Заемане

През повечето време искаме достъп до данните, без да ги овладяваме. За да постигне това, Ръждьо ползва заемане. Вместо да подаваме обекти като стойности (T), можем да подаваме обекти като препратки (&T).

Компилаторът прави статична проверка и гарантира (чрез своя проверител на заемките), че препратките винаги сочат към действителни обекти. Сиреч, ако към някой обект има препратки, обектът не може да бъде унищожен.

// Тази функция овладява една кутия и я унищожава
fn ям_кутия_i32(boxed_i32: Box<i32>) {
    println!("Унищожавам кутия, съдържаща {}", boxed_i32);
}

// Тази функция заема стойност от тип i32
fn заемам_i32(borrowed_i32: &i32) {
    println!("Това цяло число е: {}", borrowed_i32);
}

fn main() {
    // Създаваме променливи – i32 в кутия (съхранявана на купа̀) и i32 на стълпа
    let boxed_i32 = Box::new(5_i32);
    let stacked_i32 = 6_i32;

    // Заемаме съдържанието на кутията. Владението не е прехвърлено, така че
    // съдържанието може да бъде заемано отново.
    заемам_кутия_i32(&boxed_i32);
    заемам_от_стълп_i32(&stacked_i32);

    {
        // Вземаме препратка към данните, съдържащи се в кутията
        let _ref_to_i32: &i32 = &boxed_i32;

        // Грешка!
        // Невъзможно е да бъде унищожена `boxed_i32`, докато вътрешната ѝ
        // стойност е заета по-късно в обхвата.
        ям_кутия_i32(boxed_i32);
        // ПОПРАВИ ^ Коментирайте този ред

        // Опит за заемане на `_ref_to_i32`, след като вътрешната стойност е
        // унищожена
        заемам_i32(_ref_to_i32);
        // `_ref_to_i32` излиза от обхват и вече не се заема.
    }

    // `boxed_i32` вече може да предаде владението на `ям_кутия_i32` и да бъде
    // унищожена
    ям_кутия_i32(boxed_i32);
}