use
С обявлението use (ползвам) избягваме ръчното указване на обхвата1:
// Скриваме предупрежденията за неизползван код. #![allow(dead_code)] enum Status { Rich, Poor, } enum Work { Civilian, Soldier, } fn main() { // Изрично `use` (указваме, че ще ползваме) всяко име. // Така избягваме изписването на пълния път до него (т.е. обхвата му). use crate::Status::{Poor, Rich}; // Автоматично `use` (използваме) всяко име от `Work`. use crate::Work::*; // Същото като `Status::Poor`. let status = Poor; // Същото като `Work::Civilian`. let work = Civilian; match status { // Забележете, че вариантите са достъпни без пълно изписване, // понеже изрично ползвахме `use` горе. Rich => println!("Богатият има много пари"), Poor => println!("Бедният няма пари..."), } match work { // Отново не указваме пълния път до вариантите. Civilian => println!("Цивилните работят!"), Soldier => println!("Войниците се бият!"), } }
Б. пр.
1
указване на обхвата („взор” от гр.) на променливите – scoping;
обхват (взор), между кои две фигурни скоби (блок от код) е видима
променливата (в какъв обхват) – scope. Това е различно от видимост –
visibility, където се има предвид общодостъпност (pub) и частност на
единиците (променливи, типове, функции).