Безименен тип
Затварянията прихващат променливи от околния код. Какви са последствията от това? Обърнете внимание, че когато използваме затваряне като параметър на функция, е нужно да използваме обобщения. Това е необходимо заради начина, по който се описват затварянията:
#![allow(unused)] fn main() { // `F` must be generic. fn apply<F>(f: F) where F: FnOnce() { f(); } }
Когато описваме затваряне, компилаторът неявно създава нова безименна
структура, в която да съхранява прихванатите променливи, като същевременно
осъществява нужната функционалност за този нов безименен тип чрез един от
отличителите Fn, FnMut или FnOnce. Този тип бива присвоен на
променлива, която се пази до извикване на затварянето.
Понеже този нов тип е непознат, всяко използване във функция ще изисква обобщен
тип. Обаче един неограничен по тип параметър <T> ще си е все така нееднозначен и
затова забранен. Така че ограничаването до един от отличителите Fn, FnMut
или FnOnce (които затварянето осъществява) е достатъчно за указване на типа
му.
// `F` трябва да осъществява `Fn` за затваряне, което не приема входни // параметри и не връща нищо – точно каквото е нужно за `print`. fn apply<F>(f: F) where F: Fn() { f(); } fn main() { let x = 7; // Прихващаме `x` в безименен тип и осъществяваме `Fn` за него. // Съхраняваме го в `print`. let print = || println!("{}", x); apply(print); }
Вижте също:
Подробен разбор, Fn, FnMut
и FnOnce