О ПИСМЕНЬХЪ

За начинанието

„О писменьхъ“ – „За буквите“ е задължително четиво за занимаващите се със славистика и старобългаристика. Че е един от най-старите текстове от средновековната българска и изобщо славянска литература, достигнал до нас, можем да съдим по самото му съдържание: „Аште ли къто речетъ ꙗко нѣстъ ѹстроилъ добрѣ, пон҄еже сѧ постраꙗѭтъ и ѥште…“ както и „…сѫтъ бо ѥште живи, иже сѫтъ видѣли ихъ.“. Произведението е и напомняне за нас за главното предназначение на писмената, създадени от св. св. Кирил и Методий. Да издигнат целия словѣнски род до Бога, като преведат Божието слово на разбираем общ славянски език. Така, според нашите съвременни разбирания, те „създават“ третия класически език след гръцкия и латинския.

Двете български царства успяват да разпространят Словото, въпреки изчезването им през 1018 г. и 1396 – 1422 г. от картата като самостоятелна държава. Доказателство за размаха на делото са многобройните преписи с български произход, намиращи се днес в Русия и други славянски страни. Както и самата съвременна азбука, позната като кирилица, създадена в Преславската книжовна школа в Първото Българско Царство. Дали я ползваме по предназначение – да се доближаваме до Бога?..

Осъзнавайки значимостта на произведението, след като въведох стария текст от едно издание от 1965 г., реших да потърся преводи на различни съвременни славянски езици и наречия и да ги поставя един до друг, така че всеки да може да сравни, да види със собствените си очи пътищата, по които е поел този език за повече от хиляда години. Тъй като исках да видя как би изглеждало и моето собствено родно наречие, жива съставна част от съвременния български език, добавих и превод на него. В последствие добавих още две издания на стария текст: едното – буквално представяне на най-стария препис, а другото – по-нова възстановка от 2016г.

По-долу са представени „преводи“ (видимо различни еволюции на езика) на следните славянски езици:

Български книжовен с правописа до 1945 г.; Български книжовен; Моето родно наречие от северозападна България (Врачански окръг); Македонски; Втори стар текст на произведението, който открих, след като бях набрал вече моя; Руски – два превода; Чешки; Български книжовен, транслитериран на латиница според както я ползват в Чехия; Чешки; Чешки, транслитериран на кирилица; Сръбски; Украински.

Настоящата работа е от полза за средните училища в България, за студентите по Старобългаристика и от различни славянски филологии, както и за всекиго, желаещ да съпостави два или повече от въведените езици.

Можете да местите текстовете наляво и надясно. Можете да сгъвате и разгъвате всеки един от тях. Изходния код на скриптовете, с които осъществих тази страница, и самите текстове са достъпни в Github. Там можете и да ми пишете с препоръки и градивни забележки. Ще се радвам да добавя още преводи на други славянски езици, ако ми бъдат предоставени.

За набора и стария текст

Преписах (набрах) изцяло на ръка, използувайки моя собственоръчно съставен .XCompose файл с настройки за клавишни съчетания за въвеждане на старите букви в Линукс. Преписвам от „Старобългарски Език - текстове и речник“ от Стоян Стоянов и Мирослав Янакиев, изд. „Наука и Изкуство“, 1965 г., където текстът е нормализиран. Това ще рече с поправени „грешки“ според правилата от IX-XIв. Правилата са изведени от учени слависти и старобългаристи чрез изследване на множество преписи с архетипи от онова време – IX-XIв. – с доказан български произход. След писменото представяне прилагам и изображения на обнародваното през 1965 г. и на преписа от Лаврентиевия сборник (1348 г.) – най-старият известен препис.

Превода на съвременен български взех от Читанка. Той е на Куйо М. Куев, най-вероятно от някое от неговите издания от 1961/66/67/68/75..., по преписа от Лаврентиевия сборник (1348 г.). Това е среднобългарски сборник, познат още като „Иван Александров”. Сборникът се съхранява в Руската Национална Библиотека в Санкт-Петербург под обозначение F.I.376.

В Лаврентиевия препис заглавието е „О писменехь Чръноризца Храбра”. Предполага се, че то повтаря заглавието от първоизточника. Повече подробности могат да се прочетат в „Стара Българска Литература том 2 (Ораторска Проза), Лиляна Грашева, София 1982” 303-307. Преводът също може да бъде намерен там на страница 27.

Позволих си да пиша „ꙃ“ вместо „s“ (както е в книгата), тъй като е по-лесно четимо за нас, а и двете означават звука „дз“. „ѹ“ е двузначна буква и се чете просто като „у“. Писали са я така „ѹ“ по подобие на гръцкия. Спокойно също би могла да се замени с „ꙋ“,но за нея се въздържах. Тя се ползва през второто българско царство

Разделянето на цѣлини (параграфи) е мое и е с цел по-лесно намиране на съответствия между стария и съвременния словоплет (текст).

Ако някои букви не се изобразяват добре (маймуни, квадратчета, въпросителни), можете да си свалите и инсталирате шрифтове от някое от следните места. localfonts.eu – най-различни шрифтове, noto - Шрифт „Ното“ (със съвременен външен вид) със знакове за всички езици (и стари) на света. Старобългарски шрифт: Bukyvede В дъното на страницата там има връзки за сваляне. Споделяйте, за да го прочетат и други. Благодарѭ!

Красимир Беров

За буквите на различни словѣнски наречия


1 (cu) О ПИСМЕНЬХЪ


2 (cu) о писменъхъ чрънориꙁца храбра1


3 (bg) За буквитѣ0


4 (bg) За буквите


5 (bg) За буквите1


6 (mk) За буквите


7 (cu) О письменьхъ чрьнориꙁьца храбра1


8 (ru) Сказания о письменах...


9 (ru) «О письменах» Черноризца Храбра1


10 (sr) О писменима Црнорисца Храбра


11 (cs) O PÍSMENECH0


12 (cs) О ПИ́СМЕНЕХ0


13 (bg) Za bukvite0


14 (uk) "Про письмена" Чорноризця Храбра1

Прѣжде ѹбо словѣне не имѣахѫ кн҄игъ, нъ чрьтами и рѣꙁами чьтѣахѫ и гатаахѫ, погани сѫште. Крьстивъше же сѧ, римьскъими и грьчьскꙑми писменꙑ нѫждаахѫ сѧ пьсати1 словѣньскѫ рѣчь беꙁ-ѹстроѥньꙗ. Нъ како можетъ сѧ пьсати добрѣ грьчьскꙑими писменꙑ: богъ, или животъ, или ꙃѣло, или црькꙑ, или чаꙗнѥ, или широта или ꙗдъ, или ѫдѹ, или ѩꙁꙑкъ и ина подобьнаꙗ симъ? И тако бѣшѧ мънога лѣта.

Прѣжде ѹбѡ словѣне неимѣхѫ книгъ · нѫ чрътами и рѣꙁами чьтѣхѫ и гатаахѫ погани сѫще · кръстивше же сѧ, римсками и гръчьскыми писмены · нѫждаахѫ сѧ словѣнскы рѣчь беꙁь ѹстроениа · нѫ како можеть сѧ писати добрѣ гръчьскыми писмены · б҃҃ъ · или живѡтъ · или ꙃѣлѡ · или цр҃ковь · или чаание · или ширѡта · или ꙗдь · или ѫдѹ · или юность · или ѫꙁыкъ · и инаа поⷣбнаа симь · и тако бѣшѫ многа лѣта ·

Прочѣе прѣди славѣнитѣ нѣмаха книги, но бидѣйки езичници, четѣха и гадаеха съ черти и резки. Когато се кръстиха, бѣха принудени [да пишатъ] славѣнската рѣчь съ римски и съ гръцки букви безъ устроение. Но какъ може да се пише добрѣ съ гръцки букви: БОГЪ или ЖИВОТЪ, или ДЗѢЛО, или ЦРЬКꙐ, или ЧАꙖНЬѤ, или ШИРОТА, или ꙖДЪ, или ѪДОУ или ЮНОСТЬ, или ѨЗꙐКЪ1 и други тямъ подобни. И така беше много години.

Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: БОГЪ или ЖИВОТЪ, или ДЗѢЛО, или ЦРЬКꙐ, или ЧАꙖНЬѤ, или ШИРОТА, или ꙖДЪ, или ѪДОУ или ЮНОСТЬ, или ѨЗꙐКЪ1 и други тям подобни. И така беше много години.

'На̀чи преду̀, словѐнете2 нѐмаа кнѝги, ми3 черта̀еа с чрътѝ и рѐзки, по̀ганье4 съ̀щи. Кат' са кръстѝа, нужда̀еа са 'а пишат словѐнската реч с рѝмски и гръ̀цки бу̀кви, без на̀годе5. Ма къ моо6 са пѝше добрѐ с гръ̀цки бу̀кви БОГ или ЖИВО̀Т, или ДЗЀЛО, или ЦРЪ̀КВА, или ЧА̀КАНьЕ или ШИРОТА̀, или ЙАД или КЪДЀ, или Ю̀НОСТ, или ЕЗИК и дру̀ги тем подо̀бни. И така̀ бѐше мо̀гу годѝни7.

Порано, пак, Словените немаа книги, туку се служеа со рески и цртички, читаа и гатаа исто како и многубошците. А кога се покрстија, беа принудени словенските зборови да ги пишуваат со римски и грчки букви, без некое особено правило. Но како може да се пишува со грчки букви: и бгъ1 или жизънь2, ѕѣло3 или цркѿвъ4 или члкъ5 или широта или шєдрѿты6 или юность7 или ѫзыкь8 или ıaдь9 и слични на тие? И така се продолжуваше многу години.

1. Прѣжде оубо словѣне не имѣахѫ писменъ· нъ чрьтами и рѣꙁами чьтаахѫ и гатаахѫ· погани сѫще· крьстивъше же сѧ· римьскъіими и грьчьскъіими писменъі· нѫждаахѫ сѧ пьсати словѣньскѫ рѣчь без оустроениѣ· нъ како можетъ сѧ пьсати добрѣ· грьчьскъіими писменъі· богъ или животъ· или ꙃѣло· или дѣание· или црькъі· или чьловѣкъ· или широта· или щедротъі· или ѣдь· или ѫдоу· или юность· или ѧꙁъікъ· и ина подбьна симъ· и тако бъішѧ мънога лѣта·

Прежде ведь славяне не имели букв, но по чертам и резам читали, ими же гадали, погаными* будучи. Крестившись, римскими и греческими письменами пытались писать славянскую речь без устроения. Но как можно писать хорошо греческими письменами “Бог” или “зело”, или “церковь”, или “чаяние”, или “широта”, или “ядь”, или “уд”, или “юность”, или “язык”, или слова иные, подобные им? И так было долгие годы.

I. Ведь прежде славяне, когда были язычниками, не имели письмен, но (читали) и гадали с помощью черт и резов. II. Когда же крестились, то пытались записывать славянскую речь римскими и греческими письменами, без порядка. Но как можно хорошо написать греческими буквами: «Бог» или «живот», или «sѣло», или «црькы» или «чаание», или «широта», или «ѩдь» или «ѫд», или «юность», или «ѧзык» и иные подобные этим (слова)? И так было многие годы.

Раније, дакле, Словени не имаху књига, него цртама и резама цртаху и гатаху, јер беху пагани. Крстивши се, беху принуђени писати латинским и грчким писмом словенску реч без устројавања. Али како се може писати добро грчким писмом Бог, или живот, или дзело, или црков, или чајаније, или широта, или јед, или онду, или јуност, или јензик, или друго слично овоме. И тако беше много година.

Slované dřív, pokud byli pohany, neměli písma, ale počítali a věštili črtami a zářezy. Když pak byli pokřtěni, snažili se psát slovanskou řeč římskými a řeckými písmeny bez dodatečné úpravy. A kterak je možno dobře psát řeckými písmeny bogъ – Bůh nebo životъ – život nebo dzělo – velmi nebo crьkovь – chrám nebo člověkъ – člověk nebo širota – šíře nebo ščedroty – štědrost nebo jadь – jídlo nebo odu – kde nebo junostь – mládí nebo ęzykъ – jazyk, národ a jiná slova těmto podobná. A tak tomu bylo mnoho let.

Словане́ др̌и́в, покуд бꙑли поганꙑ, немѣли пи́сма, але почи́тали а вѣщили чртами а за́р̌езꙑ. Кдꙑж пак бꙑли покр̌тѣни, снажили се пса́т слованскоу р̌еч р̌и́мскꙑ́ми а р̌ецкꙑ́ми пи́сменꙑ без додатечне́ у́правꙑ. А ктерак йе можно добр̌е пса́т р̌ецкꙑ́ми пи́сменꙑ боґъ – Бу̊г небо животъ – живот небо дзѣло – велми небо црьковь – хра́м небо чловѣкъ – чловѣк небо широта – ши́р̌е небо шчедротꙑ – щѣдрост небо ядь – йи́дло небо оду – кде небо юность – мла́ди́ небо ęзꙑкъ – язꙑк, на́род а йина́ слова тѣмто подобна́. А так тому бꙑло много лет.

Pročee predi slavjanite njamacha knihi, no bidejki ezičnici, četjacha i hadaecha s čerti i rezki. Kohato se krъsticha, bjacha prinudeni [da pišat] slavjanskata reč s rimski i s hrъcki bukvi bez ustroenie. No kak može da se piše dobre s hrъcki bukvi: BOHЪ ili ŽIVOTЪ, ili DZĚLO, ili CRЬKY, ili ČAꙖŇѤ, ili ŠIROTA, ili ꙖDЪ, ili ѪDOU ili JUNOSТ, ili ѨZYKЪ1 i druhi tjam podobni. I taka beše mnoho hodini.

Адже спершу слов'яни не мали письмен, проте [читали] і ворожили за допомогою рис і різьб, бо поганами були. Коли ж охрестилися, римськими і грецкими письменами, без порядку, намагались записувати слов'янську мову. Та як можна добре писати грецькими буквами: "Бог" або "живот", або "зѣло", або "црьки", або "чаяниє", або "широта", або "ядь", або "ꙋды", або "юность", або "язык", або інші подібні цім [слова] І так було багато років.

По томь же чьловѣколюбьцъ богъ, строѩи вьсꙗ и не оставлꙗѩи чьловѣча рода беꙁ-раꙁѹма, нъ въсѧ къ раꙁѹмѹ приводѧ и съпасенью помиловавъ родъ словѣньскъ, посъла имъ свѧтаѥго Конъстантина Философа, нарицаѥмаѥго Кѵрила, мѫжа правьдьна и истиньна, и сътвори имъ писмена три десѧте и осмь, ова ѹбо по чинѹ грьчьскъихъ писменъ ова же по словѣньстѣи рѣчи…

по том же чл҃колюбець б҃ъ строѫи и всѣ · и не ѡставлѣѫ чл҃ча рода беꙁъ раꙁѹма · нѫ всѧ къ раꙁѹмѹ приводѧ и сп҃сению · помиловавь родъ чл҃чь · посла имь ст҃го кѡстантина философа нарицаемаго кирила · мѫжа праведна и истинна · и сътвори имъ, л҃ · писмена и осмь · ѡва ꙋбѡ по чинѹ гръчьскыхь писменъ · ѡва же по словѣнстѣи рѣчи ·

Слѣдъ това човѣколюбецътъ богъ, който урежда всичко и който не оставя човѣшкия родъ безъ разумъ, но всички привежда къмъ разумъ и спасение, смили се надъ човѣшкия родъ, изпрати му свѣти Константинъ Философа, нарѣченъ Кирилъ, праведенъ и истинолюбивъ мѫжъ, и той имъ състави 38 букви: едни по образецъ на гръцкитѣ букви, а други пъкъ споредъ славѣнската рѣчь.

След това човеколюбецът бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч.

След тава̀ човеколю̀беца Бог, дѐка8 сѝчко урѐжда и не оста̀ва човѐшкиа род без ра̀зум, ми сѝчко привѐжда у разу̀м и спасѐние, са смилѝ над словѐнскиа род и им изпра̀ти светѝ Константѝн Филосо̀фа, дѐка му вѝкат Кирил, пра̀веден и истинолюбѝв мъж, та им сътворѝ трѝйсе и о̀съм бу̀кви, еднѝ по гръ̀цки тертѝп9 дру̀ги по словѐнската реч.

Потоа човекољубецот Бог, којшто го стори и не го остави човечкиот род без разум, туку сите луѓе ги доведува до разум и спасение, се смили на човековиот род, па им го испрати Св. Константина Филозоф, наречен Кирил, праведен и вистинољубив маж, кој им приготви 38 букви, едно по образ на грчката азбука, а други според словенскиот јазик.

