙑкꙑ при стлъпотвореньи, ꙗкоже пишетъ: „раꙁмѣшеномъ же бꙑвъшемъ ѩꙁꙑкомъ“.

Къ тѣмь что гл҃емь или что реⷱ҇мь къ тацѣмь беꙁѹмнемь · ѡбаче речемъ ѿ ст҃хь книгъ ꙗкоже наꙋчихѡм сѧ · ꙗко всѣ по рѧдѹ бываѫть ѿ б҃а · а не иногдоѫ · нѣсть бо б҃ъ створилъ жидовьска ѫꙁыка прѣжⷣе · ни римска · ни еллиньска · нѫ сирскы · имже и адамъ гл꙯а · и ѿ адама до потопа · и ѿ потопа дондеже б҃ъ раꙁдѣли ѫꙁыкы при стльпотворенiи ꙗкоже пишеть · раꙁмѣшеном же бывшемь ѫꙁыкѡмъ ·

На това какво да кажемъ или що да рѣчемъ на такива безумци? Но нека да имъ отговоримъ, както сме се научили отъ свѣтитѣ книги, че всичко поредъ идва отъ Бога, а не отъ другиго. Богъ не е създалъ най-напредъ нито еврейския, нито елинския езикъ, а сирийския, на който е говорилъ Адамъ, и отъ Адама до потопа, и отъ потопа, докато богъ раздѣли езицитѣ при стълпотворението, както пише: „Размесени бѣха езицитѣ.“

И ꙗкоже сѧ ѩꙁꙑци раꙁмѣсиша, тако и нърави и обꙑчаи и ѹстави и ꙁакони и хꙑтрости на ѩꙁꙑкꙑ: ѥгѵпьтѣномъ же землемѣреньѥ, а перъсомъ и халъдеомъ ꙁвѣздочьтенѥ, влъшвеньѥ, врачеваньѥ, чарованьꙗ и вьсѩ хꙑтрость чьловѣча; жидовомъ же свѧтꙑѩ кън҄игꙑ, въ н҄их же ѥстъ пьсано, ꙗко богъ небо сътвори и ꙁемлѭ и вьсꙗ, ꙗже на н҄еи, и чьловѣка и вьсꙗ по рѧдѹ, ꙗко же пишетъ; ѥлиномъ же граматикиѭ, риторикиѭ, философиѭ.

и ꙗкоже сѧ ѫꙁыци раꙁмѣсишѫ · тако и нрави и обычае и ѹстави · и ꙁакони · и хытрости · на ѫꙁыкы · египтѣнѡм же ꙁемлемѣрение · а персѡмъ и халдеѡмъ и асиреѡмъ · ꙁвѣꙁдочьтение · вльшвение · врачевание · чарованиа · и всѣ хытрость чл҃ча · жидовом же ст҃ыѫ книгы · въ них же есть писано · ꙗко б҃ъ нб҃о створи и ꙁемлѧ · и всѣ ꙗже на неи · и чл҃ка · и всѣ по рѧдѹ ꙗко же пишеть · еллинѡмъ граматикиѧ · риторикиѧ · философиѫ ·

И както се размѣсиха езицитѣ, така и нравитѣ, и обичаитѣ, и наредбитѣ, и законитѣ, и изкуствата споредъ народитѣ: на египтянитѣ се падна земемѣренето, на перситѣ, халдеитѣ и асирийцитѣ — звѣздоброенето, гадаенето, врачуването, магьосничеството и всички човѣшки изкуства; на евреитѣ пъкъ — свѣтитѣ книги, въ които е писано, че богъ сътвори небето и земята и всичко, което е на нѣя, и човѣка, и всичко поредъ, както пише; на елинитѣ пъкъ даде граматиката, риториката и философията.

