Живот
Продължителността на живота [на променливите] е конструкция1 на компилаторa (или по-точно на неговия проверител на заемките2), който проверява дали всички заемания са действителни. В частност, животът на една променлива започва, когато бива създадена, и приключва с нейното унищожаване. Макар обхватът и животът на променливите често да се споменават заедно, те не са едно и също нещо.
Да вземем например случая, където заемаме променлива чрез &. Заемката има
живот, предопределен от това, къде е обявена. Последствието е, че заемката е в
сила до преди заемодателят да бъде унищожен. А обхватът се определя от това,
къде се ползва препратката.
В следващия пример и до края на този раздел ще видим как се отнася животът към обхвата и по какво се различават.
// Животът на променливите е обозначен с линии, показващи създаването и // унищожаването на всяка променлива. // `i` е с най-дълъг живот, защото нейният обхват изцяло включва `borrow1` и // `borrow2`. Продължителността на `borrow1` няма значение за `borrow2`, тъй като // те са отделени. fn main() { let i = 3; // Животът на `i` започва. ────────────────┐ // │ { // │ let borrow1 = &i; // Животът на `borrow1` начева. ┐│ // ││ println!("borrow1: {}", borrow1); // ││ } // `borrow1` свършва. ──────────────────────────────┘│ // │ // │ { // │ let borrow2 = &i; //Животът на `borrow2` начева. ─┐│ // ││ println!("borrow2: {}", borrow2); // ││ } // `borrow2` свършва. ──────────────────────────────┘│ // │ } // Животът на `i` свършва. ───────────────────────────┘
Забележете, че не се присвояват никакви имена или типове за обозначване на животите. Това създава ограничения при използването на животите, както ще видим.
Б. пр.
Когато говорим за живот, винаги става въпрос за заети данни и препратки.
конструкция – construct
проверител на заемките – borrow checker