2. По томь же чьловѣколюбьць богъ· строѧи вьсѣ· и не оставлѣѧ чьловѣча рода без раꙁоума· нъ въсѧ къ раꙁоумоу приводѧ и спасению· помиловавъ родъ славѣньскъ· посъла имъ константина философа· нарицаемаего курила· мѫжа праведьна и истиньна· и сътвори имъ· л҃· писмена и· и҃· ова оубо по чиноу грьчьскъіихъ писменъ· ова же по словѣньцѣи рѣчи·

Потом же человеколюбец Бог, правя всем и не оставляя человеческий род без разума, но всех к разуму приводя и к спасению, помиловал род человеческий, послал им святого Константина Философа, нареченного Кириллом, мужа праведного и истинного. И сотворил он им букв тридцать восемь — одни по образцу греческих букв, другие же по славянской речи.

III. Потом же Бог человеколюбец, который правит всем и не оставляет и человеческого рода без знания, но всех приводит к познанию и спасению, помиловал род славянский и послал им святого Константина Философа, названного (в пострижении) Кириллом, мужа праведного и истинного. И создал (он) для них тридцать письмен и восемь, одни по образцу греческих письмен, другие же в соответствии со славянской речью.

Потом човекољубац Бог, који устројава све, и не оставља људски род без разума, него све разуму и спасењу приводећи, смиловав се на род словенски, посла им светог Константина философа, названог Ћирила, праведног и истинитог човека. И створи им 38 слова, једна по изгледу грчког писма, а друга према словенским речима.

Potom však Bůh milující lidi, který všechno řídí a nenechává lidské pokolení bez vzdělání, nýbrž přivádí všechny k poznání a spáse, slitoval se nad národem slovanským a poslal mu svatého Konstantina Filosofa, řečeného Cyrila, muže spravedlivého a opravdového, a ten jim vytvořil třicet osm písmen, jednak podle soustavy řeckých písmen, jednak podle slovanské řeči.

Потом вшак Бу̊г милуйи́ци́ лиди, ктерꙑ́ вшехно р̌и́ди́ а ненеха́ва́ лидске́ поколени́ без вздѣла́ни́, нꙑ́брж пр̌ива́ди́ вшехнꙑ к позна́ни́ а спа́се, слитовал се над на́родем слованскꙑ́м а послал му свате́го Константина Философа, р̌ечене́го Цꙑрила, муже справедливе́го а оправдове́го, а тен йим вꙑтвор̌ил тр̌ицет осм пи́смен, йеднак подле соуставꙑ р̌ецкꙑ́х пи́смен, йеднак подле слованске́ р̌ечи.

Sled tova čovekoljubecъt boh, kojto urežda vsičko i kojto ne ostavja čoveškija rod bez razum, no vsički privežda kъm razum i spasenie, smili se nad čoveškija rod, izprati mu sveti Konstantin Filosofa, narečen Kiril, praveden i istinoljubiv mъž, i toj im sъstavi 38 bukvi: edni po obrazec na hrъckite bukvi, a druhi pъk spored slavjanskata reč.

Потім же людинолюбець Бог, який упоряджує все й не полишає рід людський без розуму, але всіх приводить до знання і спасіння, помилував рід слов'янський і послав їм святого Костянтина Філософа, нареченого [у постригу] Кирилом, мужа праведного та істинного. І створив [він] для них тридцять письмен і вісім, одні за зразком грецьких письмен, інші ж відповідно до слов'янської мови.

Ѿ2 пръваго же наченъ по гръчьскѹ. ѡни ѹбо алфа. а съ, аꙁь. ѿ аꙁа начѧть ѡбое. и ꙗко же ѡни подобльше сѧ жидовьскымь писменемь сътворишѫ, тако и съ гръчьскымъ. жидове бѡ пръвое писмѧ имѧть алефь. еже сѧ cкаꙁаеть ѹчение съвръшаѫще. въводимѹ дѣтищѹ и гл︮ѧ︯ще ѹчи сѧ. еже есть алефь. и гръци подобѧще сѧ томѹ алфа рѣшѫ. и сподоби сѧ речение скаꙁаниа жидовьска гръчьскꙋ ѫꙁыкѹ. да речеть дѣтищѹ вь ѹчениа мѣсто ищи алфа. боиши сѧ речеть гръчьскомь ѫꙁыкомъ. тѣм бо поⷣбѧ сѧ ст꙯ыи кирилъ створи пръвое писмѧ, аꙁь. нѫ яко и пръвомѹ сѫщѹ писмени аꙁь. и ѿ б҃а данѹ родѹ словѣнскомѹ на ѿвръстие ѹстъ. въ раꙁѹмъ ѹчѧщим сѧ бꙋквамъ. великомь раꙁдвижениемь ѹстъ въꙁгласит сѧ. а ѡна писмена маломъ раꙁвⷣижениемь ѹсть въꙁгласѧт сѧ и исповѣдаѫт сѧ.

Ѿ пръваго же наченъ по гръчьскѹ · ѡни ѹбо алфа · а съ, аꙁь · ѿ аꙁа начѧть ѡбое · и ꙗко же ѡни подобльше сѧ жидовьскымь писменемь сътворишѫ, тако и съ гръчьскымъ · жидове бѡ пръвое писмѧ имѧть алефь · еже сѧ cкаꙁаеть ѹчинение съвръшаѫще · въводимѹ дѣтищѹ и глѧще ꙋчи сѧ · еже есть алефь · и гръци подобѧще сѧ томѹ алфа рѣшѫ · и сподоби сѧ речение скаꙁаниа жидовьска гръчьскꙋ ѫꙁыкѹ · да речеть дѣтищѹ вь ѹчениа мѣсто ищи алфа · боиши сѧ речеть гръчьскомь ѫꙁыкомъ · тѣм бо поⷣбѧ сѧ стыи кирилъ створи пръвое писмѧ, аꙁь · нѫ яко и пръвомѹ сѫщѹ писмени аꙁь · и ѿ б҃а данѹ родѹ словѣнскомѹ на ѿвръстие ѹстъ · въ раꙁѹмъ ѹчѧщим сѧ бꙋквамъ · великомь раꙁдвижениемь ѹстъ въꙁгласит сѧ · а ѡна писмена маломъ раꙁвⷣижениемь ѹсть въꙁгласѧт сѧ и исповѣдаѫт сѧ ·

Изпърво започна по гръцки: тѣ прочѣе казватъ „алфа“, а той — „азъ“. Отъ „а“ започватъ и двѣтѣ азбуки. И както гърцитѣ съставиха своитѣ букви по образецъ на еврейскитѣ, така и той — по гръцкитѣ. Първата буква у евреитѣ е „алефъ“, което ще рѣче „учение“. Като се завежда отначало детето на училище, казва му се: „Учи се“ — това е алефъ. И гърцитѣ, подражавайки на това, казваха „алфа“. И така се пригоди този еврейски изразъ къмъ гръцкия езикъ, че казватъ на детето „алфа“, което значи на гръцки „търси“ вмѣсто „търси учение“. Подобно на това и св. Кирилъ създаде буква „азъ“. Но като първа буква и дадена отъ бога на славѣнския родъ за развързване устата на онѣзи, които чрезъ азбуката се учатъ на разумъ, „азъ“ се изговаря съ широко отваряне на устата, а другитѣ букви се изговарятъ и произнасятъ съ слабо разтваряне на устата.

Изпърво започна по гръцки: те прочее казват „алфа“, а той — „аз“. От „а“ започват и двете азбуки. И както гърците съставиха своите букви по образец на еврейските, така и той — по гръцките. Първата буква у евреите е „алеф“, което ще рече „учение“. Като се завежда отначало детето на училище, казва му се: „Учи се“ — това е алеф. И гърците, подражавайки на това, казваха „алфа“. И така се пригоди този еврейски израз към гръцкия език, че казват на детето „алфа“, което значи на гръцки „търси“ вместо „търси учение“. Подобно на това и св. Кирил създаде буква „аз“. Но като първа буква и дадена от бога на славянския род за развързване устата на онези, които чрез азбуката се учат на разум, „аз“ се изговаря с широко отваряне на устата, а другите букви се изговарят и произнасят със слабо разтваряне на устата.

Пръ̀во10 почна̀ по гръцки: тиа12 на̀чи вѝкат „алфа”, а той „аз“. От „аз“ по̀чват и дветѐ азбу̀ки. И къ гръ̀ците съста̀виа тѐйните си бу̀кви по еврѐйските, такѐе и он12 по гръ̀цките. Пръ̀вата бу̀ква на еврѐете'а11 „алеф”, койо̀ шъ речѐ „у̀ченье”. Кат' са во̀ди дете на учѝлище му са вѝка: „Учѝ са” – тава̀'а11 алеф. И гръ̀ците като подражава̀ле14 на тава̀13, вѝкаа „алфа”. И така̀ са наго̀ди то̀а еврѐйски ѝзраз къде гръ̀цкиа14 език, та вѝкат на детѐто „алфа“ дек' зна̀чи „тръсѝ“ вмѐсто „тръсѝ у̀ченье“. Тем подо̀бно и св. Кирил сътворѝ бу̀ква „аз“. Ма като пръ̀ва буква и да̀дена от Бога на словѐнскиа род за развръ̀званье на уста̀та „аз“ са изгова̀ра с широ̀ко отво̀рени у̀ста а дру̀гите бу̀кви са изгова̀рат и произна̀сат с по-ма̀лко разтва̀ранье на уста̀та.

Таа10 започнува со алфа, а оваа11 со аз. И така обете започнуваа со аз. И како што Грците ги направија своите букви подражавајќи ги еврејските, така и тој по образец на грчките. Како што Евреите, кога воведуваат дете во училиште му велат: „Учи се!“ - како она што значи алеф, така и Грците го примија алфа. По тој начин правилото во еврејската реченица стана заповед во грчкиот јазик, којшто се дава на детето! „Во училиштето барај алфа, бој се, вели, од грчкиот јазик!“ Слично на тоа и Св. Кирил ја направи првата буква аз. И како прва буква аз, дадена од Бога на словенското племе за да се отворат устите на децата при учењето на разумот преку буквите, тоа се произнесува со широко отворање на устата, а другите букви се произнесуваат со послабо отворање на устата.

отъ прьваего же начьнъ по грьчьскоу· 3. они оубо алфа· а сь аꙁъ· отъ· а· зачѧтъ обое· и ꙗкоже они· подобльше сѧ жидовьскъіимъ писменемъ сътворишѧ· тако и сь грьчьскъіимъ· 4. жидове бо прьвое писмѧ имѫтъ алефъ· еже сѧ съкаꙁаетъ оучение· съврашаѭще въводимоу дѣтищю· и глаголѭще· оучи сѧ· еже естъ алефъ· и грьци· подобѧще сѧ томоу алфа рѣшѧ· и съподоби сѧ речение съкаꙁаниꙗ жидовьска грьчьскоу ѧꙁъікоу· да речетъ дѣтищюу въ оучениꙗ мѣста· ищи· алфа бо· ищи сѧ речетъ грьчьскъіимь ѧꙁъікомь· 5. тѣмь бо подобѧ сѧ свѧтъіи курилъ· сътвори прьвое писмѧ· аꙁъ· нъ ꙗко и прьвоемоу писмени· аꙁъ· и отъ бога даноу родоу словѣньскоу· на оутврьстие оустъ· оучѧщиимъ сѧ боукъвамъ· великомь раꙁдвижениемь оустъ въꙁгласитъ сѧ· а она писмена маломь раꙁдвижениемь оустъ· въꙁгласѧтъ сѧ и исповѣдѧтъ сѧ·

С первой начал по-гречески: они ведь с альфы, он с “аз”. С “аз” начинаются азбуки обе. И как те подобие еврейским буквам сотворили, так и он греческим. Евреи ведь первую букву имеют “алеф”, которая называет “учение”. Когда приводят дитя и говорят: “Учись, вот алеф”. И греки, подобно тому, об альфе говорят. И приспособилось слово речи еврейской к греческому языку. Так говорят ребенку, вместо “учения” — “ищи!”, ибо “альфа” — “ищи” значит на греческом языке. И за теми следуя, святой Кирилл сотворил первую букву “аз”. Та первая буква “аз”, Богом данная роду славянскому для открытия к разуму уст, учащихся буквам, великим раздвижением уст возглашается. А другие буквы малым раздвижением уст возглашаются и произносятся.

С первой (буквы) начал, как в греческой (азбуке): они ведь (начинают) с «альфы», а он с «аз». И так обе начинаются с «аз». И как те создали (азбуку), подражая еврейским письменам, так и он греческим. У евреев же первая буква «алеф», что значит « учение». И когда приводят ребенка (для обучения), говорят [ему]: учись, а это - «алеф». И греки, подражая этому, сказали «альфа». И так был приспособлен оборот еврейской речи к греческому языку, так что ребенку вместо «учения» говорят «ищи». «Ищи» ведь говорится по-гречески «Альфа». И это, следуя за ними, святой Кирилл создал первую букву «аз». Но потому что «аз» было первой буквой данной от Бога роду славянскому, чтобы открыть для знания учащих буквы уста, возглашается она широко раздвигая губы, а другие буквы возглашаются и произносятся с малым раздвиганием губ.

Од првог почевши по грчком: они, дакле, алфа, а овај аз, од аза обоје поче. И као што они створише писмо угледајући се на јеврејска, тако и овај према грчким. Јевреји за прво слово имају алеф, које се казује детету када се уводи у учење, говорећи му: „Учи се!“, што је алеф. И Грци, угледајући се на то, алфа рекоше. И догоди се да оно што је речено јеврејски изговори се грчким језиком, те се детету уместо учења каже ишти, јер ишти каже се грчким језиком алфа. Угледајући се на то, свети Ћирило створи прво слово аз. Али као што је прво слово аз од Бога дато роду словенском за отварање уста оних који се разумно уче словима, оно се изговара великим отварањем уста, а нека друга слова казују се и изговарају малим отварањем уста.

Začal prvním písmenem podle řečtiny: oni totiž alfou a on azem. Písmenem a se začínalo obojí písmo. A jako Řekové tak učinili, aby napodobili židovská písmena, tak on řecká. Židé totiž mají jako první písmeno alef, což se vykládá takto: ti, kteří vyučují, když se k nim přivede dítě, řeknou mu: „uč se“, což jest alef. A to napodobili Řekové a řekli: alfa. Tak se přizpůsobil termín židovského výkladu slovanskému jazyku, že se praví dítěti místo „uč se“ hledej, neboť alfa znamená v řeckém jazyku: hledej. Tím se řídil i svatý Cyril a učinil prvním písmenem azъ. Poněvadž však je azъ prvním písmenem a je dáno od Boha slovanskému národu k otevření úst, aby rozuměli ti, kdo se učí písmu, vyslovuje se velkým rozevřením úst, kdežto jiná písmena se vyslovují a pronášejí malým otevřením úst.

Зачал првни́м пи́сменем подле р̌ечтинꙑ: они тотиж алфоу а он азем. Пи́сменем а се зачи́нало обойи́ пи́смо. А яко Р̌екове́ так учинили, абꙑ наподобили жидовска́ пи́смена, так он р̌ецка́. Жиде́ тотиж майи́ яко првни́ пи́смено алеф, цож се вꙑкла́да́ такто: ти, ктер̌и́ вꙑучуйи́, кдꙑж се к ним пр̌иведе ди́тѣ, р̌екноу му: „уч се“, цож йест алеф. А то наподобили Р̌екове́ а р̌екли: алфа. Так се пр̌изпу̊собил терми́н жидовске́го вꙑ́кладу слованске́му язꙑку, же се прави́ ди́тѣти ми́сто „уч се“ гледей, неботь алфа знамена́ в р̌ецке́м язꙑку: гледей. Ти́м се р̌и́дил и сватꙑ́ Цꙑрил а учинил првни́м пи́сменем азъ. Понѣвадж вшак йе азъ првни́м пи́сменем а йе да́но од Бога слованске́му на́роду к отевр̌ени́ у́ст, абꙑ розумѣли ти, кдо се учи́ пи́сму, вꙑсловуйе се велкꙑ́м розевр̌ени́м у́ст, кдежто йина́ пи́смена се вꙑсловуйи́ а прона́шейи́ малꙑ́м отевр̌ени́м у́ст.

Izpъrvo započna po hrъcki: te pročee kazvat „alfa“, a toj — „az“. Ot „a“ započvat i dvete azbuki. I kakto hъrcite sъstavicha svoite bukvi po obrazec na evrejskite, taka i toj — po hrъckite. Pъrvata bukva u evreite e „alef“, koeto šte reče „učenie“. Kato se zavežda otnačalo deteto na učilište, kazva mu se: „Uči se“ — tova e alef. I hъrcite, podražavajki na tova, kazvacha „alfa“. I taka se prihodi tozi evrejski izraz kъm hrъckija ezik, če kazvat na deteto „alfa“, koeto znači na hrъcki „tъrsi“ vmesto „tъrsi učenie“. Podobno na tova i sv. Kiril sъzdade bukva „az“. No kato pъrva bukva i dadena ot boha na slavjanskija rod za razvъrzvane ustata na onezi, koito črez azbukata se učat na razum, „az“ se izhovarja s široko otvarjane na ustata, a druhite bukvi se izhovarjat i proiznasjat sъs slabo raztvarjane na ustata.