Нъ прѣжде сего ѥлини не имѣахѫ своимь ѩꙁꙑкомь писменъ, нъ финичьскꙑми писменꙑ пьсаахѫ своѭ си рѣчь. И тако бѣшѧ мънога лѣта. Панамидъ же послѣжде пришьдъ, начьнъ отъ алъфꙑ и витꙑ шесть на десѧте писмень тъкъмо ѥлиномъ обрѣте: приложи имъ Кадмъ Милисии писмена три. Тѣмь же мънога лѣта девѧтьѭ на десѧте писменъ пьсаахѫ. И по томь Симонидъ обрѣтъ приложи дъвѣ писменѣ, Епихарии же съказател҄ь три писмена обрѣте, и събьра сѧ ихъ дъва десѧти и четꙑри. По мъноꙃѣх же лѣтѣхъ Дионисъ граматикъ шесть двогласьнъихъ обрѣте, по томь же дрѹгъи пѧть, и дрѹгъи три писмена и тако мъноꙃи мъноги лѣтꙑ ѥдъва събрашѧ л︮и︯ письменъ.

Нѫ прѣжⷣе сего еллини не имѣхѫ своимъ ѫꙁыкомь писмен · нѫ финичьскыми писмены писахѫ своѫ си рѣчь · и тако бѣшѫ многа лѣта · панамидь же послѣжде пришедъ · наченъ ѿ алфы и виты, si҃· писменъ тъкмо еллинѡмъ ѡбрѣте · прѣложи же имъ кадьмъ милисiи писмена, г҃· тѣм же многа лѣта, ѳi҃· писмены писаахѫ · и по томъ симонидъ ѡбрѣтъ приложи двѣ писмени · епихарiи же скаꙁатель, г҃· писмена ѡбрѣте · и събра сѧ ихь, к҃д · по мноꙁѣх же лѣтѣхъ дионисъ граматикъ, s҃· двогласныхь ѡбрѣте · по том же дрѹгыи, е҃· и дрѹгыи г҃· чисменитаа · и тако мноꙁи многыми лѣты · едва събрашѫ, л҃и· писменъ ·

Но прѣди това елинитѣ нѣмаха букви на своя езикъ, а пишеха своята рѣчь съ финикийски букви. И така беше много години. Послѣ, като дойде Паламидъ, започна отъ алфа и вита и състави на елинитѣ само 16 букви. Къмъ тѣхъ Кадъмъ Милиски прибави още 3 букви. Съ тѣзи 19 букви пишеха дълго врѣме. Послѣ Симонидъ изнамѣри и прибави двѣ букви, а писательтъ Епихарий изнамѣри 3 букви. И събраха се 24. Слѣдъ много години Дионисий Граматикъ изнамѣри 6 двугласни, послѣ другъ — 5 и другъ — 3 за числата. И така мнозина за много години едва събраха 38 букви.

По томь же мъногомъ лѣтомъ минѫвъшемъ божьѥмъ повелѣньѥмь обрѣте сѧ седмь десѧт мѫжь, иже прѣложишѧ отъ жидовьскаѥго на грьчьскъи ѩꙁꙑкъ. А словѣньскꙑѩ кън҄игꙑ ѥдинъ свѧтъи Конъстанътинъ, нарицаѥмꙑ Кѵрилъ, и писмена сътвори и кън҄игꙑ прѣложи в малѣхъ лѣтѣхъ; а они мъноꙃи. И мъногꙑ лѣтꙑ седмь ихъ писмена ѹстроиша, а седмь десѧтъ мѫжь прѣложеньѥ. Тѣмь же словѣньскаꙗ писмена свѧтѣиша сѫтъ и чьстьнѣиша, свѧтъ бо сътворилъ ꙗ ѥстъ, а грьчьскаꙗ ѥлини погани.

