Опасни действия
Да започнем този раздел със заемка от представителната документация, „…добре е да избягваме опасен код1.”. Като имаме това предвид, можем да започнем. Отбелязването на опасност в Ръждьо се ползва за заобикаляне на мерките за безопасност, наложени от компилатора. Има четири основни неща, за които се ползват „опасни блокове”:
- Пряк достъп до сурови указатели;
- извикване на функции, които са опасни (
unsafe) (включително извикване на функция чрез ВЧФ, вижте съответната глава от книгата); - достъп до или промяна на статични меними променливи;
- осъществяване на опасни отличители.
Сурови указатели
Суровите указатели * и препратките &T работят по подобен начин, но
препратките са винаги безопасни, понеже винаги сочат към действителни данни,
благодарение на проверителя за заемки. Прекият достъп до суров указател може да
се направи само чрез опасен блок.
fn main() { let raw_p: *const u32 = &10; unsafe { assert!(*raw_p == 10); } }
Извикване на опасни функции
Някои функции може да бъдат обявени като unsafe. Това означава, че
програмистът поема отговорност за безопасността вместо компилатора. Един
пример за такъв код е std::slice::from_raw_parts, който ще създаде отрязък
от подаден първи член и дължина.
use std::slice; fn main() { let some_vector = vec![1, 2, 3, 4]; let pointer = some_vector.as_ptr(); let length = some_vector.len(); unsafe { let my_slice: &[u32] = slice::from_raw_parts(pointer, length); assert_eq!(some_vector.as_slice(), my_slice); } }
При използване на slice::from_raw_parts едно от предположенията, които
трябва да са потвърдени, е, че подаденият указател сочи към действително място
от паметта и че това място съдържа правилния тип данни. Ако тези
задължителни условия не са спазени, поведението на програмата е
неопределено2 и не се знае какво ще се случи.
Б. пр.
опасен код – unsafe code
неопределено (поведение) – undefined behaviour