З першої [букви] почав, як в грецькій [абетци] адже вони [починають] з "альфи", а він з "аз". І так обидві починаються з "аз". І як ті створили [абетку], наслідуючи жидівські письмена, так і він у слід уступав грецьким. Бо у жидів перша буква "алеф", що значить "навчання". Ї коли приводять дитину, говорять: "Вчися", а це – "алеф'. І греки, наслідуючи це, сказали "альфа", пристосовуючи зворот мови жидівської до грецької мови, так, що дитині замість "вчення" говорять: "Шукай". Бо "альфа" – грецькою "шукай". "Тих наслідуючи, святий Кирил створив першу букву "аз". Бо "аз" була першою буквою, від Бога даною рода слов'янскому, щоби розкрити вуста тих що навчаються для знания букв. Виголошується вона широко розсуваючи губи, а інші букви виголошуються і вимовляються з малим разсуванням губ.

Се же сѫтъ писмена словѣньскаꙗ, сице а подобаѥтъ пьсати и глаголати: а, б, в, г и прочаꙗ.

Се же сѫть писмена словѣньскаа · сице а поⷣбаеть писати и гл҃ати · а҃ б҃ в҃ г҃ ·

Тѣзи сѫ славѣнскитѣ букви и така трѣбва да се пишатъ и произнасятъ: а, бъ, въ, г…2

Тези са славянските букви и така трябва да се пишат и произнасят: а, б, в, г…2

Тиа са словѐнските бу̀кви и така̀ трѐбва'а са пѝшат и произна̀сат: а, б, в, г…

Овие словенски букви и вака треба да се пишуваат и изговараат: а, б, в дури до о и тие се 24 букви. Исти како грчките букви се и овие: А, Б, Г, Д, є, З, И, Т, Ї, К, Л, М, Н, Ѕ, О, П, Р, С, Ѿ, Ѵ, Х, Ш, Т, Ф. Четиринаесет се според словенскиот јазик и тие се овие: Б, Ж, Ѕ, Ц, Ч, Ш, Ш, Ъ, Ы, Ь, Ѣ, Ю, Ѫ, Ѧ.

6. Се же сѫтъ писмена словѣньска· сице ꙗ подобаетъ писати и глашати· а· б· в· г· д· е· ж· ꙃ· ꙁ· і· и· ꙉ· к· л· м· н · о · п · р · с · т · у· ф· х· ѡ· пѣ· ц· ч· ш· ъ· щ· ь· ї··х·· ѣ··ѭ·· ю· ѧ 2 · отъ сихъ сѫтъ· к͠д· подобьна грьчьскъіимъ писменемъ· сѫтъ же си· а в г д е ꙁ и і (ї) к л м н о п р с т у ф х ѡ· и пѣ· хлъ· тъ· а· д͠і· по словѣньскоу ѧꙁъікоу· си· б ж ꙃ ꙉ ц ч ш ъ щ ь ѣ ѭ ю ѧ·

Вот буквы славянские, как их подобает писать и произносить: аз, буки, веди, глаголь, добро... до юса. Всего их двадцать четыре, подобных греческим буквам. [Это а в г д е ꙁ и і к л м н о п р с т ѹ ф] а четырнадцать — по славянской речи, [и это б ж ѕ л ц ч ш ъ шь мь ь ѣ ѫ ю ѧ]

IV. Это же - письмена славянские, и так их надлежит писать и выговаривать: а, б, в даже и до ѧ. ... Из них же 24 подобны греческим письменам, а это - а, в, г, д, е, з, и, i, к, л, м, н, о, п, р, с, т, оу, ф, х, ѡ, и, Пѣ, хлъ, тъ, а 14 (соответствуют) славянской речи и это - б, ж, s, л, ц, ч, ш, ъ, шь, мь, ь, ѣ, ѫ, ю, ѧ.

А ово су слова словенска која треба овако писати и изговарати: А, Б, В, Г и друга све до Ѧ. И међу њима двадесет четири су налик на грчка слова, а она су: А, В, Г, Д, Е, Ꙁ, И, Ѳ, І, К, Л, М, Н, Ѯ, О, П, Р, С, Т, У, Ф, Х, Ѱ, Ѡ. А четрнаест су према словенском језику, и то су: Б, Ж, Ѕ, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, Ꙑ, Ь, Ѣ, Ю, Ѫ, Ѧ.

Toto jsou slovanská písmena a takto se mají psát a vyslovovat: a b v g d e ž dz z i i g’ (d’) k l m n o p r s t y u ch o (ot) k (št) c č š ъ ь ě ju jo o ę th (f) ch (pavoukovité).

Тото йсоу слованска́ пи́смена а такто се майи́ пса́т а вꙑслововат: а б в ґ д е ж дз з и и ґ’ (д’) к л м н о п р с т ꙑ у х о (от) к (щ) ц ч ш ъ ь ѣ ю йо о ę тг (ф) х (павоуковите́).

Tezi sa slavjanskite bukvi i taka trjabva da se pišat i proiznasjat: a, b, v, h…2

От які суть письмена слов'янські, і так їх належить писати і вимовляти: а, б, в, д і до ж. З них же 24 схожі з грецькими письменами, а це суть а, в, г, д е, ж, з, и, і, к, л, м, н, о, п, р, с, т оꙋ, ф, х, також пѣ, хлъ, тъ, а 14 [віповідають] слов'янській мови і це – б, ж, ꙁ, л, ц, ч, ш, ъ шь, шь, мь, ѣ, ѭ, ю, ѧ.

Дроуꙃии же глаголѭтъ: по чьто ѥстъ л︮и︯ писменъ сътворилъ? А можетъ сѧ и мьн҄ьшемь того пьсати, ꙗкоже и грьци дъвѣма десѧтьма и четꙑрьма пишѫтъ. И не вѣдѧтъ колицѣмь пишѫтъ грьци; ѥстъ бо дъва десѧте и четꙑри писменъ, нъ не наплънаѭтъ сѧ тѣми кън҄игꙑ, нъ приложили сѫтъ двогласьнъихъ а︮і︯, и въ чисменьхъ же три: шестоѥ и девѧтьдесѧтьноѥ и девѧтьсътьноѥ и събираѭтъ ихъ три десѧте и осмь. Тѣмь же томѹ подобьно и вь тъжде обраꙁъ сътвори свѧтъи Кѵрилъ три десѧте писменъ и осмь.

Дрѹꙁии же гл҃ѧть почто есть ·л҃и · писменъ створилъ · а можеть сѧ и меншимь того писати · ꙗко же и гръци ·к҃д · пишѫть · и не вѣдѧть колицѣмь пишѫть гръци · есть бо ꙋбѡ ·к҃д · писменъ · нѫ не наплънѣѫт сѧ тѣми книгы · нѫ приложили сѫтъ двогласныхь ·аi҃ · и въ чисменех же ·г҃ s҃ е҃ · и ·ѳ҃ · десѧтное · и ·ѳ҃ · сътное · и събираѫтъ сѧ ихъ ·л҃и · тѣм же по томѹ поⷣбно и въ тьжⷣе ѡбраꙁъ створи ст꙯ыи кирилъ ·л҃и · писменъ ·

Нѣкои казватъ: „Защо е създалъ 38 букви, когато може да се пише и съ по-малко, както гърцитѣ пишатъ съ 24 букви?“ Но тѣ не знаятъ съ колко пишатъ гърцитѣ. Наистина тѣ иматъ 24 букви, но не изпълватъ съ тѣхъ книгитѣ си, та сѫ прибавили 11 двугласни и три за числата: 6, 90, 900. И като се събератъ — 38. Подобно на това и по сѫщия начинъ св. Кирилъ създаде 38 букви.

Някои казват: „Защо е създал 38 букви, когато може да се пише и с по-малко, както гърците пишат с 24 букви?“ Но те не знаят с колко пишат гърците. Наистина те имат 24 букви, но не изпълват с тях книгите си, та са прибавили 11 двугласни и три за числата: 6, 90, 900. И като се съберат — 38. Подобно на това и по същия начин св. Кирил създаде 38 букви.

Нѐкои глъчъ̀т „Що а сътворѝл трѝйсe и о̀сем бу̀кви, кат' моо са пѝше и с по-ма̀лко, ка и гръ̀ците пишат с два̀йсе и чѐтири?” И не зна̀ат с ко̀лко пѝшат гръ̀ците. Ѝмат вѐрно гръ̀ците 24, ма не пъ̀лнат с тех кнѝгите си, ми са доба̀виле едина̀йсе двугла̀сни и три за числа̀та – шес, деведесѐ и девѐтстотин, и кат' ги събѐреш тамъ̀н 38. Тем подобно и по тоа на̀чин сътворѝ светѝ Кирил 38 бу̀кви.

Некои велат: „Зошто сторил 38 букви? Може да се пишува и со помалку како што прават Грците кога пишуваат со дваесет и четири“. Но тие не знаат точно со колку букви пишуваат Грците. Има, навистина, 24 букви, не не ги исполнуваат со нив книгите, ами додале уште 11 двогласи и 3 знака за броевите 6, 90 и 900, та се збираат 38 букви.

7. дроуꙃии же глаголѭтъ· по чьто естъ· л͠и· писменъ сътворилъ· а можетъ сѧ и мьньшимь того пьсати· ѣкоже и грьци· к͠д· писменъі пишѫтъ· а не вѣдѧтъ колицѣмь пишѫтъ грьци· естъ бо оубо· к͠д· писменъ· нъ не наплънѣѭтъ сѧ тѣми кънигъі· и приложили сѫтъ дъвогласьнъіихъ· а͠і· и въ чисменехъ же· г҃· ѕ҃е· и· ч҃е· и· ц҃е· и съберѫтъ сѧ ихъ· л͠и· тѣмьже и томоу подобию· и въ тъжде обраꙁъ· сътвори свѧтъіи курилъ· л͠и· писменъ·

Одни говорят: “Почему тридцать восемь букв создал, ведь можно и меньшим числом их писать, как греки двадцатью четырьмя пишут”. И не ведают, сколькими пишут греки, ибо хотя есть двадцать четыре буквы, но не наполняются лишь ими книги, но прибавлено двугласных одиннадцать, и в числах еще три: (шесть), (девяносто) и (девятьсот), и собирается их тридцать восемь. Так же, по тому подобию и образу, сотворил святой Кирилл тридцать восемь букв.

V. Другие же говорят: «Зачем создал тридцать восемь письмен, можно и меньшим (числом письмен) писать, как греки двадцатью четырьмя (буквами) пишут». А не знают (точно), сколькими (знаками) пишут греки. Есть ведь у них двадцать четыре буквы, но письмо их не полно с этими буквами и добавили 11 [двоегласных] и цифры три - «шесть», «девяносто» и «девятьсот» и собирается их всех 30 и восемь. Подобно тому и по тому образцу создал святой Кирилл 30 письмен и восемь.

Неки пак говоре: Зашто је створио 38 слова, а може се писати и са мање од тога, као што и Грци пишу? И не зна са колико слова пишу Грци. Јесу двадесет и четири слова, али не испуњавају се само њима књиге, него им се прилаже једанаест двогласа, и у бројевима три – за 6, 90 и 900 – и сабраних је 38. Стога, слично томе и на такав начин створи свети Ћирило 38 слова.

Někteří ovšem namítají: proč vytvořil třicet osm písmen? Vždyť se může psát i menším počtem, jako píší Řekové dvaceti čtyřmi? Ti však nevědí přesně, kolika píší Řekové. Mají sice čtyřiadvacet písmen, ale ta jim k psaní nestačí. Proto si k nim přidali jedenáct dvojhlásek a tři číselné znaky pro šest, devadesát a devět set, takže dohromady jich jest třicet osm písmen.

Нѣктер̌и́ овшем нами́тайи́: проч вꙑтвор̌ил тр̌ицет осм пи́смен? Вждꙑть се му̊же пса́т и менши́м почтем, яко пи́ши́ Р̌екове́ двацети чтꙑр̌ми? Ти вшак невѣди́ пр̌еснѣ, колика пи́ши́ Р̌екове́. Майи́ сице чтꙑр̌иадвацет пи́смен, але та йим к псани́ нестачи́. Прото си к ним пр̌идали йедена́цт двойгла́сек а тр̌и чи́селне́ знакꙑ про шест, девадеса́т а девѣт сет, также догромадꙑ йих йест тр̌ицет осм пи́смен.

Njakoi kazvat: „Zašto e sъzdal 38 bukvi, kohato može da se piše i s po-malko, kakto hъrcite pišat s 24 bukvi?“ No te ne znajat s kolko pišat hъrcite. Naistina te imat 24 bukvi, no ne izpъlvat s tjach knihite si, ta sa pribavili 11 dvuhlasni i tri za čislata: 6, 90, 900. I kato se sъberat — 38. Podobno na tova i po sъštija način sv. Kiril sъzdade 38 bukvi.

Деякі ж говорять: "Чому створив тридцять вісім письмен, можна й меншим [числом письмен] писати, як греки двадцатьма чотирма пишуть". Та не відають, скількома [знаками] пишуть греки. Є ж бо в них двадцять чотири букви, та не вистачає їх, щоби кинги писати. Тож і додали 11 [дифтонгів] і цифри три – "шість", "дев'яносто", (дев'ятсот", і збирається їх всіх 30 і вісім. Так само і за тим зразком створив святий Кирил 30 письмен і вісім.

Дроуꙃии же глаголѭтъ: чьсомѹ же сѫтъ словѣньскꙑ кьн҄игꙑ? Ни того бо ѥстъ богъ сътворилъ, ни то анъгели, ни сѫтъ иждеконьнꙑ, ꙗко жидовьскꙑ и римьскꙑ и ѥлиньскꙑ, иже отъ кони сѫтъ и приѩти сѫтъ богомъ.

Дрѹꙁии же гл҃ѧть чесомѹ же сѫть словѣнскы книгы · ни того бо есть б҃ъ створилъ · ни то агг҃ли · ни сѫть ижде конни · ꙗко жидовьскы и римскы и еллинскы · ижде ѿ кона сѫть · и приѫты сѫⷮъ бм҃ъ ·

Други пъкъ казватъ: „Защо сѫ славѣнскитѣ книги? Тѣхъ нито богъ ги е създалъ, нито ангелитѣ, нито пъкъ сѫ изначални като еврейскитѣ, римскитѣ и гръцкитѣ, които сѫ още отначало и сѫ приети отъ бога.“

Други пък казват: „Защо са славянските книги? Тях нито бог ги е създал, нито ангелите, нито пък са изначални като еврейските, римските и гръцките, които са още отначало и са приети от бога.“

Дру̀ги па глъчъ̀т: „За кво са словѐнските кнѝги? Нѝ ги е Бог сътворѝл, ни а̀нгеле, ни па са изко̀нни, ка са еврѐйските, рѝмските и гръ̀цките, дѐка са от врѐме оно̀ и са с Бо̀жия по̀мош' приѐти.”

Има пак некои што зборуваат: „Зошто е словенската азбука? Ниту Бог ја створил, ниту ангелите, ниту се отпрвин створени12 и примени од Бога како што се тоа еврејските, римските и грчките?“

8. Дроуꙃии же глаголѭтъ· чьсомоу сѫтъ словѣньскъі кънигъі· ни тѣхъ бо естъ богъ сътворилъ· ни ти ангели· ни сѫтъ иждеконьнъі· ѣко жидовьскъі· и римьскъі· и елиньскъі· еже отъ кона сѫтъ· и приѧтъі сѫтъ богомь·

Другие же говорят: “Для чего славянские буквы? Ведь их не Бог сотворил, не его апостолы, они не исконные, как еврейские, римские и эллинские, которые от начала суть и приняты Богом”.

VI. Другие же говорят: зачем нужны славянские письмена? Ведь не создал их ни Бог, ни апостолы, и не существуют они искони, как еврейские и римские и греческие, что существуют изначально и угодны Богу.

А неки говоре: Чему су словенске књиге, јер их није Бог створио, нити анђели, нити су од искони, као што су јеврејска, и латинска и грчка, која су од вајкада и примљена су од Бога?

Jiní opět praví: Nač jsou slovanská písmena? Ani Bůh jich nestvořil ani andělé, ani nejsou od prvopočátku jako židovská, řecká a římská, jež jsou od počátku a jsou přijata Bohem.

Йини́ опѣт прави́: Нач йсоу слованска́ пи́смена? Ани Бу̊г йих нествор̌ил ани андѣле́, ани нейсоу од првопоча́тку яко жидовска́, р̌ецка́ а р̌и́мска́, йеж йсоу од поча́тку а йсоу пр̌ията Богем.