по том же многомъ лѣтѡмъ минѫвшемъ · бж҃иемъ повелѣниемь ѡбрѣте сѧ, о҃· мѫжъ · иже прѣложишѫ ѿ жидовъскаа на гръчьскыи ѫꙁыкъ · а словѣнскыѫ книгы · единъ ст҃ыи кѡстантинъ нарицаемыи кирилъ · и писмена створи и книгы прѣложи · въ малѣхь лѣтѣхь · а ѡни мноꙁи многы лѣты; ꙁ҃· ихъ писмена ѹстроⷩ҃ · а. о҃· прѣложение · тѣм же словѣнскаа писмена · cт҃ѣиши сѫⷮ и чьстнѣиша · ст҃ь бѡ мѫжъ створилъ ꙗ ѥⷭ҃ · а гръчьскаа еллини погани ·

Послѣ пъкъ, като минаха много години, намѣриха се по божие повеление 70 мѫже3, които прѣведоха отъ еврейски на гръцки езикъ [библията]. А славѣнскитѣ книги самъ св. Константинъ, нарѣченъ Кирилъ, ги прѣведе и буквитѣ създаде за малко години: онѣзи мнозина, 7 души, и за много години създадоха тѣхнитѣ букви, а 70 — прѣвода. Затова славѣнскитѣ букви сѫ по-свѣти и по за почить, защото свѣтъ мѫжъ ги е създалъ, а гръцкитѣ — елини езичници.

Аште ли къто речетъ ꙗко нѣстъ ѹстроилъ добрѣ, пон҄еже сѧ постраꙗѭтъ и ѥште, отъвѣтъ речемъ сим: и грьчьскꙑ такожде мъногашьди сѫтъ постраꙗли Акила и Симахъ и потомъ ини мъноꙃи. Ѹдобѣѥ бо ѥстъ послѣжде потворити, иже прьвоѥ сътворити.

аще ли кто речеть яко нѣⷭ҄ ѹстроилъ добрѣ · понеже сѧ постраꙗѫть и еще · ѿвѣтъ речемь симь · и гръчьскы такожⷣе · многажди сѫть постраꙗли · акилла и симмахь · и по томъ ини мноꙃи · ѹдобѣⷷ бо есть послѣжⷣе потворити неже пръвое створити ·

Ако ли пъкъ нѣкой рѣче, че не ги е нагласилъ добрѣ, понеже и сега още се нагласяватъ, ще дадемъ този отговоръ: и гръцкитѣ сѫщо така много пѫти сѫ били нагласявани отъ Акила и Симахъ, а послѣ и отъ мнозина други. Защото по-лесно е да се нагласи отпослѣ, отколкото да се създаде за пръвъ пѫть.

Аште бо въпросиши кън҄игъчиѩ грьчьскꙑѩ, глаголѩ, къто вꙑ ѥстъ писмена сътворилъ или кън҄игꙑ прѣложил, или въ коѥ врѣмѧ, то рѣдъци отъ н҄ихъ вѣдѧтъ. Аште ли въпросиши словѣньскꙑѩ боукар҄ѧ, глаголѩ: къто вꙑ писмена сътворилъ ѥстъ или кън҄игꙑ прѣложилъ, то вьси вѣдѧт и отъвѣштавъше рекѫтъ: свѧтъи Конъстантинъ Философъ, нарицаѥмъи Кѵрилъ, тъ намъ писмена сътвори и кън҄игꙑ прѣложи, и Меѳодиѥ, братръ ѥго; сѫтъ бо ѥште живи, иже сѫтъ видѣли ихъ.

аще бо въпросиши книгьчиѧ гръчьскыѧ гл҃ѧ · кто вы есть писмена створилъ · или книгы прѣложилъ · или въ кое врѣмѧ · то рѣдцiи ѿ нихъ вѣдѧть · аще ли въпросиши словѣнскыѧ бѹкарѧ гл҃ѧ · кто вы писмена створилъ есть · или книгы прѣложилъ · то вьси вѣдѧть · и ѿвѣщавше рекѫть · ст҃ыи кѡстантинъ философъ нарицаемыи кирълъ · тъ намь писмена створи и книгы прѣложи · и меѳодие братъ его ·

Ако запиташъ гръцкитѣ книжовници, като рѣчешъ: „Кой ви е създалъ буквитѣ и прѣвелъ книгитѣ, или въ кое врѣме?“, то рѣдко измежду тѣхъ знаятъ. Обаче ако запиташъ славѣнскитѣ азбукарчета, като рѣчешъ: „Кой ви е създалъ азбуката или прѣвелъ книгитѣ?“, всички знаятъ и въ отговоръ ще рѣкатъ: „Св. Константинъ Философъ, нарѣченъ Кирилъ, той ни създаде азбуката и прѣведе книгитѣ и братъ му Методий.“ Още сѫ живи тѣзи, които сѫ ги виждали.

