#ЗАДАЧА–ПРЕВОД ДА се прегледа и сравни с източника, защото има много промени напоследък, особено commit 11e137369be Да се допреведе новодобавеното.
Статичeн
Ръждьо има няколко запазени имена за животи. Едно от тях е 'static. Може да
се натъкнете на тях в два случая:
// Препратка със 'static – статична продължителност на живота: let s: &'static str = "hello world"; // 'static като част от предел за отличител: fn generic<T>(x: T) where T: 'static {}
Двата случая са свързани, но има тънка разлика и това често води до объркване при изучаването на Ръждьо. Ето някои примери за всеки от случаите:
Като живот на препратка
Препратка с живот, обозначен като 'static, указва, че данните, към които
сочи препратката, живеят през цялото време, докато работи програмата. Този
живот може принудително да бъде съкратен.
Има два начина за създаване на променлива със статичен ('static) живот. И в
двата случая данните се съхраняват в статичната (само за четене) памет на
изпълнимия файл.
- Създаване на константа с ключовата дума
static. - Създаване на низова буквална стойност от тип
&'static str.
В следващия пример са онагледени и двата начина:
// Създаваме константа с продължителност на живота `'static`. static NUM: i32 = 18; // Връща препратка към `NUM`, като нейният `'static` живот е принудително сведен // до този на входния аргумент. fn coerce_static<'a>(_: &'a i32) -> &'a i32 { &NUM } fn main() { { // Създаваме низова буквална стойност и я отпечатваме: let static_string = "Аз съм в паметта само за четене."; println!("static_string: {}", static_string); // Когато `static_string` излезе от обхват, препратката не може да бъде // ползвана повече, но данните си остават в двоичния файл. } { // Създаваме цяло число, за да го подадем на `coerce_static`: let lifetime_num = 9; // Свеждаме живота на `NUM` до този на `lifetime_num`: let coerced_static = coerce_static(&lifetime_num); println!("coerced_static: {}", coerced_static); } println!("NUM: {} остава достъпно!", NUM); }
Като предел на отличител
Като предел на отличител 'static означава, че типът не съдържа никакви
нестатични препратки. Сиреч получателят може да държи типа колкото му е
необходимо и да знае, че данните в този тип винаги ще са действителни,
докато не ги изхвърли.
Неясен смисъл на английски. Д го погледна пак§!:
It's important to understand this means that any owned data always passes
a 'static lifetime bound, but a reference to that owned data generally
does not:
Важно е да се знае, че това означава, че всички притежавани данни винаги минават проверка за статичен ('static) предел на живота, но препратките към тези притежавани данни обикновено не преминават:
use std::fmt::Debug; fn print_it( input: impl Debug + 'static ) { println!( "подадената 'static стойност е: {:?}", input ); } fn main() { // i е собствена и не съдържа препратки, значи е 'static: let i = 5; print_it(i); // Опааа, &i има живот само колкото е обхватът на main(), // значи не е 'static: print_it(&i); }
Компилаторът ще ви каже:
error[E0597]: `i` does not live long enough
--> src/lib.rs:15:15
|
15 | print_it(&i);
| ---------^^--
| | |
| | borrowed value does not live long enough
| argument requires that `i` is borrowed for `'static`
16 | }
| - `i` dropped here while still borrowed