Druhi pъk kazvat: „Zašto sa slavjanskite knihi? Tjach nito boh hi e sъzdal, nito anhelite, nito pъk sa iznačalni kato evrejskite, rimskite i hrъckite, koito sa ošte otnačalo i sa prieti ot boha.“

Інші ж говорять: "Нащо треба слов'янські книги? Адже не створили їх ні Бог ні апостоли!", і не є вони споконвіку, як жидівські й римські і грецькі, що існують споконвіку і уподобані Богом.

А дрѹꙃии мьнѧтъ ꙗко богъ самъ ѥстъ сътворилъ писмена, и не вѣдѧтъ сѧ чьто глаголѭште окаꙗнии! И ꙗко трьми ѩꙁꙑкꙑ повелѣлъ богъ кн҄игамъ бꙑти, ꙗко же въ ѥѵанъгелии пишетъ: и бѣ дъска написана жидовьскꙑ, и римьскꙑ и ѥлиньскꙑ, а словѣньскꙑ нѣстъ тѹ, тѣмъ же не сѫтъ словѣньскꙑѩ кън҄игꙑ отъ бога.

а дрѹꙁии мнѧть ꙗко б҃ъ намъ есть створилъ писмена · и не вѣдѧт сѧ что глѧще ѡкаании · и ꙗко трими ѫꙁыкы есть б҃ъ повелѣлъ книгамъ быти · ꙗко же въ еvⷢ҃ли пишеть · и бѣ дъска написана жидовьскы и римскы и еллинскы · а словѣнскы нⷭ҇ѣ тѹ · тѣм же нѣ сѫть словѣнскыѫ книгы ѿ б҃а:

А други пъкъ казватъ, че богъ ни е създалъ буквитѣ. И не знаятъ, окаянитѣ, какво говорятъ и мислятъ, като смѣтатъ, че богъ е заповѣдалъ да се пишатъ книги на три езика, както пише въ Евангелието: „И имаше дъска, написана на еврейски, римски и елински.“ А славѣнски тамъ нѣмаше. Затова славѣнскитѣ книги не сѫ отъ бога.

А други пък казват, че бог ни е създал буквите. И не знаят, окаяните, какво говорят и мислят, като смятат, че бог е заповядал да се пишат книги на три езика, както пише в Евангелието: „И имаше дъска, написана на еврейски, римски и елински.“ А славянски там нямаше. Затова славянските книги не са от бога.

А дру̀ги па са на мнѐнье, че сам Бог ни е сътворѝл писмена̀та и у нѐсвес глъчъ̀т ока̀йаните! Сѐкаш на три езѝка'а повелѝл Бог да са кнѝгите, понѐже у евангѐлието пѝше: „И ѝмаше та̀ма дъскъ̀, напѝсана на еврѐйски, рѝмски и ѐлински.” А на словѐнски там нѐмаше, така̀ че не съ словѐнските кнѝги от Бога.

А трети мислат дека сам Бог го создал буквите. А не знаат, кутрите, што зборуваат дека на три јазика Бог наредил да се пишуваат книги, како што пишува во евангелието: „И имаше штица напишана на еврејски, римски и грчки.“ А словенски таму немаше, та заради тоа словенските букви не се букви од Бога.

а дроуꙃии мьнѧтъ· ѣко богъ самъ естъ сътворилъ писмена· и не вѣдѧтъ сѧ· чьто глаголѭтъ окаѣньнии· ꙗко· г҃· ми· ѧꙁъікъі естъ богъ повелѣлъ кънигамъ бъіти· ꙗкоже въ еванг҄елии пишетъ· и бѣ дъска написана· жидовьскъі· и римьскъі· и елиньскъі· а словѣньскъі нѣстъ тоу· тѣмьже не сѫтъ словѣньскъі кънигъі отъ бога·

А другие думают, что Бог нам сотворил буквы, и не ведают, что говорят, окаянные. И будто на трех языках Бог повелел буквам быть, как в Евангелии писано: “И была на доске надпись по-еврейски, по-римски и по-эллински”. А по-славянски не было там, потому славянские буквы не от Бога”.

А другие судят, что письмена сотворил (сам) Бог. И сами не знают, что говорят, окаянные, будто бы Бог повелел, чтобы [книги] были лишь на трех языках, как написано в Евангелии: «и была написана надпись по-еврейски, по-римски и по-гречески», а по-славянски там не было (написано), а потому и славянские письмена не от Бога.

А други мисле да је Бог сам створио писмо, а не знају шта говоре кукавни. И веле како је Бог заповедио да књиге буду на три језика, пошто у Јеванђељу пише: „И беше даска написана јеврејски, латински и грчки“, а словенски није ту. Зато мисле да словенске књиге нису од Бога.

Jiní zase se domnívají, že Bůh sám vytvořil písmena – a ubožáci nejsou si vědomi toho, co mluví – a že Bůh přikázal, aby jen v třech jazycích bylo Písmo, jak je psáno v evangeliu: I byla destička napsána židovsky a římsky a řecky. Slovansky však tu není.

Йини́ засе се домни́вайи́, же Бу̊г са́м вꙑтвор̌ил пи́смена – а убожа́ци нейсоу си вѣдоми того, цо млуви́ – а же Бу̊г пр̌ика́зал, абꙑ йен в тр̌ех язꙑци́х бꙑло Пи́смо, як йе пса́но в еванґелиу: И бꙑла дестичка напса́на жидовскꙑ а р̌и́мскꙑ а р̌ецкꙑ. Слованскꙑ вшак ту нени́.

A druhi pъk kazvat, če boh ni e sъzdal bukvite. I ne znajat, okajanite, kakvo hovorjat i misljat, kato smjatat, če boh e zapovjadal da se pišat knihi na tri ezika, kakto piše v Evanhelieto: „I imaše dъska, napisana na evrejski, rimski i elinski.“ A slavjanski tam njamaše. Zatova slavjanskite knihi ne sa ot boha.

А інші гадають, що письмена Бог сотворив, і самі не відають, що говорять, окаянні, нібито Бог звелів, щоби книги були лише трьома мовами, як мовлено у Євангелії: "І було на дошці написано-жидівською, римською і грецькою", а слов'янською там не було, і тому не є слов'янські письмена від Бога.

Къ тѣмъ чьто глагол҄емъ или чьто речемъ къ тацѣмъ беꙁоумьнꙑмъ? Обаче речемъ отъ свѧтꙑихъ кьн҄игъ, ꙗкоже научихомъ сѧ ꙗко вьсꙗ по рѧдоу бꙑвает отъ бога, а не отъ иного. Нѣстъ бо богъ сътворилъ жидовьска ѩꙁꙑка прѣжде, ни римьска ни ѥлиньска, нъ сꙑрьскъи, имьже и Адамъ глагола, и от Адама до потопа, и от потопа доньдеже бог раꙁдѣли ѩꙁꙑкꙑ при стлъпотвореньи, ꙗкоже пишетъ: „раꙁмѣшеномъ же бꙑвъшемъ ѩꙁꙑкомъ“.

Къ тѣмь что гл҃емь или что реⷱ҇мь къ тацѣмь беꙁѹмнемь · ѡбаче речемъ ѿ ст҃хь книгъ ꙗкоже наꙋчихѡм сѧ · ꙗко всѣ по рѧдѹ бываѫть ѿ б҃а · а не иногдоѫ · нѣсть бо б҃ъ створилъ жидовьска ѫꙁыка прѣжⷣе · ни римска · ни еллиньска · нѫ сирскы · имже и адамъ гл꙯а · и ѿ адама до потопа · и ѿ потопа дондеже б҃ъ раꙁдѣли ѫꙁыкы при стльпотворенiи ꙗкоже пишеть · раꙁмѣшеном же бывшемь ѫꙁыкѡмъ ·

На това какво да кажемъ или що да рѣчемъ на такива безумци? Но нека да имъ отговоримъ, както сме се научили отъ свѣтитѣ книги, че всичко поредъ идва отъ Бога, а не отъ другиго. Богъ не е създалъ най-напредъ нито еврейския, нито елинския езикъ, а сирийския, на който е говорилъ Адамъ, и отъ Адама до потопа, и отъ потопа, докато богъ раздѣли езицитѣ при стълпотворението, както пише: „Размесени бѣха езицитѣ.“

На това какво да кажем или що да речем на такива безумци? Но нека да им отговорим, както сме се научили от светите книги, че всичко поред идва от Бога, а не от другиго. Бог не е създал най-напред нито еврейския, нито елинския език, а сирийския, на който е говорил Адам, и от Адама до потопа, и от потопа, докато бог раздели езиците при стълпотворението, както пише: „Размесени бяха езиците.“

Кво да ка̀жеме на тава̀ и ли кво да речѐме на тиа безу̀мци? Оба̀че шъ им речѐме къ си зна̀еме, къ си го пѝше по кнѝгите, че сѝчко 'о от Бога, а не от неко дру̀г. Най-напрѐде Бог не'а сътворѝл ни рѝмскиа ни елѝнскиа, ни еврѐйскиа, ми сирѝйскиа, дѐка Ада̀м е приказва̀л на нѐго, и от Ада̀ма до пото̀па, и от пото̀па до стлъпотворѐнието, къ си пѝше „Размѐшани бѐа езѝците.

На тоа што да кажеме и што да им речеме на такви безумни? Да им кажеме како што сме научиле од Светото писмо, и дека се по ред и се иде од Бога, а не од друг некој. Не го создал Бог прво еврејскиот јазик, ниту римскиот, ниту грчкиот, туку сирискиот на кој што зборувал Адан, и од Адама до потопот кога Бог ги разделил јазиците при вавилонската кула13: „Размешани беа јазиците.“

къ тѣмъ чьто глаголемъ· или чьто речемъ къ тацѣмъ беꙁоумьнъіимъ· обаче речемъ отъ словѣньскъіихъ кънигъ· ѣкоже наоучихомъ сѧ· ꙗко вьсѣ по рѧдоу бъіваѭтъ отъ бога· а не иногдоѭ· 9. Нѣстъ бо богъ сътворилъ жидовьска ѧꙁъіка прѣжде· ни римьска· ни елиньска· нъ сурьскъ· имьже и адамъ глагола· и отъ адама до потопа· и отъ потопа· доньдеже богъ раꙁдѣли ѧꙁъікъі· при стлъпотворении· ꙗкоже пишетъ· раꙁмѣшеномъ же бъівъшемъ ѧꙁъікомъ·

О том что скажем или что поведаем таким безумцам? Все скажем по святым книгам, как научились по ним, все по порядку бывает от Бога, а не единожды было. Ибо Бог не сотворил сначала ни еврейского языка, ни римского, ни эллинского, но сирийский, им ведь Адам говорил, и от Адама до потопа говорили, и от потопа, пока Бог не разделил языки при столпотворении, как писано.

Что поведаем или что скажем таким безумцам? Все же скажем от святого Писания, как научились, что все по порядку исходит от Бога, а не единожды. Вначале не создал Бог ни еврейского языка, ни римского, ни греческого, но сирийский, на котором говорил и Адам, (а потом) от Адама до потопа и от потопа (до того времени), когда Бог разделил языки при строительстве башни (Вавилонской), как написано (в Писании).

Шта њима да говоримо и шта да кажемо таквим безумницима? Ипак, да кажемо да се научисмо из светих књига, пошто све по реду бива од Бога, а не од другог. Није Бог створио јеврејски језик раније, нити латински, нити грчки, него сиријски, којим и Адам говораше, и од Адама до потопа, и од потопа док Бог не раздели језике при зидању Куле, као што пише, када помешани беху језици.

Co těmto lidem odpovíme anebo co řekneme takovýmto pošetilcům? Nuže, řekneme jim ze svatých knih, jak jsme se naučili, že všechno je od Boha konáno postupně, nikoli najednou. Neboť Bůh nestvořil napřed jazyk židovský ani římský ani řecký, nýbrž jazyk syrský, kterým mluvil též Adam, a od Adama do potopy a od potopy až do té chvíle, kdy Bůh rozdělil jazyky při stavění věže, jak je psáno: Když zmateny byly jazyky ...

Цо тѣмто лидем одпови́ме анебо цо р̌екнеме таковꙑ́мто пошетилцу̊м? Нуже, р̌екнеме йим зе сватꙑ́х книг, як йсме се научили, же вшехно йе од Бога кона́но поступнѣ, николи найедноу. Неботь Бу̊г нествор̌ил напр̌ед язꙑк жидовскꙑ́ ани р̌и́мскꙑ́ ани р̌ецкꙑ́, нꙑ́брж язꙑк сꙑрскꙑ́, ктерꙑ́м млувил те́ж Адам, а од Адама до потопꙑ а од потопꙑ аж до те́ хви́ле, кдꙑ Бу̊г роздѣлил язꙑкꙑ пр̌и ставѣни́ вѣже, як йе пса́но: Кдꙑж зматенꙑ бꙑлꙑ язꙑкꙑ ...

Na tova kakvo da kažem ili što da rečem na takiva bezumci? No neka da im othovorim, kakto sme se naučili ot svetite knihi, če vsičko pored idva ot Boha, a ne ot druhiho. Boh ne e sъzdal naj-napred nito evrejskija, nito elinskija ezik, a sirijskija, na kojto e hovoril Adam, i ot Adama do potopa, i ot potopa, dokato boh razdeli ezicite pri stъlpotvorenieto, kakto piše: „Razmeseni bjacha ezicite.“

Що відповімо, або що скажемо таким безрозумним? І все ж скажемо від Святого Письма, як навчилися, що все по порядку походить від Бога, а не один раз. Спочатку не створив Бог ані жидівську мову, ані римську, ані сірійську, якою і Адам говорив, [а потім] від Адама до потопу і від потопу [до того часу], коли розділив Бог мови при стовпотворінні [Вавилонському], як [у Писанні] написано.

И ꙗкоже сѧ ѩꙁꙑци раꙁмѣсиша, тако и нърави и обꙑчаи и ѹстави и ꙁакони и хꙑтрости на ѩꙁꙑкꙑ: ѥгѵпьтѣномъ же землемѣреньѥ, а перъсомъ и халъдеомъ ꙁвѣздочьтенѥ, влъшвеньѥ, врачеваньѥ, чарованьꙗ и вьсѩ хꙑтрость чьловѣча; жидовомъ же свѧтꙑѩ кън҄игꙑ, въ н҄их же ѥстъ пьсано, ꙗко богъ небо сътвори и ꙁемлѭ и вьсꙗ, ꙗже на н҄еи, и чьловѣка и вьсꙗ по рѧдѹ, ꙗко же пишетъ; ѥлиномъ же граматикиѭ, риторикиѭ, философиѭ.

и ꙗкоже сѧ ѫꙁыци раꙁмѣсишѫ · тако и нрави и обычае и ѹстави · и ꙁакони · и хытрости · на ѫꙁыкы · египтѣнѡм же ꙁемлемѣрение · а персѡмъ и халдеѡмъ и асиреѡмъ · ꙁвѣꙁдочьтение · вльшвение · врачевание · чарованиа · и всѣ хытрость чл҃ча · жидовом же ст҃ыѫ книгы · въ них же есть писано · ꙗко б҃ъ нб҃о створи и ꙁемлѧ · и всѣ ꙗже на неи · и чл҃ка · и всѣ по рѧдѹ ꙗко же пишеть · еллинѡмъ граматикиѧ · риторикиѧ · философиѫ ·

И както се размѣсиха езицитѣ, така и нравитѣ, и обичаитѣ, и наредбитѣ, и законитѣ, и изкуствата споредъ народитѣ: на египтянитѣ се падна земемѣренето, на перситѣ, халдеитѣ и асирийцитѣ — звѣздоброенето, гадаенето, врачуването, магьосничеството и всички човѣшки изкуства; на евреитѣ пъкъ — свѣтитѣ книги, въ които е писано, че богъ сътвори небето и земята и всичко, което е на нѣя, и човѣка, и всичко поредъ, както пише; на елинитѣ пъкъ даде граматиката, риториката и философията.

И както се размесиха езиците, така и нравите, и обичаите, и наредбите, и законите, и изкуствата според народите: на египтяните се падна земемеренето, на персите, халдеите и асирийците — звездоброенето, гадаенето, врачуването, магьосничеството и всички човешки изкуства; на евреите пък — светите книги, в които е писано, че бог сътвори небето и земята и всичко, което е на нея, и човека, и всичко поред, както пише; на елините пък даде граматиката, риториката и философията.

И ка са размѐшаа езѝците, така̀ и нра̀вете обича̀ете и у̀ставете и зако̀нете и изку̀ствата по езѝците: на егѝптйанете - землемѐреньето, на персѝйците, и асирѝйците - звездобро̀йството, влъшѐбството, врачу̀ваньето, магьо̀сничеството и сѐко човѐшко умѐние; на еврѐете – светѝте кнѝги, дѐка а пѝсано, че Бог сътворѝ небѐто и земьъ̀та и сѝчко на нѐа, и човѐка и сѝчко порѐд, къ си пѝше; на елѝнете па да̀де грама̀тиката рито̀риката и филосо̀фиата.

