Ѩꙁꙑкъ

В този раздѣл обнародваме писания и изслѣдвания върху нашиѫ език.

 ѩꙁꙑкъ -а м

1. Език, анатомичен орган ꙇ поемꙑи единъ отъ народа. въложи пръстꙑ своѩ въ ѹши его. ꙇ плинѫвъ коснѫ и въ ѩꙁ҃҃къ М Мк 7.33 З А СК Б

2. Реч, говор, способност за говорене ꙇ абье раꙁврѣсте сѧ слѹха его. ꙇ раꙁдрѣшi сѧ ѫꙁа ѩꙁ҃҃ка его. ꙇ гл҃҃аше чисто М Мк 7.35 З А СК Б

3. Език, наречие, диалект ꙁнамениѣ же вѣрѹѭштиимъ си послѣдъствѹѭтъ. ꙇменемъ моимъ бѣсꙑ ижденѫтъ. ѩꙁ҃҃кꙑ въꙁгл҃҃аглѭтъ новꙑ М Мк 16.17А

4. Народ, племе, етнос ꙇ҃҃с же приꙁъвавъ ѩ рече. вѣсте ѣко кънѧꙁи ѩꙁ҃҃къ ѹстоѩтъ имъ. и велиции обладаѭтъ малꙑими М Мт 20.25 ЗI. Срв. Мк 10.42 М З А СК

5. Чужд народ, нехристиянски народ; чужденци, езичници, идолопоклонници, друговерци, безбожници; хора, които се отклоняват от истинската вяра вьсѣхъ бо сихъ ѩꙁ҃҃ци ищѫтъ. вѣстъ бо отецъ вашъ нб҃҃скꙑ. ѣко трѣбѹете сихъ вьсѣхъ М Мт 6.32 З А

Източник: https://histdict.uni-sofia.bg/dictionary/show/d_11060

Можете да ни подкрепите чрез PayPal или кредитна карта.

Изказване на благодарност и похвала

От Красимир Беров за курса „Културни реалии и език“ при проф. Татяна Славова; Февруари 2020

За целта на това изследване използвам като изходна точка съвременното издание на св. Синод на БПЦ. В „Евангелие от Матея" и „Еван

Чуждият hôtel е нашата гостиньница

(Красимир Беров, 30.12.2019 г., за курса „Животът на думите. Старобългарска лексикология и лексикография“ Зимен семестър 2019-2020 при проф. Андрей Бояджиев

Живеем в заобикалящата ни действителност, а тя, бидейки такава к

Рѣчник на подменените думи

Тук започвам да изреждам преводи на чужди думи на български. Пиша чуждицата, а срещу нея българското съответствие, което смятам за най-точно. За по-голяма яснота давам пример за използване.

бенефициент – благоползвател

дес

В петък Петко сѧ разпинти от кинти

Предупреждение: Ако се изкушите да последвате някоя от връзките в написаното, преди да сте го прочели докрай, може и да не го прочетете.

Четвъртък, 22 април 2021, вечерта, София. Заглавието на това писание ми хрумна след

О ПИСМЕНЬХЪ

„О писменьхъ“ – „За буквите“ е задължително четиво за занимаващите се със славистика и старобългаристика, за всички, родени в езика на светите братя. Че е един от най-старите текстове от средновековната българска и изо

ПРѢДГОВОРЪ (към) КЛЮЧЪ БЪЛГАРСКАГО ꙖЗЫКА

Отъ Г. С. РаковскагоНАПИСАНЪ ВЪ БУКУРЕШТЪ1865Започнѫтъ же въ Одесѫ1858———Издава гу Киро Стояновъ, племмянникъ-тъ на Раковски.———<•>—•—<•>———ОДЕССА,ТИП Г. УЛЬРИХА, КРАСНЫЙ ПЕРЕУЛОВЪ,ДОМЪ № 3.1880

Занимаюштъ ся въ Новый С

ПРЕДИСЛОВІѤ (къмъ) ГРАММАТИКА за Старобългарскыя ѥзыкъ

Пълното названѥ на книгата е: ГРАММАТИКА за Старобългарскыя ѥзыкъ по сичко-то му развитіѥ, съставена отъ Ив. Н. Момчилова ПЬРВО ИЗДАНІѤ ВІѤНА, въ типографія-та на Л. Соммерова. 1865

До сега ком

Можете да ни подкрепите чрез PayPal или кредитна карта.