Обвързване на променливи

Ръждьо предоставя безопасност чрез статично типизиране. Когато обвързваме променлива със стойност1, типът може да бъде указан при обявяването на променливата. В повечето случаи обаче компилаторът ще успее да отгатне типа на променливата от употребата ѝ, като с това силно намалява нуждата от изрично отбелязване на типа.

Стойностите (включително и буквалните) могат да бъдат обвързани с променливи с помощта на оператора let.

fn main() {
    let an_integer = 1u32;
    let a_boolean = true;
    let unit = ();

    // копираме `an_integer` в `copied_integer`
    let copied_integer = an_integer;

    println!("Цяло число: {:?}", copied_integer);
    println!("Булева променлива: {:?}", a_boolean);
    println!("Запознайте се с единичната (празна) стойност `unit`: {:?}", unit);

    // Компилаторът предупреждава за неизползвани обвързвания.
    // Тези предупреждения могат да бъдат заглушени, като започнем името
    // на променливата с подчертавка.
    let _unused_variable = 3u32;

    let noisy_unused_variable = 2u32;
    // ПОПРАВИ ^ Поставете подчертавка в началото на името,
    // за да подтиснете предупреждението.
    // Забележете, че предупрежеденията може да не се покажат,
    // ако пуснете програмата направо от уеб-четеца.
}
1

обвързване на променлива (със стойност) – variable binding