И како што се размешаа јазиците и наравите и обичаите, наредбите и законите и искуствата14: на Египќаните - геометријата, на Персијанците, Халедеите и Асирците - астрономијата, гатањето врачањето, маѓепсувањето и секаква човечка вештина; на Евреите пак, светите книги, а во нив е пишано дека Бог го создаде небото и земјата и сè на неа и сè по ред како што пишува; а на Грците - граматиката, реториката и филозофијата.

и ꙗкоже сѧ ѧꙁъіци размѣсишѧ· тако и нрави· и объічаи· и оустави· и ꙁакони· и хъітрости на ѧзъікъі· егупьтомъ оубо ꙁемлемѣрение· а персомъ· и халдѣомъ· и асурѣомъ· ꙃвѣꙁдочьтение· влъшьвение· врачевание· чарование· и вьсѣ хъітрость чьловѣча· жидомъ же свѧтъіѧ кънигъі· въ нихъже естъ писано· ѣко богъ сътвори небо и ꙁемлѭ· и вьсѣ ѣже на нею· и чловѣка· и вьсѣ по рѧдоу· ꙗкоже пишетъ· а елиномъ граматик҄иꙗ· риторикиꙗ· и философиꙗ·

Когда же смешались языки, и как смешались народы, так и нравы и обычаи, и уставы и законы, и искусства по народам: египтянам — землемерие, персам и халдеям, и ассирийцам — звездочетие, волхвование, врачевание, чарование и все искусства человеческие; иудеям же — святые книги, в которых писано, как Бог создал небо и землю, и все, что на ней, и человека, и все по порядку, как писано; эллинам — грамматику, риторику, философию.

И когда были разделены языки, то как разделены были языки, так же разделены были между разными народами нравы и обычаи, уставы и законы и знания: египтянам (досталось) землемерие, а персам, халдеям и ассирийцам - звездочетство, волхвование, врачевание, чары и все знание человеческое, евреям же - святые книги, в которых написано, как Бог сотворил небо и землю, и все, что на ней, и человека, и все по порядку, как написано (в Писании), а грекам - грамматика, риторика, философия.

И као што се помешаше језици, тако се учини са навикама, и обичајима, и уставима, и законима и вештинама код народа. Египћанима се даде земљемерије, а Персијанцима и Халдејцима и Асирцима читање звезда, Јеврејима свете књиге, а у њима је писано да Бог створи небо и земљу и све што је на њој, и човека и све по реду, као што пише; Грцима граматику и философију.

A jako jazyky, tak byly rozděleny mezi národy i mravy a obyčeje a zřízení a zákony a nauky: Egypťanům připadla geometrie, Peršanům a Chaldeům a Asyřanům astrologie, kouzelnictví, lékařství, čarování a všecka věda lidská, Židům pak svaté knihy, v nichž je psáno, kterak Bůh stvořil nebe a zemi a vše, co na ní jest, i člověka a všechno po pořádku, jakož je psáno. Helénům pak připadla gramatika, rétorika a filosofie.

А яко язꙑкꙑ, так бꙑлꙑ роздѣленꙑ мези на́родꙑ и мравꙑ а обꙑчейе а зр̌и́зени́ а за́конꙑ а наукꙑ: Еґꙑптьану̊м пр̌ипадла ґеометрие, Першану̊м а Chалдеу̊м а Асꙑр̌ану̊м астролоґие, коузелництви́, ле́кар̌стви́, чарова́ни́ а вшецка вѣда лидска́, Жиду̊м пак свате́ книгꙑ, в нихж йе пса́но, ктерак Бу̊г створ̌ил небе а земи а вше, цо на ни́ йест, и чловѣка а вшехно по пор̌а́дку, якож йе пса́но. Геле́ну̊м пак пр̌ипадла ґраматика, ре́торика а философие.

I kakto se razmesicha ezicite, taka i nravite, i običaite, i naredbite, i zakonite, i izkustvata spored narodite: na ehiptjanite se padna zememereneto, na persite, chaldeite i asirijcite — zvezdobroeneto, hadaeneto, vračuvaneto, mahьosničestvoto i vsički čoveški izkustva; na evreite pъk — svetite knihi, v koito e pisano, če boh sъtvori nebeto i zemjata i vsičko, koeto e na neja, i čoveka, i vsičko pored, kakto piše; na elinite pъk dade hramatikata, ritorikata i filosofijata.

І коли було поділена мови, разом з мовами порозділювано було також між народами і норови, і звичаї, і устави, і закони, і знання. Єгиптянам [дісталось] –землемірство, а персам, халдеям і асирійцям – звіздарство, волхувувания, лікувания і всі мистецтва людські, жидам же – святі книги, в котрих написано, як Бог створив небо і землю, і все, що на ній, і людину, і все по порядку, як написано [в Писанні], а грекам – граматика, риторика, філософія.

Нъ прѣжде сего ѥлини не имѣахѫ своимь ѩꙁꙑкомь писменъ, нъ финичьскꙑми писменꙑ пьсаахѫ своѭ си рѣчь. И тако бѣшѧ мънога лѣта. Панамидъ же послѣжде пришьдъ, начьнъ отъ алъфꙑ и витꙑ шесть на десѧте писмень тъкъмо ѥлиномъ обрѣте: приложи имъ Кадмъ Милисии писмена три. Тѣмь же мънога лѣта девѧтьѭ на десѧте писменъ пьсаахѫ. И по томь Симонидъ обрѣтъ приложи дъвѣ писменѣ, Епихарии же съказател҄ь три писмена обрѣте, и събьра сѧ ихъ дъва десѧти и четꙑри. По мъноꙃѣх же лѣтѣхъ Дионисъ граматикъ шесть двогласьнъихъ обрѣте, по томь же дрѹгъи пѧть, и дрѹгъи три писмена и тако мъноꙃи мъноги лѣтꙑ ѥдъва събрашѧ л︮и︯ письменъ.

Нѫ прѣжⷣе сего еллини не имѣхѫ своимъ ѫꙁыкомь писмен · нѫ финичьскыми писмены писахѫ своѫ си рѣчь · и тако бѣшѫ многа лѣта · панамидь же послѣжде пришедъ · наченъ ѿ алфы и виты, si҃· писменъ тъкмо еллинѡмъ ѡбрѣте · прѣложи же имъ кадьмъ милисiи писмена, г҃· тѣм же многа лѣта, ѳi҃· писмены писаахѫ · и по томъ симонидъ ѡбрѣтъ приложи двѣ писмени · епихарiи же скаꙁатель, г҃· писмена ѡбрѣте · и събра сѧ ихь, к҃д · по мноꙁѣх же лѣтѣхъ дионисъ граматикъ, s҃· двогласныхь ѡбрѣте · по том же дрѹгыи, е҃· и дрѹгыи г҃· чисменитаа · и тако мноꙁи многыми лѣты · едва събрашѫ, л҃и· писменъ ·

Но прѣди това елинитѣ нѣмаха букви на своя езикъ, а пишеха своята рѣчь съ финикийски букви. И така беше много години. Послѣ, като дойде Паламидъ, започна отъ алфа и вита и състави на елинитѣ само 16 букви. Къмъ тѣхъ Кадъмъ Милиски прибави още 3 букви. Съ тѣзи 19 букви пишеха дълго врѣме. Послѣ Симонидъ изнамѣри и прибави двѣ букви, а писательтъ Епихарий изнамѣри 3 букви. И събраха се 24. Слѣдъ много години Дионисий Граматикъ изнамѣри 6 двугласни, послѣ другъ — 5 и другъ — 3 за числата. И така мнозина за много години едва събраха 38 букви.

Но преди това елините нямаха букви на своя език, а пишеха своята реч с финикийски букви. И така беше много години. После, като дойде Паламид, започна от алфа и вита и състави на елините само 16 букви. Към тях Кадъм Милиски прибави още 3 букви. С тези 19 букви пишеха дълго време. После Симонид изнамери и прибави две букви, а писателят Епихарий изнамери 3 букви. И събраха се 24. След много години Дионисий Граматик изнамери 6 двугласни, после друг — 5 и друг — 3 за числата. И така мнозина за много години едва събраха 38 букви.

Ма преду̀ тава̀ ѐлинете нѐмаа бу̀кви на сво̀йа езѝк, ми пѝшеа сво̀йта си реч с финикѝйски бу̀кви. И така̀ бѐше мо̀гу годѝн. По̀сле, откъ̀ дойдѐ Паламѝд, почна̀ от а̀лфа и вѝта и им съста̀ви на ѐлинете са̀мо шесна̀йсе бу̀кви. Към тех Кадъ̀м Милѝски им прило̀жи още три бу̀кви. С тия деветна̀йсе бу̀кви пѝшеа мо̀го годѝни. По̀сле Симонѝд изнамѐри и доба̀ви още две бу̀кви, а разказва̀ча Епиха̀рий изнамѐри три бу̀кви. И събра̀а 'нги са два̀йсе и чѐтири. След мно̀го годѝни Дионѝсий Граматѝк изнамѐри шес двугла̀сни, по̀сле нѐкой друг — 5 и още нѐкой — 3 за числа̀та. И така̀ могу о̀ра за мо̀гу годѝни събра̀а 38 букви.

Но пред тоа Грците немаа букви на свој јазик, а ги пишуваа своите зборови со феникиски букви. Така беше многу години. После се јави Паламид, што почна од алфавита и им изнајде на Грците само 16 букви. Кон нив Кадам Милетски додаде уште три букви. Со овие 19 букви пишуваа многу години. А после Симонид изнајде и додаде уште две букви, писателот Епихариј изнајде три букви и се собраа 24 букви. По многу години Дионисиј Граматик изнајде шест двогласки, после друг пет, и друг три за броевите. И така мнозина за многу години, одвај собраа 38 букви.

10. Нъ прѣжде сего елини не имѣахѫ своимь ѧꙁъікомь писменъ· нъ финичьскъіими писменъі писаахѫ своѭ си рѣчь· и тако бъішѧ мънога лѣта· паламидъ же послѣжде пришьдъ· начьнъ отъ алфъі и витъі· ѕ͠і· писменъ тъкъмо елиномъ обрѣте· приложи же имъ кадъмъ милисии писмена· г҃· тѣмьже мънога лѣта· ѳ͠і· писменъ писаахѫ· по томьже симонидъ обрѣтъ приложи· дъвѣ писмени· епихарии же съкаꙁатель три писмена обрѣте· и събьра сѧ ихъ· к͠д· по мъноꙃѣхъ же лѣтѣхъ· дионусии граматикъ· ѕ҃· дъвогласьнъіихъ обрѣте· по томьже дроугъіи· е҃· и дроугъіи· г҃· чисменитаꙗ· и тако мъноꙃи мъногъіими лѣтъі· едъва събьрашѧ· л͠и· писменъ·

Но изначала эллины не имели для своего языка букв, а финикийскими буквами писали свою речь, и так было долгие годы. Палимед же после пришел. Начав с альфы и виты, шестнадцать букв только эллинам обрел. Прибавил к ним Кадм из Милета буквы три. Так много лет девятнадцатью буквами писали. И потом Симонид обрел и прибавил две буквы, Эпихарий же, толкователь, три буквы обрел, и собралось их двадцать четыре. А через много лет Дионисий Грамматик шесть двугласных обрел, потом другой пять, и другой три численных. И так многие за много лет едва собрали тридцать восемь букв.

VII. Но перед этим не было у греков (особых) письмен [для своего языка], но записывали свою речь финикийскими письменами. И так было много лет. Потом же пришел Паламед и, начиная с «альфы» и «беты», нашел для греков лишь шестнадцать букв. Кадм из Милета прибавил к ним еще три буквы. И так в течение многих лет писали девятнадцатью буквами. И потом Симонид нашел и добавил две буквы, а Эпихарм толкователь нашел (еще) три буквы, и собралось их 24. Через много лет Дионисий Грамматик нашел шесть двоегласных, а потом другой - пять, а иной (еще) три цифры. И так многие за много лет едва собрали 30 и 8 письмен.

Али пре овога Грци не имаху писмо за свој језик, него феничанским писмом писаху своју реч. И тако беше много година. Дошавши после Панамид и почевши од алфе и вите, изнађе Грцима сам шеснаест слова. А Кадам Милисије додаде им три слова. Тако много година писаху са деветнаест слова. И потом Симонид, изнашавши, приложи два слова. А Епихарије тумач три слова створи. И сабра их се двадесет и четири. После много година Дионис граматик шест двогласних слова изнађе, а затим других пет, и друга три за бројеве. И тако многи кроз много година једва сабраше 38 слова.

Před tím však Helénové neměli písma pro svůj jazyk, nýbrž psali svou řeč písmeny foinickými. Tak tomu bylo mnoho let, až konečně přišel Palamédes, a ten počal od alfy a béty a vynalezl Helénům toliko šestnáct písmen. Kadmos Milétský jim pak přidal tři písmena (J, j, c). A tak psali po mnoho let devatenácti písmeny. Potom Simonides vynašel a přidal dvě písmena (h, w) a Epicharmos tlumočník vynalezl tři písmena (z, x, y). I sebralo se jich čtyřiadvacet. Po mnohých pak létech gramatik Dionysios vynalezl šest dvojhlásek, pak někdo jiný pět a jiný tři číselné znaky. A tak mnozí za mnoho let dali stěží dohromady třicet osm písmen.

Пр̌ед ти́м вшак Геле́нове́ немѣли пи́сма про сву̊й язꙑк, нꙑ́брж псали своу р̌еч пи́сменꙑ фоиницкꙑ́ми. Так тому бꙑло много лет, аж конечнѣ пр̌ишел Паламе́дес, а тен почал од алфꙑ а бе́тꙑ а вꙑналезл Геле́ну̊м толико шестна́цт пи́смен. Кадмос Миле́тскꙑ́ йим пак пр̌идал тр̌и пи́смена (Й, й, ц). А так псали по много лет деватена́цти пи́сменꙑ. Потом Симонидес вꙑнашел а пр̌идал двѣ пи́смена (г, вв) а Епихармос тлумочни́к вꙑналезл тр̌и пи́смена (з, кс, ꙑ). И себрало се йих чтꙑр̌иадвацет. По многꙑ́х пак ле́тех ґраматик Дионꙑсиос вꙑналезл шест двойгла́сек, пак нѣкдо йинꙑ́ пѣт а йинꙑ́ тр̌и чи́селне́ знакꙑ. А так мнози́ за много лет дали стѣжи́ догромадꙑ тр̌ицет осм пи́смен.

No predi tova elinite njamacha bukvi na svoja ezik, a pišecha svojata reč s finikijski bukvi. I taka beše mnoho hodini. Posle, kato dojde Palamid, započna ot alfa i vita i sъstavi na elinite samo 16 bukvi. Kъm tjach Kadъm Miliski pribavi ošte 3 bukvi. S tezi 19 bukvi pišecha dъlho vreme. Posle Simonid iznameri i pribavi dve bukvi, a pisateljat Epicharij iznameri 3 bukvi. I sъbracha se 24. Sled mnoho hodini Dionisij Hramatik iznameri 6 dvuhlasni, posle druh — 5 i druh — 3 za čislata. I taka mnozina za mnoho hodini edva sъbracha 38 bukvi.

Але перед тим греки не мали письмен, тож фінікійськими пнсьменами" мову свою запи- сували. І так було багато років. Потім прийшов Паламед і, починаючи з "альфи" і "бети", знайшов для греків лише шістнадцять букв. Кадм Мілетський додав до них ще три букви. І так упродовж багатьох років писали дев'ятнадцятьма буквами. А згодом Симоніді віднайшов і додав дві букви, а" Епікарм-розповідач знайшов [ше] три букви, і зібралось їх 24. Через багато років Дионієій Граматик знайшов шість дифтонгів, а потім інший – п'ять, а ще інший три цифри. І так багато які за багато літ ледве зібрали 30 ї 8 письмен.

По томь же мъногомъ лѣтомъ минѫвъшемъ божьѥмъ повелѣньѥмь обрѣте сѧ седмь десѧт мѫжь, иже прѣложишѧ отъ жидовьскаѥго на грьчьскъи ѩꙁꙑкъ. А словѣньскꙑѩ кън҄игꙑ ѥдинъ свѧтъи Конъстанътинъ, нарицаѥмꙑ Кѵрилъ, и писмена сътвори и кън҄игꙑ прѣложи в малѣхъ лѣтѣхъ; а они мъноꙃи. И мъногꙑ лѣтꙑ седмь ихъ писмена ѹстроиша, а седмь десѧтъ мѫжь прѣложеньѥ. Тѣмь же словѣньскаꙗ писмена свѧтѣиша сѫтъ и чьстьнѣиша, свѧтъ бо сътворилъ ꙗ ѥстъ, а грьчьскаꙗ ѥлини погани.

