Поредици и отрязъци

Поредицата1 е сбирка от обекти2 с един и същи тип T, съхранявани в съседни клетки от паметта. Поредиците се създават с помощта на квадратни скоби []. Дължината им се знае още по време на компилиране и е част от описанието на типа [T; дължина].

Отрязъците3 са подобни на поредиците, но тяхната дължина е неизвестна по време на компилация. Отрязъкът е двусловен обект – първата дума е указател към данните, а втората показва размера (дължината) на отрязъка. Типът на размера е същият като usize, сиреч 64 бита при архитектура x86-64. Отрязъците могат да бъдат използвани за заемане4 на дял (отрязък) от поредица и имат описание5 на типа &[T].

use std::mem;

// Тази функция заема (взема на заем) отрязък от поредица.
fn analyze_slice(slice: &[i32]) {
    println!("Първи член на отрязъка: {}", slice[0]);
    println!("Отрязъкът има {} члена", slice.len());
}

fn main() {
    // Поредица с непроменим размер (описанието на типа ([i32; 5]) е излишно).
    let xs: [i32; 5] = [1, 2, 3, 4, 5];

    //  Всички членове може да се зададат предварително с определена еднаква за
    // всички стойност.
    let ys: [i32; 500] = [0; 500];

    // Преброяването (индексирането) започва от 0.
    println!("Първи член на поредицата: {}", xs[0]);
    println!("Втори член на поредицата: {}", xs[1]);

    // `len` връща броя на членовете в поредицата.
    println!("Брой на членовете в поредицата: {}", xs.len());

    // Поредиците се слагат на стълпа.
    println!("Поредицата заема {} байта от паметта", mem::size_of_val(&xs));

    // Поредиците могат да бъдат заемани автоматично, като отрязъците.
    println!("Заемаме цялата поредица като отрязък.");
    analyze_slice(&xs);

    // Отрязъците могат да сочат към дял (част) от поредица.
    // Те изглеждат така: [начално_място..крайно_място].
    // `начално_място` е мястото в поредицата, което ще бъде първо в отрязъка.
    // `крайно_място` е с едно по-голямо от последното място в отрязъка.
    println!("Заемаме дял от поредицата като отрязък.");
    analyze_slice(&ys[1 .. 4]);

    // Пример за празен отрязък: `&[]`:
    let празна_поредица: [u32; 0] = [];
    assert_eq!(&празна_поредица, &[]);
    assert_eq!(&празна_поредица, &[][..]); // Същото, но по-подробно

    // Членовете на поредиците могат да бъдат достъпвани безопасно като
    // използваме метода `.get`, който връща `Option`. Това може да се ползва при
    // намиране на съвпадения или да се ползва с `.expect()`, ако искате
    // програмата ви да излиза с хубаво съобщение, вместо просто да продължава.
    for i in 0..xs.len() + 1 { // Опаа, с един член повече!
        match xs.get(i) {
            Some(xval) => println!("{}: {}", i, xval),
            None => println!("По-полека, забави, забави! {} е в повече!", i),
        }
    }

    // Достъп до член извън границите на поредица предизвиква грешка по време
    // на компилация.
    //println!("{}", xs[5]);
    // Достъп до член извън границите на отрязък предизвиква грешка по време
    // на изпълнение.
    //println!("{}", xs[..][5]);
}

Б. пр.

Бележките по-долу описват избраните български думи. Ще се стремим да ги ползваме с предимство. Целта е да поизчистим нашия език от заливащите ни американизми. В края на османското владичество езикът ни е приличал на езика на програмистите и по-младите днес, само че с турски думи. По това явление можем да съдим под чие владичество се намираме.

1

поредица, масив – array. От простонароден латински (през френски) *ar-redare – слагам в ред, подреждам.

2

предмети, обекти – objects

3

отрязъци, рѐзени – slices

4

заемане, заемка, заемам, вземам на заем – borrowwing, borrow

5

описание, обявление – signature