Въведение

Из „Книги с LibreOffice“

Офис пакетите са толкова стари, колкото е и настолният компютър. Въпреки това, след повече от четиридесет години, малцина от нас се нау­чиха как да ги използват.

О, ние се научихме как да правим нещата в тях. Повечето от нас могат да форматират документ и да го разпечатат все някак. Но мнозина от нас така и не се научиха как да изпълняват тези задачи пълноценно, като се възползват от всички налични инструменти.

Това е като да сме научили достатъчно за колите, за да ги караме по нанадолнище и по равно, но така и да не сме научили за запалването. Свършваме работата, но с повече усилия и с по-малка полезност, отколкото би трябвало. Някои задачи, например изкачване нагоре, дори не си ги представяме като възможни поради нашето невежество.

Използването на кой да е офис пакет до пъл­ни­те му възможности означава да знаете как да оформяте документите си, а девет десети от оформлението е да знаете как да използвате стилове и образци. Да знаете как да използвате стиловете и образците е равносилно на това да ви връчат ключа от тази кола, работеща на празен ход, и да ви покажат педала на газта – изведнъж вече можете да поемете управлението на колата, вместо да се оправяте с недодялани подръчни средства.

Това важи особено за LibreOffice. Неговата тексто­обработваща програма Writer е построена около схващането за стиловете. Writer не само има повече видове стилове от другите тексто­обработващи програми. Но и много от раз­ши­ре­ни­те действия, например съдържание и главен документ, изискват повече усилия, ако се изпол­зват без стилове. А след като сте отделили вре­ме за настройване на стиловете, бихте пред­по­че­ли да не вършите цялата работа отно­во за след­ващия си документ, така че образците също стават важна част от работните ви навици.

Другите части на LibreOffice са по-малко сти­ло­во зависими, отколкото Writer, но все още са пò сти­ло­во насочени, в сравнение със своите съответствия в Microsoft Office.

Голяма част от тази книга има за цел да обясни не само какво представляват стиловете и образците и как да ги използвате, но и какво трябва да вземете предвид, когато ги избирате. Останалото е предимно за действията, които не са съвсем стилове или които зависят от стиловете за пълна производителност. Други раздели определено не са за стилове, но са необходими за пълноценното обсъждане на дизайна.

Едно нещо обаче тази книга не е: тя не е неумолим „марш на смъртта“ в строг порядък през всяка точка от менюто. Вместо това тя разглежда важните действия от гледна точка на планирането – като разнообразие от тактики, които можете да избирате и да пропускате, спо­ред това кое ви се струва най-удачно за пла­ни­ра­нето. Предполага се, че читателите или вече са за­познати с LibreOffice и други офис пакети, или по­не могат сами да обикалят из менютата.

Може да се каже, че тази книга е опит да се създаде единна карта от два отделни източника на сведения: действията в LibreOffice и установените дейности в типографията (оформление с текст).

Чрез разбирането и на двата можете да се възползвате от това, което издателите са научили за повече от половин хилядолетие за това какво работи и какво не. В противен случай може да загубите повече време в опити и грешки и накрая да получите (по всяка вероятност) нещо по-лошо, отколкото ако бяхте се вслушали в някой съвет.

Какво е типография?

Хората имат странни представи за ти­по­гра­фията. Мнозина си мислят, че става дума за оформление, който привлича внимание – като мигащ текст на уеб страница. Мнозина също така предполагат, че основната цел е да се покаже колко умен е дизайнерът.

Истината е, че нищо не може да бъде по-по­греш­но от това. Действителната цел на типографията е да направи текста по-при­вле­кателен и лесен за четене. Вниманието ѝ не е на­со­че­но към отвлечен дизайн, а към чисто при­ло­жни въпроси, като например да се пред­ви­дят достатъчно широки полета, за да могат чи­тателите да държат книгата удобно, или дей­ствия, които улесняват обновяването на даден документ.

Далеч от това да привлича вниманието към себе си, най-добрата типография се крие, забелязвана от случайни читатели само по смътното усещане, че документът е удобен за четене. Действията, които произвеждат тези свойства, би трябвало да бъдат забележими само за очи, обучени да бъдат нащрек за тях.

LibreOffice не разполага с всички инструменти, необходими за типография от най-висш порядък. Все пак разполага с много от тях, и то с много повече от всеки друг офис пакет. Колкото повече знаете за типографията, толкова повече можете да го накарате да прави това, което искате.

В крайна сметка Designing with  LibreOffice не е отвлечено проектиране, а изпълнение на ежедневни задачи. Тези, които искат да научат повече за типографията и оформлението, трябва да погледнат Приложение Б за повече сведения.

Какво е LibreOffice?

LibreOffice е офис пакет, който работи на операционни системи Linux, macOS и Windows. Той е издаден под свободен лиценз. Това ви позволява да го използвате законно на толкова машини, на колкото пожелаете, да го споделяте с други хора и дори да го видоизменяте, ако имате необходимите познания и умения.

LibreOffice произлиза от OpenOffice.org – безплатен софтуерен проект с отворен изходен код, управляван години наред от Sun Microsystems. Когато Oracle купи Sun през 2010 г., LibreOffice започна да разработва свое собствено издание на OpenOffice.org – в съответствие с разрешителния лиценз на кода. В крайна сметка Oracle предостави правата си върху кода на фондация Apache. Днес OpenOffice.org вече го няма, но Apache OpenOffice съществува.

