Коментари
Всяка програма се нуждае от коментари. Ръждьо поддържа няколко разновидности:
- Обикновени коментари – компилаторът ги пренебрегва:
// Едноредови коментари – продължават до края на реда./* Блокови коментари – продължават до затварящия ограничител. */
- Документни коментари – биват превърнати в HTML
документация на библиотеки:
/// Създава библиотечна документация за единицата, следваща коментара.//! Създава библиотечна документация за единицата, съдържаща коментара.
fn main() { // Това е пример за едноредов коментар. // В началото на реда има две наклонени черти. // Всичко след тях до края на реда няма да се прочете от компилатора. // println!("Здравей, свят!"); // Изпълнете примера. Виждате ли горното изявление? Сега изтрийте // наклонените черти и изпълнете примера отново. /* * Това е друг вид коментар – блоков коментар. Като цяло едноредовите * коментари се препоръчват повече. Но блоковите коментари са * изключително полезни за временно „изключване“ на части от * програмния код. * /* Блоковите коментари могат да /* се вгнездяват */ */ един в друг. * Така лесно можете да коментирате всичко в main(). * /*/*/* Проверете сами! */*/*/ */ /* Забележете: Колонката със звездички `*` по-горе е само за прегледност. Не е задължителна. */ // По-лесно е да променяте изразите чрез блокови коментари. // Махнете коментара на следващия ред, за да промените резултата. let x = 5 + /* 90 + */ 5; println!("Is `x` 10 or 100? x = {}", x); }