по том же многомъ лѣтѡмъ минѫвшемъ · бж҃иемъ повелѣниемь ѡбрѣте сѧ, о҃· мѫжъ · иже прѣложишѫ ѿ жидовъскаа на гръчьскыи ѫꙁыкъ · а словѣнскыѫ книгы · единъ ст҃ыи кѡстантинъ нарицаемыи кирилъ · и писмена створи и книгы прѣложи · въ малѣхь лѣтѣхь · а ѡни мноꙁи многы лѣты; ꙁ҃· ихъ писмена ѹстроⷩ҃ · а. о҃· прѣложение · тѣм же словѣнскаа писмена · cт҃ѣиши сѫⷮ и чьстнѣиша · ст҃ь бѡ мѫжъ створилъ ꙗ ѥⷭ҃ · а гръчьскаа еллини погани ·

Послѣ пъкъ, като минаха много години, намѣриха се по божие повеление 70 мѫже3, които прѣведоха отъ еврейски на гръцки езикъ [библията]. А славѣнскитѣ книги самъ св. Константинъ, нарѣченъ Кирилъ, ги прѣведе и буквитѣ създаде за малко години: онѣзи мнозина, 7 души, и за много години създадоха тѣхнитѣ букви, а 70 — прѣвода. Затова славѣнскитѣ букви сѫ по-свѣти и по за почить, защото свѣтъ мѫжъ ги е създалъ, а гръцкитѣ — елини езичници.

После пък, като минаха много години, намериха се по божие повеление 70 мъже3, които преведоха от еврейски на гръцки език [библията]. А славянските книги сам св. Константин, наречен Кирил, ги преведе и буквите създаде за малко години: онези мнозина, 7 души, и за много години създадоха техните букви, а 70 — превода. Затова славянските букви са по-свети и по за почит, защото свят мъж ги е създал, а гръцките — елини езичници.

По̀сле па, когѝ мина̀а мо̀го годѝни, по Бо̀жие повелѐнье намѐриа са седемдесѐ мъ̀же, кои го превѐдоа от еврѐйски на гръ̀цки езѝк [Писа̀нието]. А словѐнските кнѝги сам-саменѝчък Свети Константѝн, нарѐчен Кѝрил ги превѐде и бу̀квите сътворѝ за нѐколко го̀дин7. А онѝа — 7 ду̀ши за мо̀го годѝни устро̀иа тѐйните пѝсмена, а 70 — прѐвода. Затава̀ словѐнските бу̀кви са по-светѝ и по̀ за чест, що̀то светѐц ги е сътворѝл, а гръ̀цките — ѐлине по̀ганье.

После пак, кога поминаа многу години, се најдоа и по божја повела 70 мажи, што го преведоа од еврејски на грчки јазик15. Свети Константин наречен Кирил, сам и словенските книги и букви ги преведе за малку години, а оние мнозина и за многу години: седум души ги создадоа нивните букви, а седумдесет души преводот. Затоа словенските букви се посвети и подостојни за почит, зошто свет маж ги створил, а грчките, пак, букви многубошци.

11. по томьже мъногомъ лѣтомъ мъногомъ лѣтомъ минѫвъшемъ· божиемь повелѣниемь· обрѣте сѧ· о҃· мѫжь· иже прѣложишѧ отъ жидовьска ѧꙁъіка· на грьчьскъіи ѧꙁъікъ· 12. а словѣньскъі кънигъі· единъ свѧтъіи константинъ· нарицаемъіи курилъ· и писмена сътвори и кънигъ прѣложи· въ малѣхъ лѣтѣхъ· а они мъноꙃи мъногъі лѣтъі· ꙁ҃· ихъ писмена оустроишѧ· а· о҃· прѣложение· тѣмьже словѣньска писмена свѧтѣиша сѫтъ и чьстьнѣиша· свѧтъ бо мѫжь сътворилъ ꙗ естъ· а грьчьска елини погани·

После того, когда много лет уж минуло, Божьим повелением нашлось семьдесят мужей, которые переложили Писание с еврейского на греческий язык. А славянские буквы? Их один святой Константин, нареченный Кириллом, - и письмена сотворил, и книги перевел за малые годы. А те многие, за многие годы - семеро их письмена устроили, а семьдесят - перевод. Тем же славянским письменам более святости и чести, что святой муж сотворил их, а греческие - эллины поганые.

Потом же, когда прошли многие годы, по Божьему повелению нашлось 70 мужей, которые перевели (Писание) с еврейского языка на греческий. А для славян один святой Константин, (в пострижении) названный Кириллом, и письмена создал, и книги перевел за немногие годы: а они - многие и за много лет: семь их создало письмена, а семьдесят - перевод. И потому (еще) славянские письмена более святы и [более достойны почитания], ибо создал их святой муж, а греческие - язычники эллины.

Када потом прође много година, Божијом заповешћу, нађе се 70 мужева који преведоше са јеврејског на грчки језик. А словенске књиге сам свети Константин, назван Ћирило, и писмо створи и књиге преведе за кратко времена. А они многи више година – седам њих писмо састави, а седамдесет преведе [Свето писмо]. Зато је словенско писмо светије и часније, јер их је створио свети муж, а грчко пагани Грци.

Potom pak po uplynutí mnoha let na rozkaz Boží našlo se sedmdesát mužů, kteří pořídili překlad (Starého zákona) z židovského jazyka na řecký. Ale pokud jde o slovanské knihy, jediný svatý Konstantin řečený Cyril i písmena pro ně vytvořil i knihy přeložil v několika málo letech, kdežto u nich mnozí po mnoho let, sedm jich písmo upravovalo a sedmdesát překlad. Proto slovanská písmena jsou posvátnější a úctyhodnější, neboť svatý muž je vytvořil, kdežto řecká Helénové pohané.

Потом пак по уплꙑнути́ многа лет на розказ Божи́ нашло се седмдеса́т мужу̊, ктер̌и́ пор̌и́дили пр̌еклад (Старе́го за́кона) з жидовске́го язꙑка на р̌ецкꙑ́. Але покуд йде о слованске́ книгꙑ, йединꙑ́ сватꙑ́ Константин р̌еченꙑ́ Цꙑрил и пи́смена про нѣ вꙑтвор̌ил и книгꙑ пр̌еложил в нѣколика ма́ло летех, кдежто у них мнози́ по много лет, седм йих пи́смо управовало а седмдеса́т пр̌еклад. Прото слованска́ пи́смена йсоу посва́тнѣйши́ а у́цтꙑгоднѣйши́, неботь сватꙑ́ муж йе вꙑтвор̌ил, кдежто р̌ецка́ Геле́нове́ погане́.

Posle pъk, kato minacha mnoho hodini, namericha se po božie povelenie 70 mъže3, koito prevedocha ot evrejski na hrъcki ezik [biblijata]. A slavjanskite knihi sam sv. Konstantin, narečen Kiril, hi prevede i bukvite sъzdade za malko hodini: onezi mnozina, 7 duši, i za mnoho hodini sъzdadocha technite bukvi, a 70 — prevoda. Zatova slavjanskite bukvi sa po-sveti i po za počit, zaštoto svjat mъž hi e sъzdal, a hrъckite — elini ezičnici.

Відтак, коли пройшло багато років, за велінням Божим, знайшлося 70 мужів, що переклали [Писання] з жидівської на грецьку мову. А для слов'ян один святий Костянтин, [в постриженні] наречений Кирилом, і письмена створив, і книги переклав за небагато літ: а вони – багато було їх і за багато років. Семеро їх створили письмена, а сімдесят – переклад. І тому [також] слов'янські письмена святіші, бо святий муж створив їх, а грецькі – погани, елліни.

Аште ли къто речетъ ꙗко нѣстъ ѹстроилъ добрѣ, пон҄еже сѧ постраꙗѭтъ и ѥште, отъвѣтъ речемъ сим: и грьчьскꙑ такожде мъногашьди сѫтъ постраꙗли Акила и Симахъ и потомъ ини мъноꙃи. Ѹдобѣѥ бо ѥстъ послѣжде потворити, иже прьвоѥ сътворити.

аще ли кто речеть яко нѣⷭ҄ ѹстроилъ добрѣ · понеже сѧ постраꙗѫть и еще · ѿвѣтъ речемь симь · и гръчьскы такожⷣе · многажди сѫть постраꙗли · акилла и симмахь · и по томъ ини мноꙃи · ѹдобѣⷷ бо есть послѣжⷣе потворити неже пръвое створити ·

Ако ли пъкъ нѣкой рѣче, че не ги е нагласилъ добрѣ, понеже и сега още се нагласяватъ, ще дадемъ този отговоръ: и гръцкитѣ сѫщо така много пѫти сѫ били нагласявани отъ Акила и Симахъ, а послѣ и отъ мнозина други. Защото по-лесно е да се нагласи отпослѣ, отколкото да се създаде за пръвъ пѫть.

Ако ли пък някой рече, че не ги е нагласил добре, понеже и сега още се нагласяват, ще дадем този отговор: и гръцките също така много пъти са били нагласявани от Акила и Симах, а после и от мнозина други. Защото по-лесно е да се нагласи отпосле, отколкото да се създаде за пръв път.

Ако па нѐкой речѐ, че ги нѐ'а напра̀ил добрѐ, понеже и сегѝ са допра̀ват още, шъ ви дадѐме тоа о̀тговор: и гръ̀цките съ̀що мо̀гу пъ̀ти са ги донастройва̀ле Акила и Симах, а по̀сле и мо̀гу други. Оти15 по-удо̀бно'о да са донаго̀ди по̀сле отко̀лко 'а са сътворѝ нѐщо от пръ̀в път.

Ако, пак, некој рече дека не ги донаправил добро, бидејќи и сега се доправаат, и на тоа ќе одговориме: „Исто така и грчките многу пати се поправани од Ахила и Симаха, а потоа и од мнозина други. Оти позгодно е да се поправаат после, отколку првпат да се создаваат.“

14. Аще ли къто речетъ· ꙗко нѣстъ оустроилъ добрѣ· понеже сѧ постраꙗѭтъ и еще· отъвѣтъ речемъ симъ· и грьчьскъі такожде мъногашьдъі сѫтъ постраꙗли· акула и симахъ и по томь и ини мъноꙃи· оудобѣе бо естъ послѣжде потворити· неже прьвое сътворити·

Если же кто скажет, что не устроил их добро, потому что доделывают их еще, в ответ скажем этим: и греческие также многажды доделывали - Акилла и Симмах, и после иные многие. Легче ведь после доделывать, нежели первое сотворить.

VIII. Если же кто скажет, что дело его несовершенно, ибо и теперь (его) еще доделывают, то на эти речи такой ответ: так и греческие (работы) много раз доделывали Аквила и Симмах и потом иные многие. Ибо легче после доделывать, чем сначала создать.

Ако ли неко каже да није саставио добро, јер се још поправља, овима ћемо одговорити: и грчко су такође више пута поправљали, Акила и Симах и затим многи други. Јер лакше је касније поправити, него најпре створити.

A řekne-li kdo, že jich nevytvořil dobře, protože se ještě upravují, odpovíme jim: řecká rovněž mnohokrát upravovali Akvilas a Symmachos a potom mnozí jiní. Je jistě mnohem snadnější později přetvářet, než poprvé vytvořit.

А р̌екне-ли кдо, же йих невꙑтвор̌ил добр̌е, протоже се йещѣ управуйи́, одпови́ме йим: р̌ецка́ ровнѣж многокра́т управовали Аквилас а Сꙑммахос а потом мнози́ йини́. Йе йистѣ многем снаднѣйши́ поздѣйи пр̌етва́р̌ет, неж попрве́ вꙑтвор̌ит.

Ako li pъk njakoj reče, če ne hi e nahlasil dobre, poneže i seha ošte se nahlasjavat, šte dadem tozi othovor: i hrъckite sъšto taka mnoho pъti sa bili nahlasjavani ot Akila i Simach, a posle i ot mnozina druhi. Zaštoto po-lesno e da se nahlasi otposle, otkolkoto da se sъzdade za prъv pъt.

Тож як скаже хто, що недосконала справа його, бо й донині її довершують, то на ці промови така віддовідь: і грецькі [абетки] також багато раз доробляли. Аквіла і Сіммах і потім багато інших. Зручно ж бо потім доробляти, ніж попервах творити.

Аште бо въпросиши кън҄игъчиѩ грьчьскꙑѩ, глаголѩ, къто вꙑ ѥстъ писмена сътворилъ или кън҄игꙑ прѣложил, или въ коѥ врѣмѧ, то рѣдъци отъ н҄ихъ вѣдѧтъ. Аште ли въпросиши словѣньскꙑѩ боукар҄ѧ, глаголѩ: къто вꙑ писмена сътворилъ ѥстъ или кън҄игꙑ прѣложилъ, то вьси вѣдѧт и отъвѣштавъше рекѫтъ: свѧтъи Конъстантинъ Философъ, нарицаѥмъи Кѵрилъ, тъ намъ писмена сътвори и кън҄игꙑ прѣложи, и Меѳодиѥ, братръ ѥго; сѫтъ бо ѥште живи, иже сѫтъ видѣли ихъ.

аще бо въпросиши книгьчиѧ гръчьскыѧ гл҃ѧ · кто вы есть писмена створилъ · или книгы прѣложилъ · или въ кое врѣмѧ · то рѣдцiи ѿ нихъ вѣдѧть · аще ли въпросиши словѣнскыѧ бѹкарѧ гл҃ѧ · кто вы писмена створилъ есть · или книгы прѣложилъ · то вьси вѣдѧть · и ѿвѣщавше рекѫть · ст҃ыи кѡстантинъ философъ нарицаемыи кирълъ · тъ намь писмена створи и книгы прѣложи · и меѳодие братъ его ·

Ако запиташъ гръцкитѣ книжовници, като рѣчешъ: „Кой ви е създалъ буквитѣ и прѣвелъ книгитѣ, или въ кое врѣме?“, то рѣдко измежду тѣхъ знаятъ. Обаче ако запиташъ славѣнскитѣ азбукарчета, като рѣчешъ: „Кой ви е създалъ азбуката или прѣвелъ книгитѣ?“, всички знаятъ и въ отговоръ ще рѣкатъ: „Св. Константинъ Философъ, нарѣченъ Кирилъ, той ни създаде азбуката и прѣведе книгитѣ и братъ му Методий.“ Още сѫ живи, тѣзи които сѫ ги виждали.

Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: „Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?“, то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?“, всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий.“ Още са живи, тези които са ги виждали.

Ако пѝташ гръ̀цките книгчѝи кат' ги сглъчѝш: „Кой ви напра̀и писмена̀та или ви превѐде кнѝгите, или в кое врѐме?”, то рѐдко нѐкой из них16 шъ зна̀а. Но ако пѝташ словѐнски кнѝжник, кат' го сглъ̀чиш: „Кой ви сътворѝ бу̀квите или ви превѐде кнѝгите?”, сѝчки зна̀ат и отгова̀райки шъ речъ̀т: „Светѝ Константѝн Филосо̀ф, нарѝчан Кѝрил, той ни сътворѝ пѝсмената и кнѝгите превѐде, и брат му Мето̀дий.” Още са жѝви онѝа, къдѐ са ги вижда̀ле.

Ако ги запрашаш, пак грчките книжевници: „Кој ви ги создал буквите и превел книгите? - Тоа малцина од нив и ретко знаат за тие работи. Ако, пак, ги запрашаш словенските книжевници: „Кој ви ги создал буквите и кој ви ги превел книгите?“ - сите знаат и одговарајќи ќе кажат: Свети Константин Философ, наречен Кирил, тој нам ни ги создаде буквите и книгите ги преведе, заедно со брата си Методија. Уште се живи оние што ги виделе нив.“

Аще бо въпросиши кънигъчиѧ грьчьскъіѧ глаголѧ· къто въі естъ писмена сътворилъ· или кънигъі прѣложилъ· или въ кое врѣмѧ· то рѣдъци отъ нихъ вѣдѧтъ· аще ли въпросиши словѣньскъіѧ боукарѧ глаголѧ· къто въі писмена сътворилъ или кънигъі прѣложилъ· то вьси вѣдѧтъ· и отъвѣщавъше рекѫтъ· константинъ философъ· нарицаемъіи курилъ· тъ нъі писмена сътвори и кънигъі прѣложи· и меѳодии братъ его· сѫтъ бо еще живъі· иже сѫтъ видѣли ꙗ·

Вот если спросить книгочеев греческих так: кто вам письмена сотворил или книги перевел, или в какое время, - то редкие из них знают. Если же спросить славянских грамотеев так: кто вам письмена сотворил или книги перевел, то все знают и, отвечая, говорят: святой Константин Философ, нареченный Кириллом - он нам письмена сотворил и книги перевел, и Мефодий, брат его.

