for
for и range
Действието for in може да се използва за повторение чрез Iterator
(повторител1). Един от най-лесните начини да се създаде повторител е като се
използва означението за редица2 a..b. Така произвеждаме стойности от a
(включително) до b(без b), където стъпката е една стойност.
Да напишем FizzBuzz, като използваме for вместо while.
fn main() { // `n` ще приеме стойност: 1, 2, ..., 100 при всяко повторение for n in 1..101 { if n % 15 == 0 { println!("fizzbuzz"); } else if n % 3 == 0 { println!("fizz"); } else if n % 5 == 0 { println!("buzz"); } else { println!("{}", n); } } }
Ако искаме редицата да включва и първата, и последната стойност, трябва да
ползваме означението a..=b. Горното може да бъде написано така:
fn main() { // `n` ще приеме стойност: 1, 2, ..., 101 при всяко повторение for n in 1..=101 { if n % 15 == 0 { println!("fizzbuzz"); } else if n % 3 == 0 { println!("fizz"); } else if n % 5 == 0 { println!("buzz"); } else { println!("{}", n); } } }
for и повторителите
Действието for in може да си взаимодейства с даден Iterator по няколко
начина. Както се посочва в раздела за отличителя Iterator, по подразбиране цикълът
for ще приложи метода into_iter върху сбирка3 от единици, които има за
обхождане. Това обаче не е единственият начин за превръщане на сбирки в
повторители.
Методите into_iter, iter и iter_mut превръщат някаква сбирка от единици в
повторител по различни начини, като предоставят различен поглед (и възможност
за действие) върху данните в сбирката.
iterзаема4 всеки член от сбирката при всяко повторение. Така сбирката остава непроменена и може да се ползва след приключване на повторенията.
fn main() { let names = vec!["Bob", "Frank", "Ferris"]; for name in names.iter() { match name { &"Ferris" => println!("Има ръждар помежду ни!"), // ЗАДАЧА ^ Изтрийте знака & и сравнете само с "Ferris" _ => println!("Здрасти {}", name), } } println!("names: {:?}", names); }
into_iterпоглъща5 сбирката, така че на всяка стъпка имаме на разположение самата стойност. След поглъщането сбирката повече не може да се ползва, понеже бива преместена6 вътре в цикъла.
fn main() { let names = vec!["Bob", "Frank", "Ferris"]; for name in names.into_iter() { match name { "Ferris" => println!("Има ръждар помежду ни!"), _ => println!("Здрасти {}", name), } } println!("names: {:?}", names); // ПОПРАВИ ^ Коментирайте този ред }
iter_mutзаема всеки член като менѝм и така позволява сбирката да бъде променяна на място.
fn main() { let mut names = vec!["Bob", "Frank", "Ferris"]; for name in names.iter_mut() { *name = match name { &mut "Ferris" => "There is a rustacean among us!", _ => "Hello", } } // Забележете, че всички стойности в `names` са променени според сравненията. println!("names: {:?}", names); }
Обърнете внимание на начините, по които сравняваме стойностите в откъсите по-горе –
разклонението в match. Това е ключовата разлика между трите различни начина
за сравнение. Различният вид сравнение предполага възможност за извършване на
различни действия върху данните.
Б. пр.
повторител, итератор – iterator
редица (от .. до) – range; означението за редица – range notation. https://bg.wikipedia.org/wiki/Редица
сбирка – collection. Колекция, набор.
заема, взема на заем – borrows
поглъща – consumes. Поглъща (параметри, поредица, сбирка и т.н.) – consumes (parameters, array, collection etc.). Сиреч, стойността от променливата бива изядена (буквално), така че първоначалната променлива не може повече да бъде използвана. След поглъщането на преместените в новата променлива данни, при излизане на променливата от обхват паметта бива освободена.
преместен – moved. Виж Собственост и премествания