Обвързване на променливи
Ръждьо предоставя безопасност чрез статично типизиране. Когато обвързваме променлива със стойност1, типът може да бъде указан при обявяването на променливата. В повечето случаи обаче компилаторът ще успее да отгатне типа на променливата от употребата ѝ, като с това силно намалява нуждата от изрично отбелязване на типа.
Стойностите (включително и буквалните) могат да бъдат обвързани с променливи с
помощта на оператора let.
fn main() { let an_integer = 1u32; let a_boolean = true; let unit = (); // копираме `an_integer` в `copied_integer` let copied_integer = an_integer; println!("Цяло число: {:?}", copied_integer); println!("Булева променлива: {:?}", a_boolean); println!("Запознайте се с единичната (празна) стойност `unit`: {:?}", unit); // Компилаторът предупреждава за неизползвани обвързвания. // Тези предупреждения могат да бъдат заглушени, като започнем името // на променливата с подчертавка. let _unused_variable = 3u32; let noisy_unused_variable = 2u32; // ПОПРАВИ ^ Поставете подчертавка в началото на името, // за да подтиснете предупреждението. // Забележете, че предупрежеденията може да не се покажат, // ако пуснете програмата направо от уеб-четеца. }
1
обвързване на променлива (със стойност) – variable binding