IX. Ведь если спросишь книжников греческих, говоря: кто создал вам письмена или книги перевел и в какое время, то мало кто среди них (это) знает. Если же спросишь славянских книжников, кто вам письмена создал или книги перевел, то все знают и, отвечая, говорят: святой Константин Философ, названный Кириллом, он и письмена создал, и книги перевел, и Мефодий, брат его. Ведь еще живы те, кто их видели.

Ако упиташ учене Грке: Ко вам је створио писмо, или превео књиге, или у које време, то ретки од њих знају. Ако ли упиташ учене Словене: Ко вам је створио писмо или превео књиге, то сви знају, и одговоривши кажу: Свети Константин, звани Ћирило, он нам писмо створи и преведе књиге, и његов брат Методије. Јер има још живих који су их видели.

Otážeš-li se tedy řeckých literátů a řekneš: Kdo vám vytvořil písmena nebo přeložil knihy nebo v které době? – tu málokdo z nich to ví. Otážeš-li se však slovanských spisovatelů: Kdo vám vytvořil písmena nebo knihy přeložil? tu všichni to vědí a odpovídajíce řeknou: Svatý Konstantin Filosof řečený Cyril, ten nám i písmena vytvořil i knihy přeložil, a jeho bratr Metoděj. Neboť jsou ještě živí ti, kteří je viděli.

Ота́жеш-ли се тедꙑ р̌ецкꙑ́х литера́ту̊ а р̌екнеш: Кдо ва́м вꙑтвор̌ил пи́смена небо пр̌еложил книгꙑ небо в ктере́ добѣ? – ту ма́локдо з них то ви́. Ота́жеш-ли се вшак слованскꙑ́х списователу̊: Кдо ва́м вꙑтвор̌ил пи́смена небо книгꙑ пр̌еложил? ту вшихни то вѣди́ а одпови́дайи́це р̌екноу: Сватꙑ́ Константин Философ р̌еченꙑ́ Цꙑрил, тен на́м и пи́смена вꙑтвор̌ил и книгꙑ пр̌еложил, а йего братр Методѣй. Неботь йсоу йещѣ живи́ ти, ктер̌и́ йе видѣли.

Ako zapitaš hrъckite knižovnici, kato rečeš: „Koj vi e sъzdal bukvite i prevel knihite, ili v koe vreme?“, to rjadko izmeždu tjach znajat. Obače ako zapitaš slavjanskite azbukarčeta, kato rečeš: „Koj vi e sъzdal azbukata ili prevel knihite?“, vsički znajat i v othovor šte rekat: „Sv. Konstantin Filosof, narečen Kiril, toj ni sъzdade azbukata i prevede knihite i brat mu Metodij.“ Ošte sa živi, tezi koito sa hi viždali.

Бо як спитаєш книжників грецьких, промовляючи: "Хто створив вам письмена або ж книги переклав, і в які часи?" – то рідко ктось з них відає це. Якщо ж запитаєш слов'янських граматиків: "Хто вам письмена створив був, або хто книги переклав?" – то всі відають і, відповідаючи, промовляють: "Святий Костянтин Філософ, наречений Кирилом, він письмена створив і книги переклав; і Мефодій, брат його. Адже живі ще ті, хто бачив їх."

И аште въпросиши въ коѥ врѣмѧ, то вѣдѧтъ и рѣкѫтъ, ꙗко въ врѣмена Михаила, цѣсарꙗ грьчьска, и Бориса, кънѧꙃѧ блъгарьска, и Растица, кънѧꙃа моравьска, и Коцелꙗ, кънѧꙃа блатьнска въ лѣто же отъ съꙁьданьꙗ вьсего мира ҂︮ꙃ︯т︯ѯ︯г︯.

и аще въпросиши въ кое врѣмѧ, то вѣдѧть и рекѫть · ꙗко въ врѣмена михаила цр꙯ѣ грѣчьскаго · и бориса кнѧꙁа блъгарскаго · и растица кнѧꙁа морска · и коцелѣ кнѧꙁа блатенска · въ лѣта же ѿ съꙁданиа въсего мира, ҂s҃т҃ѯ҃г·

И ако попиташъ въ кое врѣме, то всички знаятъ и ще рѣкатъ, че прѣзъ врѣмето на гръцкия царь Михаилъ и на Бориса българския князъ, и на Растица моравския князъ, и на Коцѣлъ блатенския князъ, въ годината 63634 отъ създаването на свѣта.

И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатенския княз, в годината 63634 от създаването на света.

И ако попѝташ в койо̀ врѐме, то сѝчки зна̀ат и шъ речъ̀т, че'а по врѐмето на гръ̀цкио цар Михаѝл и на Борѝса бъ̀лгарскиа кньаз, и на Ра̀стица мора̀вскио кньаз, и на Ко̀цел бла̀тенскио кньаз, в годѝната 6363 от създа̀ваньето на светъ̀.

И ако прашаш во кое време , знаат и во одговор ќе речат дека тоа станало во времето на грчкиот цар Михаил, бугарскиот кнез Борис моравскиот кнез Коцељ - во годината од создавањето на светот 636316.

и аще въпросиши въ кое врѣмѧ· то вѣдѧтъ и рекѫтъ· ꙗко въ врѣмена михаила цѣсарѣ грьчьска· и бориса кънѧꙃѣ блъгарьска· и растица кънѧꙃѣ моравьска· и коцьлѣ кънѧꙃѣ блатьньска· въ лѣто от съꙁьданиꙗ мира· ҂ѕ҃т҃ѯ҃г҃·

И если спросить, в какое время, то знают и говорят, что во время Михаила, царя греческого, и Бориса, царя болгарского,и Ростислава, князя моравского, и Коцела, князя блатенского, в лето от сотворения всего мира 6363-е.

И если спросишь, в какое время, то знают и скажут, что во времена Михаила, цесаря греческого, и Бориса, князя болгарского, и Ростислава, князя моравского, и Коцела, князя блатенского, в лето же от создания мира 6363.

И ако упиташ у које је то време било, и то знају, и рећи ће да је било у време грчког цара Михаила, и бугарског кнеза Бориса, и моравског кнеза Растислава и панонског кнеза Коцеља, 6363. (863) године од створења целог света.

A otážeš-li se, v které době, i to vědí a řeknou, že v době M i c h a e l a , císaře řeckého, a B o r i s e , knížete bulharského, a R a s t i c e , knížete moravského, a K o c e l a , knížete Blatenského hradu,1 v letech od stvoření světa šest tisíc tři sta šedesát tři.2

А ота́жеш-ли се, в ктере́ добѣ, и то вѣди́ а р̌екноу, же в добѣ М и х а е л а , ци́сар̌е р̌ецке́го, а Б о р и с е , кни́жете булгарске́го, а Р а с т и ц е , кни́жете моравске́го, а К о ц е л а , кни́жете Блатенске́го граду,1 в летех од створ̌ени́ свѣта шест тиси́ц тр̌и ста шедеса́т тр̌и.2

I ako popitaš v koe vreme, to vsički znajat i šte rekat, če prez vremeto na hrъckija car Michail i na Borisa bъlharskija knjaz, i na Rastica moravskija knjaz, i na Kocel blatenskija knjaz, v hodinata 63634 ot sъzdavaneto na sveta.

І як спитаєш коли, то відають і скажуть, що за часів Михайла, царя грецького, і Бориса, князя Болгарського, і Ростислава, князя Моравського, і Коцела, князя блатенського, в літо ж від створення світу всього 6363.

Сѫтъ же и ини отъвѣти, ѩже инъде речемъ, а нꙑнѣ нестъ врѣмѧ. Такъ раꙁѹмъ, братрьѥ, богъ ѥстъ далъ словѣномъ, ѥмѹже слава и чьстъ и дрьжава и поклон҄еньѥ нꙑнѣ и присно и въ бесконьчьнꙑѩ вѣкꙑ. Аминь.

сѫть же и ини ѿтвѣти · ѧже и инде речемъ · а нинѣ нѣсть врѣмѧ · такъ раꙁѹмъ братие б҃ъ есть далъ словѣнѡмъ · емѹ же слава и чьсть и дръжава и покланѣние · нинѣ и присно · и въ бесконечныѧ вѣкы, амин:

Има и други отговори, които другаде ще кажемъ, а сега нѣма врѣме5. Така, братя, богъ е далъ разумъ на славѣнитѣ, комуто слава и честь, и власть, и поколѣние сега и винаги въ безкрайнитѣ вѣкове, аминъ.

Има и други отговори, които другаде ще кажем, а сега няма време5. Така, братя, бог е дал разум на славяните, комуто слава и чест, и власт, и поколение сега и винаги в безкрайните векове, амин.

Има и дру̀ги о̀тговори, кои на дру̀го мѐсто шъ ги ка̀жеме, ма сегѝ му нѐа врѐмето. Така̀, бра̀кьа17, Бог е дал ра̀зум на словѐнете, нѐму сла̀ва и чес', и влас', и поколѐнье сегѝ и вѝнаги в безконѐчните вековѐ, амѝн.

Има и други одговори и на друго место ќе ги кажеме зашто сега нема време.

15. Сѫтъ же и ини отъвѣти· ѧже речемъ· а нъінѣ нѣстъ врѣмѧ· такъ раꙁоумъ· братие· богъ естъ далъ словѣномъ· емоуже слава· и чьсть· и дрьжава· и покланѣние· нъінѣ и присно· и въ бесконьчьнъіѧ вѣкъі· аминъ : —

Есть же и иные ответы, их же в ином месте скажем, а ныне не время. Так разум, братья, Бог дал славянам, Ему же слава и честь, и держава, и поклонение ныне и присно и в бесконечные веки. Аминь.

X. Есть же и другие ответы, как скажем в ином месте, а ныне нет времени. Такое знание, братья, дал Бог славянам, а Ему слава и честь и власть ныне и присно и во веки веков. Аминь.

Има и других одговора, које ћемо рећи на другом месту, а сада није време. Такав је разум, браћо, Словенима дао Бог, коме слава, и част, и сила и поклоњење, сада, и увек и у бесконачне векове. Амин.

Jsou také jiné odpovědi, jež povíme jinde, nyní není k tomu příhodná doba. Takovou vzdělanost, bratři, dal Slovanům Bůh. Jemu budiž sláva a čest a moc a klanění nyní i vždycky i po neskončené věky. Amen.

Йсоу таке́ йине́ одповѣди, йеж пови́ме йинде, нꙑни́ нени́ к тому пр̌и́годна́ доба. Таковоу вздѣланост, братр̌и, дал Словану̊м Бу̊г. Йему будиж сла́ва а чест а моц а кланѣни́ нꙑни́ и вждꙑцкꙑ и по нескончене́ вѣкꙑ. Амен.

Ima i druhi othovori, koito druhade šte kažem, a seha njama vreme5. Taka, bratja, boh e dal razum na slavjanite, komuto slava i čest, i vlast, i pokolenie seha i vinahi v bezkrajnite vekove, amin.

Є й інші відповіді, як скажемо ми в іншому місці, а нині немає часу. Такий розум, браття, дав Бог слов'янам. Йому слава і честь, і влада, і поклоніння – нині і повсякчас, і на безкінечні віки віків! Амінь.

1. ↑ Тази дума липсва в най-стария препис. Явно е добавена от авторите на учебника от 1965г.

2. ↑ В изданѥто, с което разполагам, тази част липсва. Липсващата част намерих тук: https://vk.com/@drewomir-o-pismenah, след което установих, че са преписвали от най-стария препис – този от 1348 г. – F. I. 376 , и уеднаквих теѯта с преписа. Не въведох всички надредни знаци, а само тези, които означават съкращение.

По-долу прилагам изображения на този препис. Важно е да се отбележи, че в преписа от 1348г. неизменно се използва Ѫ вместо Ѧ в Ѧꙁꙑкъ. Това заслужава отделно изследване.

Букви с надредни знаци: л҄, н҄

Числа: л︮и︯ = 38; а︮і︯=11; ҂︮ꙃ︯т︯ѯ︯г︯ = 6363

1. ↑ Това е текстът от преписа от 1348г, взет както е въведен от https://vk.com/@drewomir-o-pismenah, прегледан и поправен така, че да е най-близко до написаното в самия препис. В този препис вече се забелязва отпадане на някои краесловни ерове, както и „грешна“ употреба на големия юс (Ѫ). По този препис са повечето преводи. Към превода си Б. Н. Флоря дава доста обяснителни бележки.

Някои от поправените надредни знаци: к҃ оⷣ жⷣ т꙯ ѫⷮ vⷢ҃ нⷭ҇ еⷱ҇ л꙯ л҃ оⷩ҃ ѥⷭ҃ ѣⷭ҄ ѣⷷ р꙯ s҃ ѯ҃

0. ↑ Този превод е същият като съвременния български, само че с приложен върху него иванчевски правопис, който е бил официален до 1945 г. Правописът приложих с помощта на разширението за Firefox Иванчевски правописен конвертор. Вече може да се ползва и през мрежата на адрес pravopis.osvedomitel.bg.

Източник: Читанка

1. ↑ ДЗѢЛО [дзяло] (старобългъ.) — много, твърде; ЦРЬКꙐ — църква; ЧАꙖНЬѤ [чаянье] — очакване, надежда; ШИРОТА — ширина, обхватъ; ꙖДЪ [ядъ] — отрова; ѪДОУ [онду] — кѫдѣ; ЮНОСТЬ — младость; ѨЗꙐКЪ [йензыкъ] — езикъ.

2. ↑ Въ нѣкои отъ прѣписитѣ сѫ изредени всички букви на славѣнската азбука, като се посочва и кои сѫ създадени по гръцки образецъ. Това пълно изреждане трѣбва да се смѣта за съставна часть на авторския текстъ, а не за кѫсна добавка на прѣписвачитѣ (интерполация).

3. ↑ Става дума за прѣводътъ на седемдесеттѣ (Septuaginta), осѫщественъ по врѣмето на египетския царь Птолемей II Филадѣлфъ.

4. ↑ Годината 6363 отъ сътворението на свѣта, изчислена по византийското лѣтоброене (6363–5508), е 855. ↑ Нѣкои изслѣдователи иматъ основание да допускатъ, че Храбъръ използва александрийската система на лѣтоброене (6363–5500=863). Други изслѣдователи пъкъ смѣтатъ, че годинитѣ 855 и 863 отразяватъ двѣ фази въ създаването на славѣнската писменость.

5. ↑ Изразътъ „а сега нѣма врѣме“ може да се тълкува по два начина: или Черноризецъ Храбъръ е бързалъ по нѣкакви причини да зъвърши творбата си или изразътъ може да се схваща като „сега не му е врѣмето“.

Източник: Читанка

1. ↑ ДЗѢЛО [дзяло] (старобълг.) — много, твърде; ЦРЬКꙐ — църква; ЧАꙖНЬѤ [чаянье] — очакване, надежда; ШИРОТА — ширина, обхват; ꙖДЪ [яд] — отрова; ѪДОУ [онду] — къде; ЮНОСТЬ — младост; ѨЗꙐКЪ [йензыкъ] — език.

2. ↑ В някои от преписите са изредени всички букви на славянската азбука, като се посочва и кои са създадени по гръцки образец. Това пълно изреждане трябва да се смята за съставна част на авторския текст, а не за късна добавка на преписвачите (интерполация).

3. ↑ Става дума за преводът на седемдесетте (Septuaginta), осъществен по времето на египетския цар Птолемей II Филаделф.

4. ↑ Годината 6363 от сътворението на света, изчислена по византийското летоброене (6363–5508), е 855. ↑ Някои изследователи имат основание да допускат, че Храбър използва александрийската система на летоброене (6363–5500=863). Други изследователи пък смятат, че годините 855 и 863 отразяват две фази в създаването на славянската писменост.

5. ↑ Изразът „а сега няма време“ може да се тълкува по два начина: или Черноризец Храбър е бързал по някакви причини да зъвърши творбата си или изразът може да се схваща като „сега не му е времето“.

1. ↑ Мой превод на произведението на родното ми наречие. Това е говор от северозападна България от Врачанска област Белослатинска околия.

Във фонетично отношение се отличава с по-твърди гласни и почти никакво йотиране (о̀да - ходя, права – правя, отварам – отварям, големиа/о – големия). Поради тази причина никъде не съм употребил „я“. Тази буква дори ясно се чува като „и“+„а“, а не „я“. Така и съм изписвал думите. Често се наблюдава смекчаване на гласната след „н“ при думите от среден род (ча̀канье, ора̀нье, стрѝганье, у̀ченье и др.). Тази особеност се наблюдава повече в селата.

