Разклоняващи функции1
Разклоняващите функции никога не връщат. Техният тип за връщане се
отбелязва с !, което означава празен тип.
#![allow(unused)] fn main() { fn foo() -> ! { panic!("Това извикване няма да върне управлението."); } }
Обратно на всички други типове, от този тип не може да бъде създаден обект,
защото множеството от всичките му възможни стойности е празно. Забележете, че
той е различен от типа (), който има точно една празна стойност.2
Ето например следната функция връща както обикновено, макар да няма никакви данни във върнатата стойност.
fn some_fn() { () } fn main() { let _a: () = some_fn(); println!("Функцията 'some_fn()' връща и затова виждате този ред."); }
А тази няма никога да върне управлението обратно към извикващата.
#![feature(never_type)]
fn main() {
let x: ! = panic!("Това извикване никога не връща.");
println!("Никога няма да видите този ред!");
}
Макар това свойство да изглежда като отвлечено понятие, в действителност е
много полезно и често удобно. Главното предимство на този тип е, че може да
бъде приведен към всеки друг и така да бъде ползван на места, където е нужен
точно определен тип, например в разклонения на match. Това ни позволява да
пишем код като следния:
fn main() { fn sum_odd_numbers(up_to: u32) -> u32 { let mut acc = 0; for i in 0..up_to { // Забележете, че типът за връщане на този израз за сравнение // трябва да бъде u32 заради типа на променливата "addition". let addition: u32 = match i%2 == 1 { // Променливата "i" е от тип u32, което си е съвсем наред. true => i, // От друга страна, изразът "continue" не връща u32, но отново е // наред, защото той никога не връща и затова не нарушава // изискванията за типа на израза за сравнение `match`. false => continue, }; acc += addition; } acc } println!("Сбор на нечетните числа до 9 (не включено): {}", sum_odd_numbers(9)); }
Това е също връщаният тип на функциите, които въртят безкрайно (напр. loop {}) –
като мрежовите сървъри; или функциите, които прекъсват текущия процес – например
exit().
Б. пр.
Разклоняващи функции – diverging, защото разклоняват програмния
поток, а и често се използват в изрази за сравнение match, които се
разклоняват именно благодарение на типа „Никога”.
никога, типът, наречен Никога – the "Never" type. В книгата „Езикът за програмиране Ръст” този тип е наречен „типът Никога”, тъй като, когато се използва като тип за връщане от функция, тя никога не връща контрола на програмата към обкръжаващия я програмен код. Вижте „The Never Type that Never Returns”.