LibreOffice и Apache OpenOffice си приличат по много от действията си, но LibreOffice има много нови свойства, които не са налични в Apache OpenOffice, включително възможността за записване в съвременните формати на Microsoft Office, като например .docx. Тази книга не се опитва да разгледа разликите между двете програми.

А има и организации, които преопаковат LibreOffice, често под различно име, понякога с различни икони и други малки промени. Такива действия са напълно законни.

Дистрибуциите на Linux са особено пригодни за такива козметични промени. Можете да разберете дали използвате преправено издание, тъй като тези, които се инсталират от хранилищата на дистрибуциите, обикновено се поставят в папка /usr/lib/libreoffice/.За разлика от тях, пакетите, изтеглени направо от LibreOffice.org, се инсталират по подразбиране в папка /opt.

Както LibreOffice, така и Apache OpenOffice са достъпни безплатно за всеки, който има връзка с интернет. Също така има търговско платено издание на LibreOffice, наречено Collabora Office, което е достъпно за работа под Windows, macOS, Android, iOS и онлайн.

Какво е Open Document Format?

LibreOffice използва Open Document Format (ODF) – файлов формат, състоящ се от компресирани XML файлове – като свой файлов формат по подразбиране.

Можете да използвате този формат, за да обменяте документи с всяко друго приложение, което използва ODF, например Apache OpenOffice, Calligra Suite или AbiWord. Можете също така да отваряте файлове от Microsoft Office, Apple Pages, WordPerfect, Microsoft Works и много други формати, въпреки че в по-сложни документи част от форматирането е възможно да се загуби. От LibreOffice можете да записвате в повечето формати на Microsoft Office, както и в някои други.

Относно тази книга

В тази книга основното внимание е насочено към LibreOffice за Linux, тъй като именно него авторът (Брус) използва всеки ден. Съдържанието обаче обикновено се отнася както за изданията на MacOS (основната операционна система на Жан) и Windows, така и за изданията на Linux.

Там, където има съществени разлики, ние се опитваме да ги споменем, но те са учудващо малко. Ако видите разлика, която пропускаме да споменем, моля, уведомете ни, за да можем да внесем поправки.

Препоръка

Designing with LibreOffice се отнася до оформлението, така че тук не са споменати всички налични действия.

Ако имате нужда от сведения за действия или подборки, които не са споменати в тази книга, вижте страницата с документация на LibreOffice:

https://help.libreoffice.org/latest/bg/text

Относно писателя

(Брус Байфийлд) Вече почти две десетилетия пиша за свободен софтуер и софтуер с отворен код. Първото издание на тази книга имаше над 35 000 изтегляния, преди обновяване на сайта да изчисти брояча на изтеглянията. Отдавна съм им изгубил бройката, но досега съм написал над 2200 статии. Много от тях са за OpenOffice.org или LibreOffice.

 Статиите ми за LibreOffice включват:

    • „Единадесет съвета за преминаване към OpenOffice.org“, която беше заглавна статия на мартенското издание от 2004 г. за Linux Journal (https://www.linuxjournal.com/article/7158).

    • “Replacing FrameMaker with OOo Writer,” October 2004 (https://www.linux.com/news/replacing-framemaker-ooo-writer/).

    •  “How LibreOffice Writer Tops Microsoft Word: 12 Features,” April 2012 (https://www.datamation.com/applications/how-libreoffice-writer-tops-ms-word-12-features/).

Преди да стана журналист, бях технически писател и графичен дизайнер. През тази част от професионалния ми живот имах редица възможности да изпитам OpenOffice.org под натоварване, включително и да напиша няколко ръководства от над 700 страници. Той се справи с всяко предизвикателство, което му отправях, и ме накара да разбера, че в този софтуер има много повече, отколкото мнозинството хора предполагат.

LibreOffice не е съвършен. Някои части от него са трудни за използване, а други не са документирани по никакъв достатъчно смислен начин. Някои от тях изглежда страдат от дългогодишни грешки. Някои части са остарели.

При все това LibreOffice не е просто подражател на Microsoft Office. Напротив, сам по себе си той е мощен софтуер, който понякога изостава от Microsoft Office, но също толкова често го превъзхожда. LibreOffice си остава най-добрият офис пакет, който е на разположение днес.

Някои потребители се оплакват от това, че LibreOffice се уповава на стилове и образци. Но без тях LibreOffice далеч не би бил толкова мощен. Те действително са ключът за запалване, който е липсвал на повечето от нас, докато сме се спускали по нанадолнището.

Относно редактора

(Джийн Холис Уебър) Имам повече от 40 години опит като научен и технически редактор и писател, работила съм за организации като CSIRO (Commonwealth Scientific and Industrial Research Organization; Държавна Австралийска организация за научни и производствени изследвания) и IBM Australia. От 2003 г. работя като доброволец – писател, редактор и издател за проектите OpenOffice.org и LibreOffice.

От: Красимир Беров; Създадено: 2024-04-26; Обновено: 2024-04-27