Path

Структурата Path (пѫть)1 представлява осъществление на работа с файлови пътища за съответната файлова уредба2. Има две разновидности на Path: posix::Path – за UNIX-подобни уредби, и windows::Path – за Windows. Встъплението^prelude изнася (внася в обхвата на програмата – бел.прев.) подходящата за текущата уредба разновидност на Path.

Path може да бъде създаден от OsStr и предоставя няколко метода за извличане на данни от файла/директорията, към които сочи пътят.

Променливите от тип Path са неменими. Овладимата разновидност на Path е PathBuf. Отношението между Path и PathBuf е подобно на това между str и String. Променливите от тип PathBuf могат да бъдат променяни на място и могат да бъдат достъпвани пряко, сякаш са от тип Path.

Обърнете внимание, че Path вътрешно не е представена като низ UTF-8, а се съхранява като OsString. Затова превръщането на Path в &str не е безплатно и може да не успее (връща се Option). Все пак Path може свободно да се превърне в OsString или &OsStr, като се използват съответно into_os_string и as_os_str.

use std::path::Path;

fn main() {
    // Създаваме `Path` от `&'static str`
    let path = Path::new(".");

    // Методът `display` връща показваема структура (виж `Display`).
    let _display = path.display();

    // `join` слива път, като ползва съответния разделител
    // за текущата РУ, и връща променлива от тип `PathBuf`.
    let mut new_path = path.join("a").join("b");

    // `push` удължава `PathBuf` с един `&Path`
    new_path.push("c");
    new_path.push("myfile.tar.gz");

    // `set_file_name` обновява името на файла в променливата `PathBuf`
    new_path.set_file_name("package.tgz");

    // Превръща `PathBuf` в отрязък от низ.
    match new_path.to_str() {
        None => panic!("Новият пѫть е недействителна UTF-8 последователност"),
        Some(s) => println!("Новият пѫть е {}", s),
    }
}

Разгледайте и другите методи на Path (posix::Path или windows::Path) и структурата Metadata.

Б. пр.

1

пѫть – path. „пѫть” е старият (до 1945 г.) правопис на думата път. Буквата Ѫ (голям юс – Онсъ, носово О) отразява различните произношения в различните говори на българския език. С голяма вероятност на езика на Светите Братя е звучала като „Он” (Н се поизнася носово като във френски). В съвременните български говори все още можете да чуете разлики в произношението на думи като път, зъб, мъж, рѫка. Ѫ =~ /(ОА|А|Ъ|О|У)(М|Н)?/

2

файлова уредба – filesystem

3

встъпление, предисловие – prelude. именовано::пространство::prelude::*

Вижте също:

OsStr и Metadata.