Буквата „а“, когато е неударена е силно потъмнена и се чува по-скоро като „ъ“. Писал съм „ъ“ само, когато гласната е под ударение. В другите случаи съм писал „а“, както е в книжовния правопис ( глава - гла̀ва/главъ̀, дъска – дъ̀ска/дъскъ̀, коза – козъ̀). Съществителните от мъжки род в множествено число по-често приемат окончание „е”, когато се състоят от повече от две срички (гълъбе, писателе, слушателе, овчаре).

Друг отличителен белег е намалената употреба на „х“ - буквата просто се изпуска (у̀бав – хубав, о̀ра – хора и тн.). Краесловното „т“ също често се изпуска (шес – шест, чес – чест). Звучните съгласни също често се потъмняват и дори изчезват (на̀чи – зна̀чи, у̀баф – хубав, вежлиф - вежлив, сѝчко – всѝчко, рѐтко - рядко). Ударенията в думите падат на най-различни места в зависимост от мелодиката на изречението или това, върху което иска да наблегне говорещия (дъ̀ски/дъскъ̀, „За̀клопи ги тиа у̀ста!” (ж.р. мн.ч.) ).

За по-добро представяне на начина на четене, грижливо поставих ударения на всяка дума с повече от една сричка (освен когато думата е клитика).

По отношение на граматиката говорът се отличава с непроменливо местоположение на частицатата за отрицание при глаголите (не пие ми са - не ми се пие, не наяде са – не се наяде, не събла̀чай са – не се събличай, не видѐх го…). По̀ на запад ще чуете често местоименията „он, она, оно, они“ вместо „той, тя, то, те“, както и 1во л. ед. ч., звучащо като 1во л. мн. ч. (одим - ходя, видим – видя). По тази причина често ще чуете „о̀диме” – ходим, „вѝдиме” – видим и т.н. Също често срещана е употребата на „ꙗзе“ и „ꙗ“ вместо „аз“ за 1во л. ед. ч.(От цѐло село са̀мо ꙗ̀зе вѝкам аз.).

Пълен член почти не се използва, а потъмненото „а”, използвано за кратък член често изглася на „о” по селата и във Враца (голѐмио, минѝнкио - малкия, уба̀вио - хубавия, свето – света, градо – града).

Ударението в миналото свършено деятелно причастие пада на гласната преди „л” (одѝл/а/о, каза̀л/а/о, приказва̀л/а/о, чува̀л/а/о).

Има и доста други особености, като те се променят от село на село, „но сега не му е времето“.

Говорът е разпространен на запад от ятовата граница – всички е-кат (нема, требва, бегам…).

2. ↑ Запазих „О” като в ръкописа, тъй като всеки от този край ще разбере значението. Иначе биха казали „славйане” под влияние на книжовния език.

3. ↑ Ми, Ами, Ма, Ама - Но

4. ↑ По̀ган – мръсен, нечистоплътен човек, нечестивец, друговерец, поганец.

5. ↑ Приспособление за удобство, устройство и т.н.

6. ↑ „моо са“ - може да се; нуждаеа са 'а – нуждаеха се да.

7. ↑ годѝни/го̀дин – години (На колко го̀дин си?). Когато съществителното е в множествено число и е смислово бройно, често окончанието „и” се изпуска.

8. ↑ дѐка/къдѐ - къде, където, който, която, което, които, че.

9. ↑ тертип м.(от арабски) - начин, ред, устройство, образец.

10. ↑ Метатезата (премятането на гласна през съгласни) е често срещано явление, като това води до промяна и на други букви в думата (първи – пръ̀ви, бързо – бръ̀же, тръгвам – тръ̀гам, хвърлям – фръ̀гам, хвърчи – фръ̀чи).

11. ↑ Глаголът „съм” (3 л. ед. ч.) често се чува като слято удължение заедно с предходната дума, към която се отнася и променя звученето си.

12. ↑ „он, она, оно, они“ вместо „той, тя, то, те“. По-често се чува във Враца, поради стичане на население от селата в търсене на прехрана и все още по селата. В белослатинско по-скоро ще чуете като взаимозаменяеми „той, тоа, о̀ньа - той, този, онзи; тйа, та̀а, она̀а - тя, тази, онази; тѝа, онѝа - те, тези, онези”…

13. ↑ Тава̀ – това; тавъ̀ – тава (плитък метален съд за печене).

14. ↑ Често и двусрични думи стават проклитики. По-скоро звучат така: кътуподражава̀ле; къдегръ̀цкиа; некодру̀г.

15. ↑ „оти, що, щот', щото” („оти” от гръцки) – защо, защото.

16. ↑ них/тех, техни/нихни – техни. „них” се среща по̀ на запад, в селата и Враца.

17. ↑ „бракьа, брайкьа, братьа” - братя, „макьа, майкьа” - майка.

Наводи

Забелешки

1. ↑ бог

2. ↑ живот

3. ↑ многу

4. ↑ црква

5. ↑ човек

6. ↑ дарежливост

7. ↑ младост

8. ↑ јазик

9. ↑ отров

10. ↑ грчката

11. ↑ словенската

12. ↑ буквите

13. ↑ столпотворение

14. ↑ науките

15. ↑ Светото писмо

16. ↑ 863 г.

Източник: https://mk.m.wikisource.org/wiki/О_писменех

Още един източник: https://makedonskijazik.mk/2010/11/о-писменех-за-буквите-текстот.html

1. ↑ Още едно реконструирано издание.

Източник: https://www.academia.edu/search?q=Старобългарска читанка&utf8=✓.

Заглавие: Старобългарска читанка (Littera et Lingua Series Dissertationes 11)

Автор: © 2016, Андрей Бояджиев

ISSN: 1314-3352

Издател: © 2016, Факултет по славянски филологии, Софийски университет „Св, Климент

Охридски“.

Редактор: Радостина Велева

Creative Commons License

Черноризец Храбър. За буквите

Обзор: Петканова 1984; Грашева 2003; Петканова 2003; Стойкова 2008.

Издания: Куев 1967; Джамбелука-Коссова 1980 (с реконструкция); Veder 1999 (с реконструкция)

Превод: Динеков, Куев, Петканова 1974: 96–102.

Текстът тук е реконструиран според най-архаичните текстове, като се имат предвид реконструкциите на Алда Джамбелука-Коссова и Уилям Федер.

2. ↑ ⰰ · ⰱ · ⰲ · ⰳ · ⰴ · ⰵ · ⰶ · ⰷ · ⰸ · ⰹ · ⰻ · ⰼ · ⰽ · ⰾ · ⰿ · ⱀ · ⱁ · ⱂ · ⱃ · ⱄ · ⱅ · ⱛ · ⱇ · ⱒ · ⱉ · ⱊ · ⱌ · ⱍ · ⱎ · ⱏ · ⱋ · ⰺ · ⱐ · ⱈ · ⱑ · ⱖ · ⱓ · ⱔ

Източник: web.archive.org..Сказание

1. ↑ Преводачът Борис Николаевич Флоря беше разделил текста на цѣлини малко по-различно от мен. За целите на това издание следвам моето разделение, но запазих означенията и на неговото деление, на глави”, както ги нарича той. Така може да се видят разликите в разделянето.

Много подробни обяснения към произведението ще намерите на адреса, откъдето взех самия текст на превода.

Източник: Сказания о начале славянской письменности, Борис Николаевич Флоря, Москва 1981 (130-131)

Източник: Хрестоматија средњовековне књижевности, Том I, Старословенска и преводна књижевност, Приредио и на савремени српски пренео, Томислав Јовановић, Београд 2012 (26-28)

0. ↑ Заглавието в източника е: „MNICH CHRABR: „O PÍSMENECH“ (SPIS NA OBRANU SLOVANSKÉHO PÍSMA)”.

Източник: http://www.moraviamagna.cz/pismo/p_chrabr.htm

Legenda: ь – měkký jer; ъ – tvrdý jer. Viz abeceda.

1. ↑ – Kníže Svatopluk tu není (k roku 863) ještě jmenován (tehdy mu bylo asi 16 let). Ve Fuldských análech je poprvé jeho jméno uvedeno k roku 869, patrně coby knížete nitranského (pozn. PŠ).

2. ↑ – Značnou nesnáz působí rok vynalezení slovanského písma: 6363 od stvoření světa, tj. odečteme-li 5508 podle éry byzantské, rok 855. ↑ Podle Života Konstantinova však souvisí sestavení slovanského písma Konstantinem s moravskou misií. Proto se předpokládá, že zde se počítají léta podle éry alexandrijské neboli annianovské, tj. 6363 – 5500, což dává rok 863. ↑ Na tento pozdější letopočet ukazuje i Kocelovo působení na Blatenském hradě až v letech 861-884.

Nevíme ovšem, zda Konstantin svůj vynález nechtěl uplatnit již dříve u makedonských Slovanů, v jejichž knížectví na jihu Makedonie po jistou dobu působil jeho bratr Metoděj jako byzantský guvernér (stratég). Tedy na území v bezprostřední zájmové sféře Byzance, což mohlo narazit na nepochopení ze strany patriarchy Fotia.

Petr Šimík (2005).

0. ↑ Това е текстът на чешкия превод, написан с български и някои общокирилски букви. Запазих ударенията на буквите, така както са в чешки език. Решенията ми за някои букви заслужават обяснениe.

Чешкото меко „Х” се пише с латински букви: „ch”. Българското съответствие е „Х”. За твърдото им гърлено „Х” съм използвал „Г”, както се ползва в украински. Нашето „Г” съответства в чешки на твърдо (гърлено) „Х” (hlava – глава, pohany – погани, Bůh – Бог). Звукът „Г” те означават с „G” и го използват само за чужди думи (galanterie, gladiátor). Украинците ползват знака „Ґ” за да означат звука „Г”.

„Ě” = „Ѣ” – чете се йе. Достигнах до това решение след като се убедих, че почти навсякъде тази буква съвпада с ЯТ(Ѣ) както би било в правописа ни до 1945 г. (člověk, těmto, vzdělání, svět). В някои случаи (според произхода на думата) буквата съответства на Ѧ (devět – девет, mě – ме). Твърдото „И”=„Ꙑ”. Установих, че където в чешки има твърдо „И” то в старобългарски се е пишело „Ꙑ” (jazyk – ѧзꙑкъ, bylo – бꙑло). В руски и днес е така, само че се ползва „Ы“. Вече е доста трудно да отличиш този звук при слушане. Децата в училище учат наизуст т. нар. Vyjmenovaná slova. Това са думи, в които между две съгласни се пише „Y“. Сиреч самите чехи трудно правят разлика. Аз доста често можех да предположа успешно как се пише дадена дума – с „Y” или с „I”, благодарение на остатъците познания по руски от училище.

„Ř“ = „Р̌“ – звучи като едновременно изговаряне на „РЖ“ или „РШ“ (при потъмняване).

Заглавието в източника е: „MNICH CHRABR: „O PÍSMENECH“ (SPIS NA OBRANU SLOVANSKÉHO PÍSMA)”.

Източник: http://www.moraviamagna.cz/pismo/p_chrabr.htm

Леґенда: ь – мѣккꙑ́ йер; ъ – тврдꙑ́ йер. Виз абецеда.

1. ↑ – Кни́же Сватоплук ту нени́ (к року 863) йещѣ йменова́н (тегдꙑ му бꙑло аси 16 лет). Ве Фулдскꙑ́х ана́лех йе попрве́ йего йме́но уведено к року 869, патрнѣ цобꙑ кни́жете нитранске́го (позн. ПШ).

2. ↑ – Значноу несна́з пу̊соби́ рок вꙑналезени́ слованске́го пи́сма: 6363 од створ̌ени́ свѣта, тй. одечтеме-ли 5508 подле е́рꙑ бꙑзантске́, рок 855. ↑ Подле Живота Константинова вшак соувиси́ сеставени́ слованске́го пи́сма Константинем с моравскоу мисии́. Прото се пр̌едпокла́да́, же зде се почи́тайи́ ле́та подле е́рꙑ александрийске́ неболи анниановске́, тй. 6363 – 5500, цож да́ва́ рок 863. ↑ На тенто поздѣйши́ летопочет указуйе и Коцелово пу̊собени́ на Блатенске́м градѣ аж в летех 861-884.

Неви́ме овшем, зда Константин сву̊й вꙑна́лез нехтѣл уплатнит йиж др̌и́ве у македонскꙑ́х Словану̊, в йейихж кни́жецтви́ на йигу Македоние по йистоу добу пу̊собил йего братр Методѣй яко бꙑзантскꙑ́ ґуверне́р (страте́ґ). Тедꙑ на у́земи́ в безпростр̌едни́ за́ймове́ сфе́р̌е Бꙑзанце, цож могло наразит на непохопени́ зе странꙑ патриархꙑ Фотиа.

Петр Шими́к (2005).

0. ↑ Това е преводът на съвременен български книжовен език с латински букви, според както ги ползват чехите. Значи те вече са изнамерили „устроение” за писане с римски букви (и не само те). Забележете, че нашето „Г” съответства в чешки на твърдо (гърлено) „Х” (hlàva – глава̀, pohàny – пога̀ни, Bůh – Бог). Превръщането направих със скрипт автоматично и не съм правил разлика между чужди и думи със славянски корен. Единствено не намерих заместител за „Ъ” и „Ь”. Затова ги оставих. Иначе нямаше да може да се чете правилно. Ще отбележа само, че и в чешкия се среща „Ъ”. Просто не се пише (прст, смрт). В някои случаи това променя четенето на самата дума (smrt – смрът (смърт), vzduch - вздух (въздух)). Ако попитате чехи за буквата „Ъ“ по-скоро ще кажат, че не съществува.

Източник: Читанка

1. ↑ ДЗѢЛО [дзяло] (старобълг.) — много, твърде; ЦРЬКꙐ — църква; ЧАꙖНЬѤ [чаянье] — очакване, надежда; ШИРОТА — ширина, обхват; ꙖДЪ [яд] — отрова; ѪДОУ [онду] — къде; ЮНОСТЬ — младост; ѨЗꙐКЪ [йензыкъ] — език.

2. ↑ В някои от преписите са изредени всички букви на славянската азбука, като се посочва и кои са създадени по гръцки образец. Това пълно изреждане трябва да се смята за съставна част на авторския текст, а не за късна добавка на преписвачите (интерполация).

3. ↑ Става дума за преводът на седемдесетте (Septuaginta), осъществен по времето на египетския цар Птолемей II Филаделф.

4. ↑ Годината 6363 от сътворението на света, изчислена по византийското летоброене (6363–5508), е 855. ↑ Някои изследователи имат основание да допускат, че Храбър използва александрийската система на летоброене (6363–5500=863). Други изследователи пък смятат, че годините 855 и 863 отразяват две фази в създаването на славянската писменост.

5. ↑ Изразът „а сега няма време“ може да се тълкува по два начина: или Черноризец Храбър е бързал по някакви причини да зъвърши творбата си или изразът може да се схваща като „сега не му е времето“.

1. ↑ Цифровизирах този текст от сканирани страници, публикувани на страницата https://colovrat.at.ua/publ/10-1-0-108.

В края на страницата намерих само следните данни за източника:

«Про письмена» Чорноризця Храбра // Золоте слово. Хрестоматія літератури України-Русі епохи середньовіччя IX – XV століть: У 2 книгах / За ред. В. Яременка. – К.: Аконіт, 2002. ↑ – Кн. 1. ↑ – С. 161 – 168. ↑ Здесь представлены сканированные страницы из довольно редкого (7500 экз.) издания «Золоте слово». Приводится древнерусский текст и украинский перевод работы Черноризца Храбра «О письменах».

© История Змиевского края

Изображения
Набраният от мен нормализиран текст – „Старобългарски Език - текстове и речник“ от Стоян Стоянов и Мирослав Янакиев, изд. „Наука и Изкуство“, 1965 г.

Най-старият, открит досега препис (Иван Александров от 1348 г.), се съхранява в Санкт-Петербург, в Руската Национална Библиотека. Частта „Ѿ пръваго же наченъ по гръчьскѹ. ѡни ѹбо алфа.“ приведох в съответствие с него. Целия текст добавих по-късно. Ето какво описание намираме в сайта на библиотеката:
ОР РНБ. F. I. 376
219 л. Полуустав.
Сборник составлен священноиноком Лаврентием для болгарского правителя Ивана Александра. Из Великого Тырнова рукопись была перенесена в Румынию, а оттуда на Афон, в монастырь св. Павла. В 1654–/55 гг. монах-дипломат Арсений Суханов, предпринявший по поручению патриарха Никона поездку на Афон с целью покупки греческих и славянских книг, обнаружил эту рукопись и привез ее на Русь (в числе ок. 500 закупленных им на Афоне книг). Сборник хранился в Патриаршей библиотеке в Москве до середины XIX в., когда оказался в Одессе и был приобретен И. П. Сахаровым, вместе с собранием которого в 1863 г. поступил в ИПБ. Сборник содержит комплекс историко-догматических сочинений, среди них – Сказание черноризца Храбра «О письменех», неоднократно издававшееся по этому списку, получившему название «Синодальный».