Чуждият hôtel е нашата гостиньница

(Красимир Беров, 30.12.2019 г., за курса „Животът на думите. Старобългарска лексикология и лексикография“ Зимен семестър 2019-2020 при проф. Андрей Бояджиев

Отвън навътре, отгоре надолу, отзад напред

Живеем в заобикалящата ни действителност, а тя, бидейки такава каквато е, ни кара да си задаваме въпроси. Въпроси за това, защо нещата стоят точно така, както стоят.)

За да осъзнаем заобикалящата ни действителност, да не сме гости а господари , е нужно да се отделим от нея мислено и да опитаме да разсъждаваме трезво, безпристрастно. Само така можем да разберем как се случва тя – действителността. Това е началото на любомъдрието.

В това изследване ще се ограничим до въпросите за езика и в частност думата (лексемата) – основна градивна частица на езика. Ще проследим битието на думата „хотел“. Ще разберем откъде се е появила, кое е общото между нея и гостиньница.

Завръзката

За първи път ми хрумна, че лексемата „хотел“ има нещо общо с лексемата „гост“, докато бях в Чехия 2013-2018 г. Вече бях установил, че в чешкия език тяхното гърлено, а днес все по-трудно различимо „H“(латинска азбука), съответства на нашето „Г“ (българска азбука). Думата „host“ на чешки носи същото значение като нашата „гост“.

От обучението си по френски език знаех, че покривчето (шапчицата) – т.нар. accent circonflexe над буквата „o“ в думата „hôtel“ означава изчезнала в миналото буква, най-често „s“. „L'accent circonflexe résulte généralement de la disparition d'une lettre, bien souvent un s (Pâques/pascal, fenêtre/défenestré, épître/épistolaire, hôpital/hospitalisation, etc)“1. Този диакритичен знак, използуван във френския и други езици, е наследник през латински на гръцкия знак. Знакът е съчетание от остро и обратно наклонено (тежко) ударение. За първи път се появява във френския през XVI-ти век2.

Диренето

Ако напишем „hostel“ – транслитерирано в българския като „хостел“3 – коренът „гост“ вече личи. За целите на изследването можем да пренебрегнем, че думата „хостел“ има малко по-различно значение, а буквата „с“ в случая е смислово определяща. Основното значение и при двете думи е „подслон за гости“. Разследването може да започне.

Очевидното

В Речника на Българския Език, публикуван любезно от БАН в световната мрежа, откриваме следното описание на думата „хотел“: ХОТЕЛ м. (фр.). Сграда в населено място с мебелирани стаи за пренощуване или временно обитаване от пътници. Оставиха го в една стая в същия хотел, в който се помещаваше и някакъв щаб. Йовков.4

Разбираме, че думата е заета от френски, тъй като ние нямаме название за това новопоявило се понятие от действителността (реалия). Разбира се имаме „гостилница“5, но с малко по-различно значение и не се употребява често. Можем да я намерим само в книжнината от близкото минало.

Във френски език

Произход на думата хотел във френски език.За да намерим свидетелства за думата, трябва да потърсим в надеждни речници.

И така, в един френски етимологичен речник6 намираме.

hôtel (ostel XIe s., Alexis, «demeure» en anc. fr. spécialisé en hôtel…), du lat. hospitale (cubiculum) [chambre] pour les hôtes…

Думата идва от латински през XI-ти век. Ако преведем и латинските думи, ще получим буквално гостоприемна стая – стая за гости, иначе казано гостинъница или на съвременен български – гостилница/хотел.

Но нека погледнем и предната дума в речника – „hôte“. Тя идва от латинската „hospes“ през XII-ти век, но не е обяснено ясно какво означава.

hoteВ друг речник7 намираме: HÔTE, HÔTESSE n. (lat. hospes, hospitis) Qui tient un hôtel, une auberge ou un cabaret. Celui qui vient y manger ou loger; en général, celui qui reçoit ou celui qui est reçut… – ГОСТ, ГОСТЕНКА означава едновременно стопанин и гост, приемащ и приет.

В латински език

Да видим какво всъщност означават първоизточниците („hospes“ и „hospitis“):

hospes, -itis 'guest, visitor; host, entertainer' [m. /] (Naev.+; gen.pl. Hospitum)

Derivatives: hospita 'female guest, stranger; landlady' (P1.+), hospitalis 'of hospitality; hospitable' (P1.+), hospitium "hospitality; guest accomodation' (P1.+).

PIt. *xostipot-. It. cognates: Pael. hospus [nom.sg.] 'stranger' (< *-pot-(i)s). IE cognates: OCS gospodъ, Ru.  gospod* 'the Lord, god' < ^^ost(i)-pot- (Slav, -d- from the vocsg. *-pofi).8

Отново същите значения – гост, посетител, стопанин и домакин. Впечатление прави, че „hôte“ (прочетено hostъ) звучи по-близко до „гостъ“, отколкото „hospes“.

Откриваме още сродни думи на „hospes“ като „господъ“ и явно не е случайно, че в чешки език думата „hospoda“ ж.р., старобългарската „господа“, означава буквално гостилница. Също имат и думата „krčma“ (кръчма).

В заключение

Връзката „hôtel“<„hospes“ <->„господъ“ е установена, но е любопитно защо не е упомената пряката видима успоредица „hôte“ <->„гость“, още повече имайки за­сви­де­телст­ван преход от преградната „Г“ в проходната чешка „H“ – „host“9. В съ­вре­мен­ния френски „H“ е останала само в изписването на думата и не се произнася. В същия речник намираме и пряката връзка „hôte“-„hostinský“-„гостьникъ“ - съдържател на хотел. Връзката личи още повече в английските „guest“ и „host“.

В използваните речници се виждат и други сродни думи със същия корен. Тези речници и много други могат да бъдат намерени и изтеглени за свободно използуване от  https://archive.org/.


  1. https://fr.wikipedia.org/wiki/Accent_circonflexe#Français – 29.12.2019
  2. https://fr.wikipedia.org/wiki/Accent_circonflexe – 29.12.2019 "Depuis quand ?", le dictionnaire des inventions, Pierre Germa, page 11
  3. https://bg.wikipedia.org/wiki/Хостел – 29.12.2019
  4. http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/хотел/ – 29.12.2019
  5. http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/гостилница/ – 29.12.2019
  6. https://archive.org/details/DICTIONNAREETYMOLOGIQUEDELALANGUEFRANCAISEALBERTDAUZAT Dictionnaire Étimologique de la langue française, Alber Dauzat, Larousse 1938
  7. https://archive.org/details/cihm_29352/page/n5 par P. Larousse, 44e edition 1890, стр. 390
  8. https://archive.org/details/MichielVaanEtymologicalDictionaryOfLatin_201811 By Michiel de Vaan, BRILL, LEIDEN · BOSTON, 2008 стр. 291
  9. https://txt.drevle.com/media/bor/files/be80b1/staroslavyanskiy_slovar_10-11_vek-1994.djvu Москва „Рускиий Язык“ 1994, ISBN 5-200-01113-2

От: Красимир Беров; Създадено: 2021-11-14; Обновено: 2021-11-14