И аште въпросиши въ коѥ врѣмѧ, то вѣдѧтъ и рѣкѫтъ, ꙗко въ врѣмена Михаила, цѣсарꙗ грьчьска, и Бориса, кънѧꙃѧ блъгарьска, и Растица, кънѧꙃа моравьска, и Коцелꙗ, кънѧꙃа блатьнска въ лѣто же отъ съꙁьданьꙗ вьсего мира ҂︮ꙃ︯т︯ѯ︯г︯.

и аще въпросиши въ кое врѣмѧ, то вѣдѧть и рекѫть · ꙗко въ врѣмена михаила цр꙯ѣ грѣчьскаго · и бориса кнѧꙁа блъгарскаго · и растица кнѧꙁа морска · и коцелѣ кнѧꙁа блатенска · въ лѣта же ѿ съꙁданиа въсего мира, ҂s҃т҃ѯ҃г·

И ако попиташъ въ кое врѣме, то всички знаятъ и ще рѣкатъ, че прѣзъ врѣмето на гръцкия царь Михаилъ и на Бориса българския князъ, и на Растица моравския князъ, и на Коцѣлъ блатенския князъ, въ годината 63634 отъ създаването на свѣта.

Сѫтъ же и ини отъвѣти, ѩже инъде речемъ, а нꙑнѣ нестъ врѣмѧ. Такъ раꙁѹмъ, братрьѥ, богъ ѥстъ далъ словѣномъ, ѥмѹже слава и чьстъ и дрьжава и поклон҄еньѥ нꙑнѣ и присно и въ бесконьчьнꙑѩ вѣкꙑ. Аминь.

сѫть же и ини ѿтвѣти · ѧже и инде речемъ · а нинѣ нѣсть врѣмѧ · такъ раꙁѹмъ братие б҃ъ есть далъ словѣнѡмъ · емѹ же слава и чьсть и дръжава и покланѣние · нинѣ и присно · и въ бесконечныѧ вѣкы, амин:

Има и други отговори, които другаде ще кажемъ, а сега нѣма врѣме5. Така, братя, богъ е далъ разумъ на славѣнитѣ, комуто слава и честь, и власть, и поклонѣние сега и винаги въ безкрайнитѣ вѣкове, аминъ.

1. ↑ Тази дума липсва в най-стария препис. Явно е добавена от авторите на учебника от 1965г.

2. ↑ В изданѥто, с което разполагам, тази част липсва. Липсващата част намерих тук: https://vk.com/@drewomir-o-pisme nah, след което установих, че са преписвали от най-стария препис – този от 1348 г. – F. I. 376 , и уеднаквих теѯта с преписа. Не въведох всички надредни знаци, а само тези, които означават съкращение.

По-долу прилагам изображения на този препис. Важно е да се отбележи, че в преписа от 1348г. неизменно се използва Ѫ вместо Ѧ в Ѧꙁꙑкъ. Това заслужава отделно изследване.

Букви с надредни знаци: л҄, н҄

Числа: л︮и︯ = 38; а︮і︯=11; ҂︮ꙃ︯т︯ѯ︯г︯ = 6363

1. ↑ Това е текстът от преписа от 1348г, взет както е въведен от https://vk.com/@drewomir-o-pisme nah, прегледан и поправен така, че да е най-близко до написаното в самия препис. В този препис вече се забелязва отпадане на някои краесловни ерове, както и „грешна“ употреба на големия юс (Ѫ). По този препис са повечето преводи. Към превода си Б. Н. Флоря дава доста обяснителни бележки.

