Поредици и отрязъци
Поредицата1 е сбирка от обекти2 с един и същи тип T,
съхранявани в съседни клетки от паметта. Поредиците се създават с помощта на
квадратни скоби []. Дължината им се знае още по време на компилиране и е част
от описанието на типа [T; дължина].
Отрязъците3 са подобни на поредиците, но тяхната дължина е неизвестна
по време на компилация. Отрязъкът е двусловен обект – първата дума е указател
към данните, а втората показва размера (дължината) на отрязъка. Типът на размера
е същият като usize, сиреч 64 бита при архитектура x86-64. Отрязъците могат да
бъдат използвани за заемане4 на дял (отрязък) от поредица и имат
описание5 на типа &[T].
use std::mem; // Тази функция заема (взема на заем) отрязък от поредица. fn analyze_slice(slice: &[i32]) { println!("Първи член на отрязъка: {}", slice[0]); println!("Отрязъкът има {} члена", slice.len()); } fn main() { // Поредица с непроменим размер (описанието на типа ([i32; 5]) е излишно). let xs: [i32; 5] = [1, 2, 3, 4, 5]; // Всички членове може да се зададат предварително с определена еднаква за // всички стойност. let ys: [i32; 500] = [0; 500]; // Преброяването (индексирането) започва от 0. println!("Първи член на поредицата: {}", xs[0]); println!("Втори член на поредицата: {}", xs[1]); // `len` връща броя на членовете в поредицата. println!("Брой на членовете в поредицата: {}", xs.len()); // Поредиците се слагат на стълпа. println!("Поредицата заема {} байта от паметта", mem::size_of_val(&xs)); // Поредиците могат да бъдат заемани автоматично, като отрязъците. println!("Заемаме цялата поредица като отрязък."); analyze_slice(&xs); // Отрязъците могат да сочат към дял (част) от поредица. // Те изглеждат така: [начално_място..крайно_място]. // `начално_място` е мястото в поредицата, което ще бъде първо в отрязъка. // `крайно_място` е с едно по-голямо от последното място в отрязъка. println!("Заемаме дял от поредицата като отрязък."); analyze_slice(&ys[1 .. 4]); // Пример за празен отрязък: `&[]`: let празна_поредица: [u32; 0] = []; assert_eq!(&празна_поредица, &[]); assert_eq!(&празна_поредица, &[][..]); // Същото, но по-подробно // Членовете на поредиците могат да бъдат достъпвани безопасно като // използваме метода `.get`, който връща `Option`. Това може да се ползва при // намиране на съвпадения или да се ползва с `.expect()`, ако искате // програмата ви да излиза с хубаво съобщение, вместо просто да продължава. for i in 0..xs.len() + 1 { // Опаа, с един член повече! match xs.get(i) { Some(xval) => println!("{}: {}", i, xval), None => println!("По-полека, забави, забави! {} е в повече!", i), } } // Достъп до член извън границите на поредица предизвиква грешка по време // на компилация. //println!("{}", xs[5]); // Достъп до член извън границите на отрязък предизвиква грешка по време // на изпълнение. //println!("{}", xs[..][5]); }
Б. пр.
Бележките по-долу описват избраните български думи. Ще се стремим да ги ползваме с предимство. Целта е да поизчистим нашия език от заливащите ни американизми. В края на османското владичество езикът ни е приличал на езика на програмистите и по-младите днес, само че с турски думи. По това явление можем да съдим под чие владичество се намираме.
поредица, масив – array. От простонароден латински (през френски) *ar-redare – слагам в ред, подреждам.
предмети, обекти – objects
отрязъци, рѐзени – slices
заемане, заемка, заемам, вземам на заем – borrowwing, borrow
описание, обявление – signature