Някои от поправените надредни знаци: к҃ оⷣ жⷣ т꙯ ѫⷮ vⷢ҃ нⷭ҇ еⷱ҇ л꙯ л҃ оⷩ҃ ѥⷭ҃ ѣⷭ҄ ѣⷷ р꙯ s҃ ѯ҃

0. ↑ Този превод е същият като съвременния български, само че с приложен върху него иванчевски правопис, който е бил официален до 1945 г. Правописът приложих с помощта на разширението за Firefox Ив анчевски правописен конвертор. Вече може да се ползва и през мрежата на адрес pravopis.osvedomitel.bg.

Източник: Читанка

1. ↑ ДЗѢЛО [дзяло] (старобългъ.) — много, твърде; ЦРЬКꙐ — църква; ЧАꙖНЬѤ [чаянье] — очакване, надежда; ШИРОТА — ширина, обхватъ; ꙖДЪ [ядъ] — отрова; ѪДОУ [онду] — кѫдѣ; ЮНОСТЬ — младость; ѨЗꙐКЪ [йензыкъ] — езикъ.

2. ↑ Въ нѣкои отъ прѣписитѣ сѫ изредени всички букви на славѣнската азбука, като се посочва и кои сѫ създадени по гръцки образецъ. Това пълно изреждане трѣбва да се смѣта за съставна часть на авторския текстъ, а не за кѫсна добавка на прѣписвачитѣ (интерполация).

3. ↑ Става дума за прѣводътъ на седемдесеттѣ (Septuaginta), осѫщественъ по врѣмето на египетския царь Птолемей II Филадѣлфъ.

4. ↑ Годината 6363 отъ сътворението на свѣта, изчислена по византийското лѣтоброене (6363–5508), е 855. ↑ Нѣкои изслѣдователи иматъ основание да допускатъ, че Храбъръ използва александрийската система на лѣтоброене (6363–5500=863). Други изслѣдователи пъкъ смѣтатъ, че годинитѣ 855 и 863 отразяватъ двѣ фази въ създаването на славѣнската писменость.

5. ↑ Изразътъ „а сега нѣма врѣме“ може да се тълкува по два начина: или Черноризецъ Храбъръ е бързалъ по нѣкакви причини да зъвърши творбата си или изразътъ може да се схваща като „сега не му е врѣмето“.

Изображения
Набраният от мен нормализиран текст – „Старобългарски Език - текстове и речник“ от Стоян Стоянов и Мирослав Янакиев, изд. „Наука и Изкуство“, 1965 г.

Най-старият, открит досега препис (Иван Александров от 1348 г.), се съхранява в Санкт-Петербург, в Руската Национална Библиотека. Частта „Ѿ пръваго же наченъ по гръчьскѹ. ѡни ѹбо алфа.“ приведох в съответствие с него. Целия текст добавих по-късно. Ето какво описание намираме в сайта на библиотеката:
ОР РНБ. F. I. 376
219 л. Полуустав.
Сборник составлен священноиноком Лаврентием для болгарского правителя Ивана Александра. Из Великого Тырнова рукопись была перенесена в Румынию, а оттуда на Афон, в монастырь св. Павла. В 1654–/55 гг. монах-дипломат Арсений Суханов, предпринявший по поручению патриарха Никона поездку на Афон с целью покупки греческих и славянских книг, обнаружил эту рукопись и привез ее на Русь (в числе ок. 500 закупленных им на Афоне книг). Сборник хранился в Патриаршей библиотеке в Москве до середины XIX в., когда оказался в Одессе и был приобретен И. П. Сахаровым, вместе с собранием которого в 1863 г. поступил в ИПБ. Сборник содержит комплекс историко-догматических сочинений, среди них – Сказание черноризца Храбра «О письменех», неоднократно издававшееся по этому списку, получившему название «Синодальный».